Решение № 13689 от 08.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13689 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна М. Найденова при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Гражданско дело № 20231110109114 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Р. Р. против „фирма” ООД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 105.92 лв., представляваща недължимо платени, в качеството й на собственик на ап. № **, депозит за дизелово гориво. Представя доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето производство.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по размер. Твърди, че производството е недопустимо, тъй като дружеството е касиер на ЕС и платените от ЕС суми са към ЕС, а не към него. Твърди, че депозитът не е платен за вече потребена енергия. Депозитът за дизелово гориво представлявал вноска в полза на ЕС и се дължал на основание решение на ОС на ЕС. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по реда чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен протокол от ОС на ЕС от 16.09.2021г., с който етажните собственици са избрали ответното дружество за управител. Видно от т. 4 от протокола, ЕС е взело решение живущите в апартаментите, които не ползват котел, да плащат само са общи части /сградна инсталация/. Представена е и справка – приложение № 2 за авансово плащане, при ползване на ТЕ от котелно.

1

Като доказателства по делото са приложени справки за дялово разпределение, издадени от „фирма”, както и отчет и месечен бюджет на ЕС.

По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че сумите за сградна инсталация не представляват „такса”, а част от ТЕ, произведена от котела, която се губи при преноса на топлина за отопление на имотите от котела до консуматора. Тази ТЕ остава в сградата и в този смисъл се ползва от всички. Съгласно СТЕ авансовата вноска от 52.96 лв. е определена на база разпределената на абоната ТЕ от сградна инсталация за м. 02.2021г. от 26.48 лв., умножена по 2 - защото не може да има две най – големи вноски. Вещото лице не може да посочи точно как е формирана сумата за авансово плащане от 52.96 лв., но с оглед консумацията за м. 04.2022г. /която е в размер на 36.43 лв. за сградна инсталация/, се формира по „разход от предходен период”, защото сумата за м. 04.2022г. не е взета под внимание, тъй като би увеличила чувствително авансовата вноска.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидения в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД. За да е основателен така предявеният иск следва да се установи наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо /в случая заплатена сума пари/.

В настоящият случай страните не спорят, че ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 105.92 лв., от които 52.96 лв., платени на 06.10.2021г. и 52.96 лв., платени на 28.11.2022г. Това се установя и от приложените в заповедното производство платежни нареждания. Като получател на сумите е посочен „фирма”, поради което именно настоящият ответник е легитимиран да отговаря по предявения иск.

Видно от представения по делото протокол от ОС на ЕС от 16.09.2021г. – т. 4, ЕС е взело решение живущите в апартаментите, които не ползват котел, да плащат само за общи части /сградна инсталация/. Посочено е, че ще се заплащат авансово две вноски, сумата от които ще се приспадне по – късно.

От приетата по делото СТЕ се установява, че сумите за сградна инсталация не представляват „такса”, а част от ТЕ, произведена от котела, която се губи при преноса на топлина за отопление на имотите от котела до консуматора. Тази ТЕ остава в сградата и в този смисъл се ползва от всички.

Съгласно СТЕ авансовата вноска от 52.96 лв. е определена на база разпределената на абоната ТЕ от сградна инсталация за м. 02.2021г. от 26.48 лв., умножена по 2 - защото не може да има две най – големи вноски.

Ето защо, съдът намира, че така платената сума представлява ТЕ за сградна 2 инсталация, която е дължимо платена, съгласно приетото от ОС на ЕС. Както беше посочено, в т. 4 от протокола от ОС, ЕС е взело решение живущите в апартаментите, които не ползват котел, да плащат само за сградна инсталация, като авансово се заплащат две вноски, сумата от които се приспада по – късно. Ето защо, в случай , че се установи, че се дължи по – малка сума за сградна инсталация от авансово платената, същата се приспада.

Нещо повече, в настоящия случай, видно от заключението на вещото лице, с оглед консумацията за м. 04.2022г. /която е в размер на 36.43 лв. за сградна инсталация/, платената вноска най - вероятно е формирана по „разход от предходен период”, защото сумата за м.

04.2022г. не е взета под внимание, тъй като би увеличила чувствително платената сума.

Ето защо, съдът намира, че ответникът доказа основание за получаване, респективно задържане на платената сума. Съгласно чл. 1, т. 1.1.2 от договора за управление и поддръжка, „фирма“ ООД приема и обработва всички плащания, дължими към етажната собственост.

С оглед на изложеното, плащането е било дължимо и не подлежи на връщане, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) срещу „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено, че „фирма“ ООД дължи на Г. Р. Р., ЕГН ********** сумата 105.92 лв., представляваща недължимо платени, в качеството й на собственик на ап. № **, депозит за дизелово гориво, ведно със законната лихва от 05.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 66567/2022г. на СРС, 35 с-в, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3