Определение № 1896 от 18.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501053 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова срещу разпореждане № 7294/04.07.2024 год. по ч.гр.д. № 4253/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България” ЕООД срещу М. Г. Ф. за вземания за сумите: 17,44 лв. – договорна лихва /възнаграждение/ за периода 01.12.2018 год. – 01.03.2019 год.; и 189,79 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2019 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2024 год., без времето от 13.03. до 13.07.2020 год.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно. Твърди се, че в производството по чл.410 от ГПК съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, поради което с разпореждането в обжалваната част районният съд е превишил правомощията си, евентуално-не е обосновал вероятната неравноправност на клаузи по сключения договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Твърди се, че договорът от който заявителят черпи права 1 отговаря на законовите изисквания, преди сключването му на потребителя е предоставена преддоговорна информация съгласно ЗПК, договореният лихвен процент е в рамките на допустимото, като не е допуснато превишаване на ГПР, а липсата на методика за формирането на ГПК при фиксиран лихвен процент не противоречи на добрите нрави. Сочи се, че уговореното договорно възнаграждение се дължи, тъй като това е възнаграждението на кредитната институция за предоставения кредит, както и лихва за забавено плащане в случай на неплащане на падежа. Изложени са и съображения, че нищожността на отделни договорни клаузи не прави договора изцяло недействителен.

Направено е искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част, за уважаване на подаденото заявление в тази част, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и на разноските за заплатена държавна такса от 15 лв.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД, срещу М. Г.

Ф., с ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Т., общ. К., обл.Бургас, К. № ** и настоящ адрес: с. Т., общ. К., обл.Бургас, ул.“А. М.“ № *, за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 3036958068/18.10.2018 г., между които и процесните суми. Заявлението е уважено частично, като е издадена заповед № 2308/04.07.2024 год. по ч.гр.д.№ 4353/2024 год. по описа на Бургаския районен съд, по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. Г. Ф., с ЕГН ********** да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сумата от 200 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея , считано от 26.06.2024 г.- датата на подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, както и сумите 7,39 лв. – разноски по делото за ДТ съразмерно с уважената част от заявлението, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

2

За да отхвърли заявлението относно останалите претенции на заявителя, между които и тези за които е подадена частна жалба, а именно: касаещи вземанията за сумата от 17,44 лв. – договорна лихва /възнаграждение/ за периода 01.12.2018 г. – 01.03.2019 г.; 131,40 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.12.2018г.; 100 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане, начислени на 05.02.2019 г.; 8,23 лв.

– обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2018 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 01.03.2019г., и 189.79 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2019г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2024г., без времето от 13. 03. до 13.07.2020 г., районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР. Отделно от това, клаузите за заплащане на тези суми са нищожни, на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР очевидно не са включени всички разходи – възнаграждението за пакета от допълнителни услуги, с добавянето на която сума той става в пъти по-висок от предвидения в ал.4 от същата разпоредба размер, а по отношение на договорната лихва – и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави /уговореният ГЛП от 41.17 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва/. Следователно, съгласно чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвите или другите разходи.

Видно от приложения към заявлението договор за потребителски кредит и погасителния план към него, заявителят е предоставил на длъжника сумата от 200 лв., която е следвало да бъде върната на 4 месечни вноски, всяка от по 54,36 лв. без вноските за допълнителни услуги, при уговорен ГПР – 49,88 %, ГЛП – 41,17 % и дължима сума по кредита 217,44 лв., без сумите за допълнителните услуги - а след прибавянето им - при месечни вноски по 87,21 лв. и обща дължима сума – 348,84 лв. По твърдение на заявителя, както до падежа на последната погасителна вноска – 01.03.2019 год., така и след това, длъжникът не е извършил никакви плащания за погасяване на задълженията си по договора.

3

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, дават възможност на съда в заповедното производство служебно да извърши проверка дали искането по заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза. В това производство, което е едностранно, преценката на съда по отношение на задължението му служебно да следи за спазване на императивните правни норми, но не и за нарушаване на такива, от защита спрямо които потребителят изрично се е отказал /дело С-248-08 пар.28/, не би могла да бъде задълбочена като при спорно производство с участие на две страни, поради което трудно би могла да обхване всички параметри на критериите за неравноправност или нищожност на потребителските договори и клаузи от тях, които подлежат на всеобхватно разглеждане от съда в случай, че производството се доразвие в двустранен исков процес.

Разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК изрично сочи, че клаузи в договор, надвишаващи определените размери по ал. 4 на чл. 19 от ЗПК, се считат за нищожни, поради което в настоящото производство следва да се приеме, че е налице нищожност единствено на клаузите по договора, с които са договорени допълнителните услуги, като договорените за тези услуги възнаграждения бъдат изключени от дължимото по него. За целите на заповедното производство следва да се приеме, че процесният договор може да съществува и без тези клаузи, като в останалите части договорът произвежда действие, поради което настоящият съд не споделя извода на районния съд, че липсва основание за уважаване на заявлението за пряко произтичащите от договора задължения за договорените и неплатени възнаградителни лихви, както и за лихвите, които са последица от пълното неизпълнение на задълженията по него. Уговорените с договора ГПР и ГЛП не са в противоречие със закона и добрите нрави, което проличава и от крайния размер на дължимата сума по договора, при изключване на дължимите за допълнителните услуги суми, а именно - 217 лв., при усвоен кредит от 200 лв.

Предвид горното като неправилно, разпореждането следва да бъде отменено в частите от обжалваната отхвърлителна част, с които заявлението е отхвърлено за вземанията за сумата от 17,44 лв. – договорна лихва /възнаграждение/ за периода 01.12.2018 год. – 01.03.2019 год.; и 189,79 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2019 г. /датата на 4 изтичане на погасителния план/ до 26.06.2024 год., без времето от 13.03. до 13.07.2020 год., като въпросът бъде решен по същество с издаване на заповед по чл.410 от ГПК за тези суми, и делото бъде върнато на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тези вземания.

Съобразно заявеното искане в частната жалба и изхода от делото, в полза на частния жалбоподателя съдът присъжда разноските за платена държавна такса в размер на 15 лв. и 50 лв. – определено юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 7294/04.07.2024 год. по ч.гр.д. № 4253/2024 год. по описа на Бургаския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението на “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, срещу М. Г. Ф., с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Т., общ. К., обл.Бургас, К. № ** и настоящ адрес: с. Т., общ. К., обл.Бургас, ул.“А.

М.“ № *, з а вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 3036958068/18.10.2018 г., както следва: за сумата от 17,44 лв. – договорна лихва /възнаграждение/ за периода 01.12.2018 год. – 01.03.2019 год. и за сумата от 189,79 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2019 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2024 год., без времето от 13.03. до 13.07.2020 год.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК в полза на “Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, срещу М. Г. Ф., с ЕГН **********, постоянен адрес: с. Т., общ. К., обл.Бургас, К. № ** и настоящ адрес: с. Т., общ. К., обл.Бургас, ул.“А. М.“ № * , з а вземания произтичащи от договор за потребителски кредит № 3036958068/18.10.2018 г., както следва: за сумата от 17,44 лв. – договорна лихва /възнаграждение/ за периода 01.12.2018 год. – 01.03.2019 год. и за сумата от 189,79 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.03.2019 г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 26.06.2024 год., без 5 времето от 13.03. до 13.07.2020 год., както и за съдебните разноски направени пред въззивния съд в размер на 15 лв.- за заплатена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6