Решение № 224 от 22.07.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Перник, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500284 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 260027/21.01.2022г., постановено по гр.дело № 1104/2021г., Пернишкият районен съд е отхвърлил предявените от Р. П. Р., ЕГН:**********, с адрес:

***, против Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК:121100421, ***, искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника, поради погасяване по давност, сумата от 12 600 лева, ведно със законна лихва, както и обезщетение за забава в размер на 1017 лева за периода от 25.11.2005г. до 30.08.2006г., за които е издаден изпълнителен лист от ***г., въз основа на определение от 18.09.2006г., постановено по гр.д. № 18176/2006г. по описа на СРС, като неоснователни. Със същото решение съдът е осъдил Р. П. Р., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК:121100421, ***, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Против решението е постъпила въззивна жалба от Р. П. Р., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Я. С. - АК П., съдебен адрес: ***, в която се поддържа, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че въз основа на изпълнителен лист от ***г., издаден въз основа на определение от 18.09.2006г., постановено по гр.д. № 18176/2006г. по описа на СРС, през 2011 г. по молба на ответното дружество било образувано изпълнително дело № 209 при ЧСИ Е. Д., с район на действие Окръжен съд Перник, peг. № ***. Делото било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК. През 2014 г. по молба на ответното дружество било образувано ново изпълнително дело № 58/2014 г.

1 при ЧСИ А. В., с район на действие Окръжен съд - Перник, peг. № ***. Делото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. Последното валидно изпълнително действие по ИД № 58/2014 г. по описа на ЧСИ В. било извършено на 29.04.2014 г., както било отбелязано на изпълнителния лист. От тази дата започнала да тече нова давност за вземането на основание чл. 110 ЗЗД. От последното изпълнително действие до образуване на изпълнително дело № 20217530400181 при ЧСИ С. Б., рег.№ ***, с район на действие ПОС, били изминали 6 години и 7 месеца. Сочи се, че вземането било погасено по давност.

Жалбоподателят счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че давността била прекъсната на 10.05.2016 г., с депозирана от взискателя по ИД №58/2014 г. молба до частния съдебен изпълнител, с която било поискано да бъдат извършени изпълнителни действия. Посочената молба била депозирана по изпълнителното дело след повече от две години от предходното валидно изпълнително действие, прекъсващо давността /молба от 29.04.2014 г./. Сочи, че преди депозиране на молбата на 10.05.2016 г., била настъпила перемпция по делото, като по силата на закона изпълнителното дело било прекратено. Според жалбоподателя, след настъпването на перемпцията, принудителното изпълнение не се изключвало, защото ако след настъпването на перемпцията, кредиторът направи искане за прилагане на нов изпълнителен способ, то съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания способ – той дължал подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Като последица от настъпилата перемпция за съдебния изпълнител било задължението да образува ново изпълнително дело /като номер/, тъй като старото било прекратено по силата на закона /в този смисъл посочва Решение по гр.д.№1747/2020 г. на IV г.о. ВКС; Решение №60282/19.01.2022 г. до дело №903/2021 г.

ВКС/.

Последица от прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона била невъзможността да се извършват законосъобразни и валидни действия по принудително събиране на вземането, като всички такива, каквато била и молбата от 10.05.2016 г., извършени след прекратяване на производството, се явявали нищожни, като извършени по едно прекратено по силата на закона производство, а като такива и негодни да прекъсват давността. /В този смисъл посочва Решение №263510 от 28.05.2021 г. по в.гр.д.№16510/2019 г. на Възз. П-г. състав на Софийски градски съд; Решение №263805 от 10.06.2021 г. по гр.д.

№5228/2020 г. на ГО I-II състав на Софийски градски съд; Решение V264191 от 24.06.2021 г. по в.гр.д.№2170/2020 г. на Възз.П-г състав на Софийски градски съд, Решение №263738 от 08.06.2021 г. по в.гр.д. №4156/2020 г. на Възз.П-в състав на Софийски градски съд, както и редица други/.

На следващо място, въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно приел, че давността се прекъсва и с подаването на отговор на исковата молба на 17.05.2021г.

Съгласно посоченото в жалбата, допустимостта на отрицателен установителен иск по чл.439, ал. 1 от ГПК била обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като основанията за спиране и прекъсване на давността били изчерпателно изброени в чл. 115 и чл.116 от ЗЗД и не можели да се прилагат разширително.

Също така за пълнота е отбелязано, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с постановяването на ТР №2 от 26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ППВС №3/1980 г. е изгубило смисъл в тази част и е дадено друго разрешение, а именно - че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, откъдето ПРС приел, че на 26.06.2015 г. започвала да тече нова давност. Според жалбоподателя, давност върху вземания по изпълнителни дела, образувани преди 25.06.2015 г. тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в изпълнителният процес тече, а съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ задължителни за органите на съдебната власт били само тълкувателните решения и 2 тълкувателните постановления на ВКС и ВАС и нямало такава задължителна сила, както твърдял съда, цитираното Решение №170/17.09.2018 г. постановено по гражданско дело №2382/2017 г. ГК, IV г.о. на ВКС, въз основа на което решение първоинстанционният съд обосновал своя извод, че новата давност е започнала да тече от 25.06.2015 г.

Счита, че с оглед събраните по делото писмени доказателства безспорно било установено, че било налице обстоятелство по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК, което обосновавало основателността на предявения установителен иск - погасяване на вземането по давност.

Моли, на основание чл.271, ал. 1 от ГПК, съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящият въззивен състав установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата компетентност, в предвидената от закона форма и при наличие на процесуалните предпоставки за постановяването му. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 439, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че ищецът Р. П. Р., ЕГН:**********, не дължи на Държавен фонд „Земеделие“, ЕИК:121100421, сумата от 12 600 лева, ведно със законна лихва от 30.08.2006г., както и обезщетение за забава в размер на 1017 лева за периода от 25.11.2005г. до 30.08.2006г., за които е издаден изпълнителен лист от ***г. по гр.д. № 18176/2006г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност. Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит и субсидия № ***г. е получил парична сума от Държавен фонд „Земеделие“. Въз основа на спор по това облигационно правоотношение, през 2006г. било образувано гр.д. № 18176/2006г. по описа на СРС, по което ищецът бил осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 12 600 лева главница, ведно със законната лихва, както и сумата от 1017лв. лихва за забава за периода от 25.11.2005г. до 30.08.2006г. След постановяване на определение от 18.09.2006г. по гр.д. № 18176/2006г. по описа на СРС, според ищеца било настъпило погасяване на вземането по давност. С изтичането на давността, ответната страна била пропуснала възможността да събере вземането си. Въпреки това ищецът посочва, че през 2021г. Държавен фонд „Земеделие“ е инициирал образуване на изп.дело № 20217530400181 при ЧСИ С. Б., въз основа на изп. лист от ***г. по гр.д. № 18176/2006г. по описа на СРС. Според ищеца към момента на образуване на изп.дело № 20217530400181 при ЧСИ С. Б. вземането, обективирано в изпълнителния лист вече е било погасено по давност.

Съгласно посоченото в исковата молба през 2011г. по молба на ответника било образувано изп.дело № 209 при ЧСИ Е.Д., което било прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, а през 2014г. по молба на ответника било образувано ново изп.дело № 58/2014г. при ЧСИ А. В., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последното валидно изп.действие по изп.дело № 58/2014г. при ЧСИ А. В. било направено на 29.04.2014г., както било отбелязано и върху изпълнителния лист. От тази дата била 3 започнала да тече нова давност за вземането на основание чл. 110 ЗЗД. От последното изп.действие до образуване на изп. дело № 20217530400181 при ЧСИ С. Б. били изминали 6 години и 7 месеца, поради което счита, че вземането било погасено по давност, а на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването по давност на главния дълг се погасили по давност и допълнителните вземания за лихви за забава, като нямало данни да са предприемани действия от ответника, които да са довели до прекратяване или спиране на давността преди образуване на изп. дело №181/2021г. по описа на ЧСИ С. Б., както и липсвали отбелязвания за плащания от страна на ищеца върху изп.лист след датата 29.04.2014г. Поради изложеното счита, че вземането на ответника било погасено по давност преди образуването на изпълнителното дело и процесната сума не се дължи.

Ответникът Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И. В., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е, че ищецът има сключен договор за кредит и субсидия № ***г., в следствие на което е получил парична сума от ответника. През 2006г. било образувано гр.д. № 18176/2006г. по описа на СРС, с което Р.Р. бил осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 12 600 лева – главница, ведно със законна лихва, както и обезщетение за забава в размер на 1017 лева за периода от 25.11.2005г. до 30.08.2006г. През 2011г. било образувано изп.дело № 209 при ЧСИ Е. Д., а през 2014г. било образувано изп.дело № 58/2014г. при ЧСИ А. В., като към момента било образувано изп.дело № 181/2021г. по описа на ЧСИ С. Б.. Ответникът подчертава, че актът на съдебния изпълнител по прекратяване на изп.дело поради бездействие на взискателя в продължение на 2 години имал само констативно действие, без да отпада материалното право на взискателя. Сочи, че изпълнителният процес е продължение на исковия за събиране на вземането и докато траел той, погасителната давност спирала да тече.