Решение № 731 от 13.06.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3566/2024
- Вид
- Решение № 731
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 28.10.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.2, б."а" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 731 гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110203566 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Ю. И. М., срещу Наказателно постановление №24-0442-000637, издадено от Началник сектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.25, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.25, ал.1 ЗДвП и административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП.
Въззивникът счита оспореното НП за незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли, същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Н а 30.05.2024 г. в 07.15 ч. в гр. Белослав, на ул. „Асен Златаров“ до №4, в посока ул. „Димитър Ватев“, при извършване на маневра за потегляне напред от реда на паркираните автомобили чрез завиване в дясно, л. а. „Хюндай Гетц“, рег.№В1497ТР, управляван от въззивника Ю. М. осъществил леко съприкосновение с минимално охлузване на ляв ъглов овал на предна броня в дясна страна за задна броня на паркиран пред него л. а.
„Фолксваген Голф“, рег.№В3060НР, при което въззивникът продължила движението си в неустановена посока. Известно време след това свидетелите Г. И. и В. В. – служители на Четвърто РУ, ОД МВР Варна, били изпратени на съответния адрес от оперативен дежурен да обслужат подаден сигнал за настъпило ПТП където установили л. а. „Фолксваген Голф“, рег.
№В3060НР с описаните видими следи от произшествието, както и неговия водач, по чиито данни за номер на управлявания от въззивника Ю. М. автомобил, я установили и провели 1 среща с нея, при което тя показала своя автомобил и свидетелите Г. И. и В. В. възприели наличните и по него видими следи от охлузване по ляв ъглов овал на предната броня.
В последствие, въз основа на констатациите от проверката за настъпилото ПТП бил съставен протокол рег.№867182 от 30.05.2024 г., а спрямо въззиника бил издаден АУАН №1332609 от 30.05.2024 г. за нарушения по чл.25, ал.1 и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, в който било отразено, че на 30.05.2024 г. в 07.15 ч. в гр. Белослав, ул. „Асен Златаров“, до №4, в посока ул. „Димитър Ватев“, управлява собствения си л. а. „Хюндай Гетц“, рег.№В1497ТР, при маневра потегляне, за да излезе от реда на паркираните МПС, блъска паркираният пред нея л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№В3060НР – ПТП с материални щети, както и че напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи на МВР.
В законоустановения срок възражение срещу съставения АУАН не било предявено и на 03.07.2024 г. наказващият орган издал спрямо въззивника Ю. М. процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.25, ал.1 ЗДвП и предвидените в чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин, както от кредитираните като дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Г. Г.ев и В. В., така и от приобщените документи – НП №24-0442000637 от 03.07.2024 г., АУАН серия GA №1332609, декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДвП от 30.05.2024 г., протокол за ПТП №1867182, 2 бр. снимки, справка за нарушител/водач на Ю. М., заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна съобразно делегираните правомощия по Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични съществени процесуални нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.25, ал.2 ЗДвП, с което реално е затруднена реализацията на правото на защита на санкционираното лице. Стореното в АУАН и в НП описание всъщност не описва механизъм на настъпване на процесното ПТП, а сочи най-общо само вид на извършваната маневра и осъществен сблъсък между двете МПС, без каква да е конкретика, не описва какво движение и в каква посока е предприето от въззивника, нито пък къде конкретно и между кои части на двата автомобила е осъществено съприкосновение. Затова, от направеното описание всъщност не става ясно, какво действие на водача и каква промяна в движението на управлявания от него автомобил е причинило съприкосновението с другото спряно МПС. Също толкова неясно е и последващото описание за поведението на въззивника, състоящо се само в посочване, че напуснал мястото на ПТП, без да уведоми 2 контролните органи.
Наред с това, при текстовото посочване на счетеното за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП всъщност е възпроизведена само част от съдържанието на нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП и то по начин, при който, включените в нормата две отделни изисквания: първото от които е за предварително уверяване, че с конкретната маневрата няма да се създаде опасност за друг (активен) участник в движението, (движещ се пред него, след него или преминаващ покрай него), а второто е за извършване на маневрата съобразяване местоположението, посоката и скоростта на движение на другите участници в движението; са редуцирани до следното лаконично и напълно неясно всъщност описание:
„предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. ПТП, с което виновно е нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП“.
По същия начин и при текстовото посочване на счетеното за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП е отразено напълно неясно, че въззивникът напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентната служба на МВР. Неяснотата тук се състои във факта, че изискването по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“, както и всички останали изисквания от б.“б“ до б.“е“ по т.2 на чл.123, ал.1 ЗДвП са приложими само за тези ПТП, при които има пострадали лица, докато с процесните АУАН и НП подобно обстоятелство не е налице и няма такова фактическо твърдение. Напротив, изрично е посочено, че е настъпило ПТП само с материални щети.
Така констатираното непълно и неясно описание на всяко от твърдените нарушения, както в АУАН, така и в НП, определено е довело до ограничаване възможността за пълноценна реализация на правото на защита на санкционираното лице и поради това допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приложените към административно-наказателната преписка документи – протокол за ПТП, декларация от въззивника, както и изготвения снимков материал, както и кредитираните от съда като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания на всеки един от свидетелите Г. Г.ев и В. В. дават основания съдът да приеме за действително осъществено на 30.05.2024 г. в 07.15 ч. в гр. Белослав, на ул. „Асен Златаров“ до №4, в посока ул. „Димитър Ватев“, при извършване на маневра от въззивника Ю. М. с л. а. „Хюндай Гетц“, рег.№В1497ТР, за потегляне напред от реда на паркираните автомобили чрез завиване в дясно, съприкосновение с минимално охлузване на ляв ъглов овал на предна броня в дясна страна за задна броня на паркиран пред него л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№В3060НР. С такова поведение съдът приема, че въззивникът е осъществила нарушение по чл.25, ал.1, пр.2 ЗДвП, като при извършване на съответната маневра не е се съобразила с местоположението на спрения пред нея л. а. „Фолксваген Голф“, рег.
№В3060НР. Но, доколкото такова именно поведение с процесните АУАН и НП не се твърди за осъществено, не е вменено и срещу такова обвинение същата не е имала възможност да се защитава, същото не подлежи на санкциониране.
По същество, неоспорено и изрично потвърдено от въззивника Ю. М. с предявената жалба е и обстоятелството, че тя не е спряла и не е установил последиците от настъпилото ПТП. Преди всичко, доколкото при това ПТП няма пострадали лица, а само материални щети, за участниците не възниква посоченото в НП като неизпълнено задължение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, а те имат само задължението по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП да спрат, за да установят последиците от произшествието. Неизпълнението на това изискване също не се твърди, не е вменено на въззивника с процесното НП и срещу такова обвинение тя не е имала възможност да се защитава.
При това, неизпълнението на това задължение следва да се третира като нарушение, само когато водачът е възприел настъпилото съприкосновение между двата 3 автомобила, а доказателства в тази насока в настоящото производство не са налице.
Напротив – липсват каквито и да е фактически данни, които да удостоверяват, въззивникът да е узнал за произшествието или да изключват вероятността, водачът да не е възприел съприкосновението. Противно на това, приобщените доказателства установяват категорично, че съприкосновението между двата автомобила е било действително минимално като се изразявало само в леко охлузване с ограничен периметър и неговото настъпване определено не е било неизбежно за възприемане от водача, като при това.
При така изтъкнатите съображения, съдът счита процесното НП и за материално-правно недоказано, неправилно и незаконосъобразно, поради което НП следва да бъде отменено и на това основание.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №24-0442-000637, издадено от Началник сектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.25, ал.1 ЗдвП и по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, на Ю. И. М., ЕГН **********, са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.25, ал.1 ЗДвП и административни наказания „глоба“ в размер 50.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4