Решение № 315 от 09.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. ХАСКОВО, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500300 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от А. И. Д. от Хасково решение №260067 от 25.10.2022г. по г.д.№3072/2020г. на РС Хасково с което е отхвърлен предявения от А. И. Д., против С. М. С., М. С. М., двамата от ****, С. Д. Ж., С. М. Р., А. П. Р., М. Е. А. и Р. И. К., иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, за разпределяне ползването на имот с идентификатор № **** по КККР на ****, с предназначение – гараж в сграда, с обща площ от 135 кв.м., с адрес **** Във въззивната жалба на се сочат нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение.Намира иска за основателен и доказан.Съдът необосновано е приел,че начина на ползване е определен със самия екзекутив,с който е разпределено ползването между първоначалните собственици на имотите в съсобственост.Твърди че с промяната на предназначението от сутерен в гараж изисква ново разпределение на ползването. Това не е сторено с първоинстанционното решение,поради което се иска отмяна на решението и уважаване на иска по чл.32 ал.2 от ЗС като се извърши ново разпределение на ползването.

1

В срок е постъпил писмен отговор от ответните по жалбата страни С. Ж.,М. Е. А.,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Подадена и частна жалба срещу определение №260004 от 07.03.2023г. по делото, с което е оставено без уважение искането по чл.248 ал.1 от ГПК на А. И. Д. за изменение на решението в частта му за разноски като се иска отмяната му в тази част и присъждането им.

В срок срещу частната жалба са подадени писмени отговори от С. Ж., С. М. С., М. С. М.,Р. И. К. за неоснователност на същата.

Хасковският окръжен съд след преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото и проверка на решението намира следното:

Въззивната жалба на А. И. Д. е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество , жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

Относно допустимостта с оглед конституирането на съпрузи на страните като необходими другари следва да се отбележи,че ползването на съсобствен имот се разпростира и ползва само и единствено собственика като без значение е дали това право на съсобственост е в режим на СИО,поради което разместването на блага между съпритежателите на общата вещ се разпростира върху техните правни сфери,поради което е ирелевантен факта в случая дали правната сфера е в режим на СИО.

Пред Районен съд Хасково се е развило производство за разпределение правото на ползване на основание чл.32 ал2 от Закона за собствеността между ищеца и въззивник в настоящото производство А. Д. и ответниците въззиваеми С. М. С., М. С. М., двамата от гр.Хасково, С. Д. Ж., С. М. Р., А. П. Р., М. Е. А. и Р. И. К. по отношение на ползването на имот с идентификатор № *** по КККР на ****, с предназначение – гараж в сграда, с обща площ от 135 кв.м., с адрес - ****

Всяка от страните е собственик на апартамент в многофамилна жилищна сграда в режим на съсобственост, представляваща ПИ с идентификатор *** със съответни идеални части с предмет на спор по отношение разпределение на правото на ползване на самостоятелен обект в сградата с идентификатор № **** с площ 135 кв.м. сутеренно помещение с предназначение гараж в сграда.

2

Съдът проследявайки собствеността на страните в сградата в режим на етажна собственост по отношение на ползването на сутерен,преустроен в гараж съгласно екзекутивен чертеж от 2001г. надлежно заверен и протокол от 18.11.1995г.,по силата на който собствениците П.И.П., Д.Х.П. и А.Н.Л. на отстъпено право на строеж на триетажна жилищна сграда в квартал ***, парцел ** общински, намиращ се в ****, са извършили разпределение правото на ползване върху помещения в сутерен, партер и мансарден етаж от посочената сграда,в предмета на което право на ползване попада и процесния гараж е достигнал до извода,че не са налице основания за извършване на ново разпределение на ползването.Този извод съда е извел на база протокол от 18.11.1995г.,с който първоначалните собственици са извършили разпраделение на ползването. Ново разпределение не се налагало на разпределеното ползването на съсобственото помещение от обща част на сградата – склад, впоследствие и по настоящем гараж,тъй като не са настъпили нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с новото фактическо положение.Настъпилите промени,свързани с извършените разпоредителни сделки между първоначалните собственици, ищеца и ответниците по делото, не представляват промяна в релевантните факти и обстоятелства, които да обуславят изменение на извършеното разпределение.Промяна само в субектите - носители на правото на собственост,не са от категорията на съществените обстоятелства,които да налагат изменение на постигнато първоначалното споразумение. Такива фактически обстоятелства от категорията на съществените биха били промяна в дяловете в съсобствеността или в статута на имота, обема на правата на всички съсобственици.Това разбиране на съда се споделя и от настоящата инстанция.Следва да се отбележи и факта,че решението на съда е съобразено със съществуващото фактическо състояние на вещта във времето от първоначалното разпределение между първите собственици,извършените разпоредителни сделки между страните и момента на възникване на спора,поради което и искането за повторно разпределение от жалбоподателя се явява неоснователно.

С оглед изложеното подадената жалба се явява неоснователна и не се налага ревизиране на обжалваното решение

По отношение на частната жалба на А. Д. по отношение на изменение на решението в частта му за разноски.Настоящата инстанция намира,че и тази жалба се явява неоснователна .Определението на съда, с което е прието че ищецът следва да понесе разноските за отхвърляне на иска като неоснователен е правилно и законосъобразно.Аргументите на жалбоподателя Д.,че в производството по чл.32 ал2 от ЗС, разноските следва да бъдат понесени от страните така както са направени, не се споделят от въззивната инстанция.В случая предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС е отхвърлен като неоснователен,поради което страната инициирала производството следва на основание чл.78 ал.3 от ГПК на общо основание да понесе направените от насрещната страна разноски.

С оглед изложеното подадената частна жалба се явява 3 неоснователна и не се налага ревизиране на обжалваното определение.

При пълното съвпадане на установена фактическа обстановка и правни изводи на въззивната инстанция с тези на районния съд,на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния съд,поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на районният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,както и определението касаещо решението в частта за разноските.

Решението на основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК не подлежи на обжалване пред ВКС.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

Потвърждава решение

№260067 от 25.10.2022г. по г.д.

№3072/2020г. на РС Хасково.

Потвърждава определение №260004 от 07.03.2023г. по г.д.

№3072/2020г. на РС Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4