Определение № 19268 от 09.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19268 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511031 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Д. Й. и В.Д.Н., чрез адв.А.Д., срещу разпореждане № 20139056/14.04.2025г. на СРС, постановено по гр.д.№ 35868/2020г., с което е била върната на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба.

Жалбоподателите считат разпореждането за незаконосъобразно. Поддържат, че са изпълнили указанията на съда по отстраняване нередовности на исковата молба, а в случай, че съдът намира фактите, от които извеждат иска, за недоказани, то същият следва да се произнесе с акт по същество.

Препис от акта на съда и от частната жалба не са били връчвани на другите съделители– аргумент от чл.130 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От фактическа страна:

Производството пред СРС е било образувано по предявен от Д.Н.Д. и М. Й. Д. иск срещу А.С.Д., С.А. Д. и М.Н.М. за делба на два поземлени имоти с идентификатори № *** и № *** по КККР на гр.София, както на построените в тях сгради.

С разпореждане от 01.04.2021г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указание на ищеца да посочи всички собственици на процесните имоти.

Указанието е във връзка с постъпила по делото молба от трети за спора лица, които твърдят, че са собственици на част от дворното място. С нарочна молба ищецът уточнява, че тези лица – С.Т.Г. и Й.И.Г., не са собственици на процесните имоти.

По разпореждане на съда от 28.04.2021г. препис от исковата молба и приложенията са били изпратени за писмен отговор в едномесечен срок на С.Т.Г. и 1

Й.И.Г., които не са конституирани като съделители в производството, и такъв е постъпил.

С разпореждане от 15.03.2023г. и от 05.06.2024г. исковата молба е оставяна без движение, като съдът е указал на ищците до посочат какви са квотите в съсобствеността по отношение на всеки от обектите, както и да представят пълномощно за адв.Д. и нова схеми за имотите.

С молба от 03.04.2023г. и от 24.06.2024г. указанията са изпълнени. Посочени са квотите, представени са скици и пълномощно от ищците за адв.Д..

С разпореждане от 14.04.2025г. исковата молба е била върната с доводи: неяснота в придобивното основание, липса на твърдения относно възникнала за построените в имота сгради съсобственост, неяснота относно фактите, от които произтича участие в съсобствеността на ответника М.М., неяснота в квотите.

С определение от 29.07.2024г. на мястото на починалия ищец Д.Н.Д. са конституирани наследниците му по закон – М. Й. Д. и В.Д.Н..

От правна страна:

Разпореждането е неправилно.

Делбеното производство, като особено исково производство, е със засилено служебно начало. С решението по допускане на делбата съдът решава въпросите между кои страни, за кои имоти и при какви квоти допуска делбата. Въз основа на приложените документи изследва тези въпроси и се произнася по същество. Ако в исковата молба не са посочени всички съсобственици и съдът констатира това, то следва да напъти ищеца да поиска тяхното конституиране като съделители, респ. служебно да ги конституира – противното води до нищожност на делбата, но не и до нищожност на съдебното решение (Решение № 60121/25.10.2021г. по гр.д.№ 161/2021г. на ВКС, т.5 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Данни за собствеността се извличат от актовете за собственост, респ. от събрани гласни доказателства за придобивна давност, но не и от схемите от СГКК – София, тъй като в тази част (относно правото на собственост) те нямат доказателствена стойност. Ако ищецът не сочи квотите в съсобствеността, съдът ги извежда от събраните доказателства. В делбеното производство непосочването на квотите в съсобствеността не е нередовност на исковата молба и на това основание производството не може да се прекратява. Ако съдът установи, че не е налице съсобственост по отношение на някой от имотите или за някой от съделите, отхвърля иска за този имот, съответно по отношение на този съделител. Ако установи, че имотът е обща част – също. Ако не може да установи идентичност на заявените за делба имоти с тези по приложените документи и доколкото съдът е длъжен да съобрази актуалния статут на имотите, следва да допусне съдебно-техническа експертиза в първата фаза на процеса за изясняване на този въпрос. С други думи, активността на съда е засилена.

В настоящия случай, ищците са посочили имотите, чиято делба се иска, съсобствениците им и дори квотите, с които съдът не е длъжен да се съобрази, ако установи друго съотношение в съсобствеността. Твърди се, ч е съсобствеността по отношение на двата имот и на построените в тях сгради е възникнала от сделки, давност и приращение, които твърдения подлежат на доказване.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се отмени, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 20139056/14.04.2025г. на СРС, постановено по гр.д.

№ 35868/2020г., с което е била върната на основание чл.129, ал.3 ГПК искова молба вх.

№ 2014979/05.08.2020г. на М. Й. Д. и Д.Н.Д. (с правоприемници М. Й. Д. и В.Д.Н..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3