Определение № 135 от 19.02.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Перник, 18.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500032 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба № 340 от 17.01.2024 г. от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си Г. С. - К. против Разпореждане № 2721/22.12.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1072/2023 г. на Районен съд – Радомир в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против солидарните длъжници В. Й. С. и Й. С. С. за сумата в размер на 1040,70 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.05.2022 г. без крайна дата.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 583/26.01.2024 г. (п.к. 25.01.2024 г.) от „ ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752. Същата е депозирана на 23.01.2024г. - извън законоустановения срок, изтекъл на 10.01.2024г., поради което не подлежи на разглеждане.

С частната жалба жалбоподателят иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, след което да се издаде заповед за изпълнение за договорно възнаграждение в размер на 1040.70 лева, дължимо за периода от 25.05.2022 г. до 05.06.2023 г.- дата на предсрочната изискуемост и за вземането за законна лихва в размер на 192.82 лева, дължима от 05.06.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г., като поддържа, че процесният договор напълно отговаря на всички законови императивни изисквания. Сочи, че в процесния договор подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Твърди, че задължение на всяко лице е да прояви грижа на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се подробно с неговото съдържание.

Допълва, че ако не разбира дадена част от него следва да се обърне към кредитния 1 експерт за разяснения и допълнително обяснение, да се консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подписва. С жалбата се навеждат твърдения, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, като се е съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора. Намира, че уговорения годишен лихвен процент в размер на 41.00 % отговаря на законовите ограничение и не противоречи на добрите нрави. Допълва, че към момента предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер - 50 %., от което следва, че в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита. На следващо място с жалбата се твърди, че допълнителните услуги предоставят на длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение - възникване на непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно уговорения погасителен план. Въз основа на изложените съображения се моли съда да отмени атакуваното разпореждане, като вместо него постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за договорно възнаграждение в размер на 1040.70 лева, дължимо за периода от 25,05,2022 г. до 05,06,2023г.- дата на предсрочната изискуемост и за вземането за законна лихва в размер на 192.82 лева, дължима от 05,06,2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 21.12.2023 г.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжниците.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частна жалба с вх. № 583/26.01.2024г. е подадена извън срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, поради което същата се явява процесуално недопустима, респ. съдът не дължи произнасяне по нея.

Частната жалба № 340 от 17.01.2024 г. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Ч. гр. д. № 1072/2023 г. по описа на Районен съд - Радомир е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Й. С. и Й. С. С. за сумата в размер на 1040,70 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.05.2022 г. без крайна дата, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, произтичащи от договор за потребителски кредит с № *** – услуга „Фаст“ в размер на 562,53 лева и „Флекси“ – 449,97 лева, както и неплатени такси за извънредно събиране на вземането в размер на 500,00 лева, както и законна лихва в размер на 192,82 лева, дължима от датата на изтичане на погасителния план – 21.12.2023 г., сумата 0.00 лв. – 2 такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.12.2021 г.

Към заявлението са представени: Договор за потребителски кредит, общи условия към кредита, анекс към договора, подписан на 12.01.2022 г. и погасителен план.

Кредитополучателят В. Й. С. не е изпълнила задължението си по договора, като е изплатила девет погасителни вноски, след което поради неплащане е изпаднала в забава.

Заявлението е отхвърлено от Районен съд – Радомир в обжалваната част по подробни мотиви, като по отношение на процесното вземане се отбелязва, че е посочена начална дата на периода, за който се претендира, но не е посочена крайна дата на релевантния период. Поради това, първоинстанционният съд е приел, че заявлението в тази му част е нередовно и подлежи на отхвърляне.

Настоящия съдебен състав намира обжалваното разпореждане за правилно.

Доколкото основание за отхвърляне на обжалваното е нередовността на депозираното заявление по чл. 410 ГПК, то следва на първо място да се коментира именно тази нередовност.

От т. 9 на заявлението се установява, че се претендира вземане в размер на 1040,7 лева, представляващо договорно възражение, дължимо за периода от 25.05.2022г. до .. г., т.е. липсва посочване на крайната датата на периода, за който се отнася вземането. Същевременно, в т. 12 от заявлението се посочва, че договорното възнаграждение по процесния кредит е предварително определено в договора, като страните са се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. В тази част на заявлението, обаче, отново липсва крайна дата на релевантния период. Предвид тази непълнота, пред заповедния съд е стояла възможността да даде указания на заявителя да отстрани констатираната нередовност, като предостави тридневен срок на заявителя за изпълнение на указанията.

Независимо от горното, обаче, настоящия съдебен състав намира, че разпореждането в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, макар и с други мотиви, а именно:

От разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит, същия е сключен при следните параметри: сума на заема - 3000.00 лева, срок на заема - 36 месеца, размер на вноската по кредита – 144,64, ГПР 49,14%, годишен лихвен процент 41,00%, лихвен процент на ден: 0,11% и обща дължима сума по кредита: 5206,96 лева.

Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното определение в ал. 1 на посочената разпоредба от този закон договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на 3 услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

В случая отпуснатият на длъжника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител длъжникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и 4 които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора; не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.