Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 21.12.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1327/2023
Вид
Решение № 314
Подписан
21.12.2023
В сила
21.12.2023
Състав
Станчо Радев Савов, Румяна Петрова Петрова, Светла Василева Даскалова

Цитирани разпоредби

  • чл.270 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Варна, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601327 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е Присъда №18/13.07.2023г. по НОХД № 286/2022г. по описа на РС- Девня, с която подс. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325ал.2във вр. с ал.1 от НК, като при условията на чл.54ал.1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от Една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66ал.1 от НК. Срещу присъдата е постъпила жалба от адв. Г. Г., защитник на подсъдимия Б. А. А.. В жалбата се сочи, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства. Изтъква се, че неправилно и необосновано са анализирани гласните доказателствени средства от досъдебното и съдебното производство, като съдът не е взел предвид, че полицейските служители са заинтересовани от изхода на делото, тъй като срещу тях имало проверки от отдел „Вътрешна сигурност“. Твърди се нарушение на процесуалният закон с оглед непровеждане на разпит на свидетел – очевидец на случилото се, като неоснователно на досъдебното производство бил отказан разпита й пред съдия, както и чрез видеоконференция в съдебното производство. Горното се сочи, че представлява нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. В жалбата се сочи, че за част от фактите по обвинението на подсъдимия било наложено двукратно наказание в нарушение на принципа „non bis in idem“ и ТР № 3/22.12.2015г., тъй като имал съставен акт за установяване на 1 административно нарушение, въз основа който било издадено наказателно постановление и му било наложено наказание Глоба в размер на 500лева.

Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен. Алтернативно се иска ако се констатират съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата, същата да бъде отменена със задължителни указания за отстраняването им. Алтернативно, ако съдът прецени, че е налице престъпление по ал.1 на чл.325, деянието да бъде преквалифицирано или да бъде върнато делото с такива указания. В допълнително писмено изложение срещу присъдата са изложени съображения, обосноваващи недопустимо приобщаване на свидетелски показания в нарушение нормата на чл.281ал.4 във вр. с ал.1т.2 от НПК, а и събраните по този ред показания попадали под ограничението на ал.8 на цитирания текст. Оспорва се и аналитичната дейност на съда по оценка на доказателствата, като се коментират съставените докладни от полицейските служители за случилото се. Твърди се заинтересованост от страна на полицейските служители, както и че докладните им записки и сведенията им били с един и същ текст и правописни грешки, обуславящо тенденциозност и скалъпване на деяние.

Коментира се градация във фактите при последващите им разпити. Изтъква се, че в мотивите на първоинстанционния съд не била изложена тезата на защитата за личния мотив на св. В., както и избиването на три зъба на подсъдимия от същия. Направен е отново анализ на доказателствата, с акцент върху това, че нито един от свидетелите не е видял подсъдимия да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Изразява се несъгласие с отчетените от първоинстанционния съд отегчаващи отговорността обстоятелства. По подробно изложените съображения се поддържат исканията направени в жалбата по отношение на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура моли съда да остави без уважение жалбата на подсъдимия, като счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли присъдата да бъде потвърдена, тъй като подсъдимият е осъществил престъплението, в което е обвинен.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на основанията, изложени в нея. Прави се и ново искане производството по делото да бъде прекратено на основание чл.24ал.1т.1 от НК, тъй като извършеното от подсъдимия не е престъпление.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

2

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подс.Б. А. живеел в гр.Девня и работел в„Агрополихим“ АД. Св.В. И., св.Б. Д. и подс.А. живеели в един вход на блок в гр.Девня, находящ се на адрес ул.“Дружба“ № 1, вх.Б, заедно със семействата си. На 17.01.2020г. семейството на св.И. празнувало в дома си Антоновден. Около 22.00ч. св.К. И.

- син на св.Б.Д. се провикнал през терасата и направил забележка на празнуващите да намалят музиката. Малко след това св.И. се появил на входната врата на апартамента на св.И. и отново настоял да намалят музиката.

След него слязъл и неговия баща - св.Б. Д.. Тримата се скарали и по този повод св.И. подала сигнал на ЕЕН 112. Около 22,50ч. пред входа на посочения блок спряла полицейска кола, в която били свидетелите - Н. В., П. М. и С. С. служители в РУ-Девня. По същото време тримата полицейски служители били назначени в наряд като автопатрул и били изпратени от дежурната оперативна част при РУ-Девня да вземат отношение по сигнала. След като слезли от служебния автомобил, свидетелите установили, че от един от апартаментите на първия етаж във входа се чува силна музика. От това жилище излязла св.В. И. и обяснила, че празнуват имен ден и че между нея и св.Б. Д. е възникнал скандал. През това време се появил и св.Д., който потвърдил думите на св.И.. След това тримата полицейски служители, св.И. и св.Д. излезли навън пред входа, където разговаряли по повод възникналия конфликт между съседите. Докато разговаряли, към блока пеша се приближил подс.Б. А., който изглеждал видимо употребил алкохол и въпреки зимното време бил разсъблечен - гол до кръста. Достигайки до групата разговарящи, без причина подс.А. започнал да се държи грубо към полицейските служители като ги гонел с думите „Тръгвайте си“, „Махайте се“, „Нямате работа тук“. Застанал близо до св.В., св.М. и св.С. като се изпъчвал застрашително, докато им крещял. Св.В. му обяснил, че вземат отношение по подаден сигнал и му разпоредил да се отдалечи и да се прибира. Подс.А. не само, че не изпълнил разпореждането, но започнал да ръкомаха и да отправя заплахи към полицейските служители като казвал „Ще ви уволня“, „Не знаете кой съм аз“, „Ще ви запаля патрулката“ и повторил това няколко пъти. Наред със заплахите крещял и ругал полицейските служители с думите “Ще ви еба майките“. Св.В. отново разпоредил на подс.А. да се отдалечи и да престане да крещи. Последният отново не изпълнил разпореждането, което наложило той да бъде задържан. Св.В. казал на подс.А., че ще бъде задържан, защото не изпълнява разпорежданията и пречи на работата им. Тогава обвиняемият станал още по-агресивен, започнал да буйства и ръкомаха. Замахнал към св.В. и го ударил с юмрук по дясното рамо. В създалата се ситуация, при задържането на подс.А. взели участие и тримата полицейски служители, тъй като той извивал и дърпал ръцете си, оказвал яростна съпротива и не позволявал да му бъдат поставени белезници. Това демонстративно поведение на подс.А. било отново придружено с крясъци, в които той отправял закани към тримата полицейски служители, че ще ги избие и ги ругаел като казвал: „Ще ви еба майките“. След като успели да му поставят белезници, подс.А. бил приведен на задната седалка в служебния полицейски 3 автомобил. Неговото поведение било възприето и от св.Б. Д., св.В. И. и св.В.

С.. Подсъдимият бил отведен в РУ-Девня, като по време на придвижването до там той продължил да отправя заплахи към полицаите, че ще ги уволни, като ругаел св.В.. След пристигане в РУ-Девня подс.А. бил задържан и образувано настоящото наказателно производство.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата по делото. Съдът е анализирал всички доказателства, като съдебният акт е мотивиран в достатъчна степен въз основа на доказателствата, които непосредствено е събрал и проверил в хода на съдебното следствие. Първоинстанционния съд е мотивирал отказа си да даде кредит на доверие на едни свидетели и да възприеме съдържанието на показанията на други, като е констатирал и противоречия в показанията на свидетелите, дадени в съдебното и досъдебното производство. Във връзка с последното следва да се отбележи, че при наличие на такива противоречия, съдът е длъжен да прочете по реда на чл.281 от НПК показанията от ДП, дадени пред разследващия орган, като хипотезата на чл.281ал.4 от НПК обхваща случаите на липса на съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник. С оглед горното първоинстанционния съд законосъобразно и в изпълнение на вмененото му служебно начало, залегнало в нормата на чл.13 от НПК, изразяващо се в задължение да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, е извършил соченото от защитата като порочно процесуално действие. На следващо място именно с оглед служебното начало е бил длъжен да изясни кое от свидетелстването е вярно, дали прочетеното или депозираното в съдебно заседание и причината за това противоречие.

Настоящата инстанция не третира като процесуално нарушение отказа на първоинстанционния съд да проведе видеоконференция на сочената от защитата свидетелка, доколкото на първо място този отказ е мотивиран, а от друга страна кореспондира и с извода, че са налице достатъчно по обем доказателства, даващи възможност за изясняване на обективната истина по делото. Защитата оспорва и оценъчната дейност на съда при анализиране на доказателствата по делото, която счита, че е довела до фактическа обстановка, неотговаряща на действителната, тъй като били кредитирани показанията на полицейските служители и единия от присъстващите свидетели по време на осъществяваната от тях проверка, а останалите, включително и обясненията на подсъдимия са били отхвърлени като недостоверни. Настоящият състав на съда не съзира твърдяното нарушение в аналитичната дейност на първата инстанция, като счита, че доказателствата са били ценени според действителният им смисъл и съдържание. В тази връзка въззивната инстанция счита, че от обективна страна въз основа на събраните по делото доказателства, давайки кредит на доверие на показанията на свидетелите полицейски служители, ценени в съвкупност с кореспондиращите им показания и на други очевидци на случилото се, включително и тези на досъдебното производство приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им, първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за осъществено от подсъдимия престъпление, обективирано в престъпления 4 състав на чл.325ал.2 от НК.

Следва да се отбележи, че не подлежат на коментар и обсъждане доводите на защитата на подсъдимия, досежно съдържанието на докладните записки и сведенията на полицейските служители и останалите присъствали на случилото се, тъй като същите не представляват годни доказателства или доказателствени средства по смисъла на НПК, поради което не могат да бъдат обсъждани и ценени. При постановяване на своя съдебен акт съдът е длъжен да основе решението си на годни доказателства, които е събрал и проверил непосредствено в съдебно заседание. Отклонение от този принцип е въведеното правило в нормата на чл.281 от НПК, която обаче е приложима при строго определени условия. Първоинстанционния съд констатирайки противоречията и липсата на конкретен спомен на част от свидетелите, е прочел показанията им, дадени пред орган на досъдебното производство и е задал въпроси, целящи да установят обективната истина по делото.