Решение № 45 от 17.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Перник, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720106119 по описа за 2024 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от П. И. П., ЕГН ********** от гр. ******, кв.**** №**/* против „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Б. И..

Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 21.03.2006 г., издаден по ЧГД № 540/2006 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на ответника сумите, както следва: 818.89 лв. – главница за сбор от неплатени суми за периода от 05.06.2002 г. до 16.02.2006 г.; 184.70 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 23.08.2002 г. до 13.03.2006 г.;

23.07 лв. – разноски по делото, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2006 г. до окончателното и изплащане.

Твърди, че по така издадения изпълнителен лист на 29.08.2008 г. е образувано изпълнително дело № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д, с рег. № 752 на КЧСИ, с район на действие ОС – Перник. Поддържа, че в хода на принудителното изпълнение от него е събрана сумата от общо 82.00 лв., постъпила на 28.01.2009 г./40.00 лв./ и на 07.09.2010 г./42.00 лв./, с която са погасени задължението за разноските в размер на 23.07 лв. и част от задължението за законна лихва в размер на 58.93 лв. Излага, че други действия по изпълнителното дело не са извършвани и производството по него е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 22.11.2010 г.

Счита, че останалите дължими суми по изпълнителния лист – главница в размер на 818.89 лв. и лихва за забава в размер на 184.70 лв. са погасени, поради изтичане на 1 предвидената в закона давност.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи, поради погасяване на давност на правото на принудително изпълнение сумите, както следва: 818.89 лв., представляваща главница за сбор от неплатени суми за периода от 05.06.2002 г. до 16.02.2006 г. и 184.70 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 23.08.2002 г. до 13.03.2006 г., за които е издаден изпълнителен лист на 21.03.2006 г. по гр. д. № 540/2006 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д, рег. № 752, с район на действие ПОС.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника 20.11.2024 г. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът признава иска и моли съдът да се произнесе с решение съобразно направеното признание по реда на чл. 237 от ГПК. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски, като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото.

Искането към съда е да уважи предявения иск и да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, евентуално съгласно чл.

78, ал. 5 от ГПК да намали заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител – адв. Б. В., е направил искане за произнасяне при условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК съобразно признанието на ответника. Иска се предявената претенция да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и на чл. 78, ал. 5 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на ищеца, респективно за намаляване размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е бил представляван.

Докладвана е молба от пълномощника му – юрисконсулт К.. С нея се поддържа заявеното признание на иска. Искането е съдът да се произнесе с решение съобразно признанието, като уважи предявения иск, както и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК – да възложи на ищеца направените разноски. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за произнасяне с решение при признание на иска. С отговора ответникът изцяло е призна твърдените от ищеца факти и предявения иск. В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца е поискал съдът да се произнесе по реда на чл. 237 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не е от категорията права, с които страната не може да се разпорежда.

Предвид изложеното съдът следва да постанови решение, като се основе на направеното от ответника признание и уважи изцяло предявения иск.

2

Ответникът е поискал при разпределение на разноските по делото съдът да приложи нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като остави направените от ищеца разноски в негова тежест.

Чл. 78, ал. 2 от ГПК предвижда две кумулативно изискуеми предпоставки за прилагането и – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

С отговора ответникът е признал иск и настоящото решение се постановява съобразно това признание.

Съдът счита, че съгласно приетото с Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 242 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2062/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК и други, в настоящият случай не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. В мотивите на цитираните съдебни актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е възприето, че предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.

Или отнесено към настоящия случай, независимо от липсата на висящо изпълнително производство/образуваното такова е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК/, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване, на което - причина е поведението на кредитора.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК и направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Неоснователно е и възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищецът е заплатил на адвокат В. сумата от 300 лв. за осъществяване на правна помощ и съдействие.

Съгласно решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда, като адвокатското възнаграждение следва да бъде в справедлив размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената работа. В настоящия 3 случай е предявен един иск в защита на един интерес. Защитаваният интерес на е на висока стойност, а производството по делото не разкрива фактическа или правна сложност.

Заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 300 лв. и също не на висока стойност и предвид посочените обстоятелства се явява справедливо. Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляването му поради прекомерност.

Предвид изложеното, в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на 51.85 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 237 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ГПК, че П. И. П., ЕГН ********** от гр. ******, кв.**** №**/* НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, представлявано от управителя Б. И., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, сумата от 818.89 лв., представляваща главница от сбор на неплатени суми за периода от 05.06.2002 г. до 16.02.2006 г. и сумата от 184.70 лв., представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 23.08.2002 г. до 13.03.2006 г., за които е издаден изпълнителен лист на 21.03.2006 г. по гр. д. № 540/2006 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № 709/2008 г. по описа на ЧСИ С.Д, рег. № 752, с район на действие ПОС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

Средец № 11, представлявано от управителя Б. И. ДА ЗАПЛАТИ на П. И. П., ЕГН ********** от гр. ******, кв.**** №**/* сумата от общо 351.85 лв. /триста петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4