Решение № 1051 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1051/14.07.2026г., постановено по АНД № 3932/2026г., Районен съд-Пловдив, II н.с.

Производството е по реда на чл. 4 УБДХ.

Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство срещу Е.К.П. за това, че на 16.03.2026 г. около 01:40 часа в гр. *** , е извършил непристойна проява, нарушаваща обществения ред, на обществено място, пред повече хора, представляваща акт на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, изразяваща се в отправяне на цинични обиди през входната врата на жилището си спрямо полицейските служители Л.Г. и Г.М. като „***", ***", "***", "***“, „***" и не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови тези свои действия, с което е нарушл обществения ред и спокойствието на гражданите.

Нарушителят в обясненията и личната си защита се признава за виновен.

Изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли да му се наложи наказание глоба.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намери за установено следното:

Нарушителят Е.К.П. е роден на *** с адрес: гр. *** , ***, български гражданин, осъждан, безработен, неженен, ЕГН **********.

Натушителят П. живеел в съседство до А.Ш. – в апартамент в град ****.

Отношенията между двамата от дълго време били обтегнати заради поведението на П.. Съседите в блока били подложени на системен психически тормоз от негова страна, изразяващ се в постоянно тропане, блъскане, викане и пеене по всяко време на денонощието. В късните часове на 15.03.2026г. агресивното поведение на П. ескалирало. Първоначално той поискал мобилния телефон на домоуправителя на входа – И.Г., за да се обади на спешния номер 112, но по време на разговора започнал безпричинно да обижда диспечерката.

По-късно в същата нощ, около 01:40 ч. на 16.03.2026г., заради продължаващия силен шум от жилището на съседа си, Ш. подала сигнал в полицията. На адреса пристигнал дежурен автопатрул в състав Г.М. и Л.Г..

Свидетелите се уверили, че от заключеното жилище на П. се чува ли викове и псувни. Въпреки че звънели на звънеца и тропали на вратата, той отказал да им отвори. Вместо това започнал да крещи през вратата цинични обиди и заплахи, насочени към органите на реда и съседите.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от събраните и проверени по делото доказателствени материали: от писмените обяснения по преписката на С. Ш., А. Ш. и И. Г., от справка за лице – АИС "Български документи за самоличност", справка за регистрациии на лице в централния полицейски регистър, протокол за предупреждение, съставен на П. на 18.03.2026г.

Извършването на деянието с неговите признаци от обективна страна е доказано по несъмнен начин от снетите по преписката писмени обяснения от установените очевидци. От тези материали се установяват самоличността на нарушителя, съдържанието на точните изречени от него думи, както и 1 мястото на извършване на деянието. За лицата С. Ш. и А.Ш. се доказва да са очевидци и непосредствено да са възприели поведението на нарушителя. В техните обяснения не се съдържат съществени противоречия, същите са еднопосочни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи помежду си, като от тях по несъмнен начин се установява описаната фактическа обстановка.

В обясненията си нарушителят не взема становище по обстоятелството дали е изрекъл обидните думи, описани в акта. Признава да е псувал, но заявява, че го е правил заради болка в крака си, а не е било по адрес на полицейските служители. Заявява, че не е заплашвал и обиждал никого.

Обясненията се приемат за защитна версия, тъй като са оборени от възприятията на всички останали установени очевидци, както и на лицето И.

Г.. В открито съдебно заседание изразява съжаление за случилото се, а в последната си дума моли да му бъде наложено наказание глоба.

При така установените факти съдът приема, че от правна страна с действията си Е.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1, ал. 3 от УБДХ. От обективна страна на 16.03.2026 г. около 01:40 часа в гр. *** нарушителят П. е извършил непристойна проява, изразена в отправяне на цинични обиди през входната врата на жилището си спрямо полицейските служители Л.Г. и Г.М. като „***", ***", "***", "***“, „***" и неизпълняване на устно полицейско разпореждане да преустанови тези свои действия. С горното П. е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Така изречените от нарушителя думи към присъствалите на мястото полицейски служители са несъвместими с установените в обществото порядки и правила за общуване. Циничните изрази са изречени, след като преди това нарушителят П. е вдигал продължителен силен шум, който е създавал дискомфорт на лицата, живеещи в съседство до него. Съдът намира, че, преценени в тяхната цялост , така установените действия на нарушителя П. са годни да увредят защитаваните обществени отношения по опазване на реда и общественото спокойствие.

От субективна страна нарушението е извършено виновно от дееца и при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят П. е съзнавал отрицателната оценка, която обществото дава на употребените от него думи и изрази, които е изрекъл към полицаите. Формирал е представа, че тези думи ще бъдат непосредствено възприети от присъстващите лица. Предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред и спокойствие, като е целял настъпването на тези съзнавани и предвидени последици.

По тези съображения съдът приема, че нарушителят П. е извършил от обективна и субективна страна описаното в акта деяние, което представлява дребно хулиганство по чл. 1, ал. 3 от УБДХ.

При определяне на наказанието съдът намира на първо място, че с оглед конкретните проявни форми, в които се е изразило общественоопасното поведение на нарушителя, следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативно предвидени в УБДХ наказания, а именно „глоба“. Наказанието „задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи“ включва в съдържанието си по-голям обем държавна принуда, но в случая и наказанието „глоба“ ще въздейства в достатъчна степен предупредително и превъзпитателно върху нарушителя. Прилагането на държавна принуда в 2 повече от необходимите предели за постигане на преследваните цели е неоправдано, поради което съдът приема наказанието „глоба“ за найподходящо и справедливо, съобразно обществената опасност на деянието и на дееца.

Наказанието „глоба“ съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ се определя в размер от 100 до 500 лева /от 51,13 до 255,65 евро/. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени направеното частично самопризнание и изразеното съжаление за стореното, дадени в съдебно заседание, поради което и счете, че наказанието следва да се наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намери завишеният цинизъм, съдържащ се в отправените неприлични и вулгарни думи.

При така установените обстоятелства съдът приема, че наказанието „глоба“ следва да бъде определено над най-ниския му предел и ориентирано малко под средния му размер. Целите на административно-наказателната отговорност биха се постигнали с налагане на административно наказание „глоба“ в размер от 120 (сто и двадесет) евро . Този размер на административното наказание според съда в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципа за пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта на използваната репресия.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

Районен съдия:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Административно наказателно дело № 20265330203932 по описа за 2026 година РЕШИ:

НАЛАГА на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ на Е. К. П. – роден на ***,***, български гражданин, живущ в гр. ***, с ЕГН: ********** административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 120 (сто и двадесет) евро за извършено на 16.03.2026 г. около 01:40 часа в гр. *** дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, представляващо непристойна проява, изразена в отправяне на цинични обиди пред входната врата на жилището си спрямо полицейските служители Л. Г. и Г. М. и не е изпълнил устно полицейско разпореждане да преустанови тези свои действия, с които си действия нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 24-часов срок от постановяването му пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 1