Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260049 от 19.03.2021, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Гражданско дело 347/2020
Вид
Решение № 260049
Подписан
19.03.2021
В сила
11.10.2021
Състав
МАГДАЛЕНА ГЕОРГИЕВА ТАТАРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Р E Ш

Е Н И Е

№

............... /19.03.2021 г., гр.

Панагюрище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд –

Панагюрище, в проведеното на осми март две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:

Районен съдия: Магдалена Татарева при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 347/2020 г. по описа на съда Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД

Производството е образувано по предявени от „А.Б.“ ЕАД ЕИК ********* срещу И.К.К., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, с чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 290 лв. – абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № М03246592 от 18.10.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 87,51 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2017 г. до 13.03.2020г. и 249, 58 лв. – неустойка дължима по процесния договор, ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба и молбата-уточнение към нея: между И.К. и „А.Б.” ЕАД на 08.09.2014г. е сключен договор № *********, който договор е с рамков характер и има за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти са предоставяни от ищеца на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Сочи се, че с

Приложение № 1 от 08.09.2014 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 6,90 лв. с ДДС (5,75 лв. без ДДС), съгласно чл. 3 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението и изтича на 28.09.2016 г. С Приложение № 1 от 12.11.2015 г. А1 България е предоставил на ответника интернет услуга за карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2 от приложението, и изтича на 12.11.2017 г. С Договор за продажба на изплащане от 12.11.2015 г. А1 България е продал на ответника продукт - Таблет ALCOTPixi3

7”Bla+Post128K-Micr. Устройството е предоставено в пакет с горепосочената интернет услуга за карта с телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 12.11.2015 г., съгласно чл. 3 от договора за продажба на изплащане. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол, представляващ Приложение № 1 към договора. С Приложение № 1 от 28.04.2016 г. А1 България е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SiM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДДС (19,99 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1 срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от приложението, и изтича на 28.04.2018 г. Освен това се излага, че всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксуват съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на А1 България. Сочи се, че за неуредените в индивидуалните договори въпроси следва да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и

LTE (наричани накратко „общите условия“). Те имат задължителна сила за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. Твърди се, че на основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане А1 България е издавал ежемесечни фактури. Сочи се, че съгласно чл.

26.5 от общите условия мобилният оператор предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо. Твърди се, че в настоящия случай от страна на ответника К. са налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 290,74 лв., представляваща главница, разпределена както следва: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до

12.06.2017 г., в общ размер на 260,74 лв., незаплатени суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 12.01.2017 г. до 12.07.2017 г., в общ размер на 30,00 лв. Твърди се, че при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия, договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1 България, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на 249,58 лв. Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга А1 България счетоводно завежда сметка за неустойка, ако такава следва да се дължи, с оглед условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлява размера на начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондира с датата на прекратяване на договора по отношение на услугата.С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги, ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на 249,58 лв., разпределена както следва: 49,68 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за интернет услуга за карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 12.11.2015 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 4 месечни такси от по 12,42 лв., считано за периода от 25.06.2017 г. до 12.11.2017 г. 199,90 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.2.2 от Приложение № 1 от 28.04.2016 г. Сумата на неустойката представлява сборът на 10 месечни такси от по 19,99 лв., считано за периода от 25.06.2017 г. до 28.04.2018 г. За неустойката е издадена сметка № ********* от 25.06.2017 г. Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за недопустимост на предявената искова претенция, тъй като е предявен иск с по-голям размер от претендираното в заповедното производство. Освен това се излага, че искът е неоснователен, тъй като ответникът е заплаща своевременно фактурите по предоставените мобилни услуги. Твърди се, че претендираното вземане е погасено чрез плащане и на основание чл. 111 ЗЗД – погасителна давност. Сочи се, че на основание чл. 119 ЗЗД е погасено и акцесорното вземане за лихви. По отношение на претендираната неустойка са изложени доводи за нейната прекомерност, като се сочи, че същата е нищожна по см, на ТР 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, както и на основание чл. 146а, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърли исковата претенция. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл.

92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 290 лв. – абонаментни такси и използвани услуги по Договор № ********* от 08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. и приложенията към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, 87,51 лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2017 г. до 13.03.2020г. и 249, 58 лв. – неустойка дължима по процесния договор.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 04.06.2020 г., а исковата молба е подадена на 02.07.2020 г. от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство. Тук е мястото да се посочи, че неоснователни се явяват доводите на ответника в отговора на исковата молба за недопустимост на исковата претенция, тъй като сумите претендирани със заявлението в заповедното производство и с исковата молба са идентични, както с оглед посоченото основание, така и по размер. Претенцията за разноски не е част от исковата претенция, а последица от уважаване на иска.

По делото е представен Договор № ********* от

08.09.2014 г. изменен на 28.04.2016г. ведно с Приложение № 1 и другите приложения към него, от които се установява, че между страните по делото е възникнала облигационна връзка за предоставяне на мобилни услуги посочени в т.

3 от приложение 1, за което ответникът е поел задължение за заплащане на месечна абонаментна такса за срок от 24 месеца. Представено е и е прието като доказателство по делото Приложени № 3 към договора за предоставяне на допълнителни електронни съобщителни услуги. По делото е представен и приет като доказателство Приложение № 1от 12.11.2015 г. за предоставяне на мобилен интернет и Приложение № 3 от 12.11.2015 г. за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.

По делото е представен и приет като доказателство договор за продажба на изплащане от 12.11.2015 г. сключен между страните по делото на устройство – Tablet Alcatel Pixi3 7‘‘ за обща сума в размер на 72 лв., която сума следва да бъде заплатена на 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лева и първоначална вноска в същия размер, като от представен по делото приемно- предавателен протокол се установява, че вещта обект на договора за продажба на изплащане е предадено на ответника.

По делото е представено Приложение №

1 от 28.04.2016 г. за предоставяне на мобилни услуги и Приложение № 3 от 28.04.2016 г. за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги.

Към исковата молба са приложени Общите условия /ОУ/ за взаимоотношенията между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.