Решение № 228 от 24.10.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. М., 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20251600500355 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4520/19.06.2025 год. по описа на ДСИ при ЛРС, подадена от длъжника по изп.д. № 1148/2009 год., Ц. (В.) И., ЕГН ********** от с. хх обл. М., ул. хх № 15, чрез пълномощника си адв. П. Л., СА К срещу Разпореждане от 19.05.2025 год. на ДСИ при ЛРС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.

Твърди, че съдебният изпълнител без да излага мотиви, а само описвайки фактологията на изпълнителните действия, отказал прекратяване на производството, като приел, че Министерство на финансите е присъединен взискател за частно държавно вземане и по делото не е настъпила перемпция.

Счита отказът за незаконосъобразен

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Разпореждане от 19.05.2025 год. на ДСИ при ЛРС, както и наложеният му запор от 10.03.2025 год.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу жалбата от взискателя по делото МИНИСТЕРСТВО НА

ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявано от Теменужка Петкова – министър на финансите чрез пълномощника си М Ц , главен юрисконсулт. Излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че Разпореждането № 914/14.01.2025 год. на съдебния изпълнител при ЛРС е 1 получено в МФ на 03.02.2025 год. и с молба от 04.02.2025 год. са поискали предприемането на действия за събиране на изплатената от държавата издръжка в размер на 8 970 лв., което ДСИ сторил.

Моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли изцяло жалбата на Ц. И. срещу Разпореждане от 19.05.2025 год. по изп.д. № 1148/2009 год. на ДСИ при ЛРС.

Претендира разноски

– присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК. .

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложила и ДСИ при ЛРС Габриела Валериева Спасова, която счита, че действията й са законосъобразни. Счита, че жалбата е неоснователна.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалба, възражение, мотивите на ДСИ и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Изпълнително дело № 1148/2008 год. по описа на ДСИ при ЛРС е образувано на 02.11.2009 год., по молба на Н. В. И.а, като майка и законен представител на малолетния (тогава) В Ц.ов И., род. хххх год., въз основа на дубликат на Изпълнителен лист № 1024/2008 год., издаден на осн. чл. 237 и чл. 242-248 ГПК (отм.), въз основа на подлежащо на изпълнение Решение от 12.09.2008 год. по гр.д. № 1024/2008 год. на ЛРС, срещу Ц. В. И. от гр. Л за месечна издръжка в размер на 70 лева, ведно с лихвата върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата и до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на тази издръжка.

До м. 12, 2021 год. издръжката е плащана от О Л по реда на НОРИДПИ поради липса на имущество на длъжника, срещу което да се насочи изпълнението. С молба от 24.01.2022 год. взискателят Валентин И. със съгласието на майката Н. Тодоров е посочил нов изпълнителен способ, а именно – удръжки от трудово възнаграждение на длъжника и е наложен запор на банкова сметка.

С Разпореждане от 10.02.2022 год. на ДСИ при ЛРС е изискана от О Л справка за сумите, платено до момента по реда на НОРИДПИ, а с разпореждания от 05.04.2022 год. и от 26.04.2022 год. – че присъдената издръжка се събира принудително от длъжника.

С протокол от 24.06.2022 год. на ДСИ при ЛРС е установено, че присъдената издръжка отново следва да се изплаща по реда на НОРИДПИ.

С Постановление от 17.10.2023 год. на ДСИ при ЛРС Държавата е присъединена като взискател по делото чрез О Л , за събиране от длъжника на частно държавно вземане в размер на 8970 лв.

В изпълнение на Разпореждане от 14.01.2025 год. на ДСИ при ЛРС е уведомена държавата чрез Министъра на финансите, че следва да посочи 2 способ за принудително изпълнение за събиране на сумите, за които е присъединена с разяснение, че ако не стори това в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производството ще бъде прекратено. Съобщението е получено на 03.02.2025 год. и с молба от 07.02.2025 год. държавата е посочила изпълнителен способ.

С Разпореждане от 07.03.2025 год. на ДСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц. В. И..

С молба от 09.05.2025 год. длъжникът Ц. И. чрез пълномощника си адв.

П. Л., САК е поискал прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалваното Разпореждане от 19.05.2025 год. на ДСИ при ЛРС молбата е отхвърлена като неоснователна и е отказано прекратяване на изп.дело.

Разпореждането е връчено на длъжника чрез пълном., адв. Пл. Л., САК на 06.06.2025 год.

Жалбата е подадена на 19.06.2025 год., допълнена с допълнителна жалба от 25.08.2025 год.

От правна страна:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 433 ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Последните дела, в кръга на които попада и настоящото изпълнително дело, са изрично изключени от приложното поле на съдържащото се в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратително основание.

Присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата. Навършването на пълнолетие на детето, което има правото на издръжка (взискателя по изпълнителното дело), съгласно чл.

150 СК, респ. чл. 86 СК (отм.), е основание за прекратяване на същата.

При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона. Поради това решението, с което е присъдена издръжката, губи силата си, щом детето навърши 18 години – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 16 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленум на ВС.

В настоящия случай изпълнителното дело е било образувано за принудително събиране на парични вземания за издръжка на дете, поради което преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е текъл до датата на 3 навършване на пълнолетие на детето – 13.10.2022 год.

След тази дата, поради отпадането на основен елемент от фактическия състав на изключението, предвидено в чл. 433, ал. 1, т. 8, предложение второ от ГПК, срокът за искане и предприемане на изпълнителни действия по делото, е започнал да тече.

Нормите на чл. 152, ал. 7 от СК и чл. 14, ал. 1 от НОРИДПИ изрично, ясно и еднозначно постановяват, че държавата е присъединен по право взискател за частното държавно вземане за заплатената от нея, чрез общината, издръжка по образуваното изпълнително дело.

Затова Постановлението или друг акт на съдебния изпълнител за конституирането на държавата няма конститутивно действие, а единствено констативно такова – тоест само прогласява настъпилото по закон присъединяване на кредитор.

Предвид това, Разпореждането на ДСИ при ЛРС, с което е конституирано като взискател по делото Държавата няма отношение към спора по делото. Съответно без значение е и обстоятелството и кога точно Държавата изрично е уведомена, че е присъединен взискател за частното държавно вземане.

Частните държавни вземания се събират по общия ред по ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в настоящия случай двугодишният срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е започнал да тече, считано от датата на навършване на пълнолетието на детето – 13.10.2022 год. като съответно е изтекъл на 13.10.2024 год., макар Държавата да е била изрично конституирана по делото едва с разпореждането от 17.10.2023 год. на ДСИ при ЛРС, като присъединен по право взискател тя е имала възможността още преди конституирането си да насочва изпълнението срещу имущество на длъжника, като активно посочи конкретни изпълнителни способи.

Тъй като по делото няма данни това да се е случило, като няма доказателства и другият взискател по делото да е искал изпълнителни действия, които да ползват присъединения такъв по смисъла на чл. 457, ал. 2 от ГПК, производството по делото се е прекратило по силата на закона, считано от 14.10.2024 год.

Предвид горното, настоящият състав на съда намира, че жалбата, с която е поискана отмяна на отказа на ДСИ при ЛРС за прекратяване на изпълнителното производство, е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от горното,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 19.05.2025 год. на ДСИ при РС Лом по изп. дело № 20091620401148, с което отказва да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ДСИ при Районен съд Лом, за постановяване на 4 надлежен акт за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20091620401148, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________