Решение № 3254 от 01.08.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3254, 01.08.2019 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 04.07.2019 г.

В публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8378 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му – юр.С. П., твърди, че С.А.З. е собственик на следния недвижим имот – *** и като такъв по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща цените на доставената му топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като в противен случай съобразно чл. 35, ал. 1 от Общите условия дължи обезщетение за забава. Твърди се още, че за периода 01.10.2016 г.

– 30.04.2017 г. ищецът е доставил за имота на ответника топлинна енергия на обща стойност 133.92 лв., която не е заплатена в срок, поради което по партидата му са начислени и обезщетения за забава за периода 02.12.2016 г. – 10.04.2018 г. в общ размер на 15.05 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5862 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявили настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 5862/18 г. в съда - 11.04.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Обективно съединени искове с правно основания чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ответникът С.А.З. с ЕГН

**********,***, представляван от пълномощника му мл. а.К.Р., не оспорва, че през исковия период е бил собственик на описания в исковата молба недвижим имот и че парното в

Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд

– стр. 2/10 сградата е работило, но твърди, че : между него и ищеца не съществува облигационно правоотношение, тъй като съгласно чл. 138, ал. 1 Закон за енергетиката и чл. 25 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването присъединяването на потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен договор, какъвто ищецът не е представил, а освен това, тъй като доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост представлява услуга, която се ползва от самата етажна собственост, то потребител на услугата е цялата етажна собственост; няма и доказателства през исковия период той реално да е ползвал и потребявал топлинна енергия; изрично е уведомил ищеца, че не желае да ползва неговите услуги, съответно да му бъде доставяна топлинна енергия, въпреки това такава му се доставя такава, а законът – чл. 62, ал. 1 Закон за защита на потребителите, забранява доставка на стоки на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна, като издаването на фактури от страна на дружеството за плащане на непоискана от ответника топлинна енергия представлява нелоялна търговска практика, която е забранена от закона – чл. 68в ЗЗП; топломерът в абонатната станция, обслужваща жилищната сграда, в която се намира апартаментът му е негоден и неизправен; топлинният счетоводител не е използвал реални показатели за изчисляване на размера на припадащата му се за разпределяне топлинна енергия отдадена от сградна инсталация по отношение на действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата, денградусите, средната външна температура и външната изчислителна температура за населеното място за процесния период - част от доставеното в абонатната станция и отчетено от топломера количество топлинна енергия реално не е доставено на потребителите в сградата, ищецът не е отчислил правилното количество технологични разходи на абонатната станция, ищецът не е използвал официалните данни за средномесечните температура на въздуха, които са представителни за гр. ...........; процесните фактури не отразяват реално потребление на топлинна енергия в процесния имот; дружеството изчислява дължимите от ответника суми за доставена топлинна енергия въз основа на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, която не отчита реалното потребление в конкретния имот, поради което посочените разпоредби противоречат на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. за фактуриране на потребената топлинна енергия въз основа на реалното енергийно потребление, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски, като в хода на производството пълномощникът му - мл. а.К.Р., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд

– стр. 3/10

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 5862 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2018 г. на 12.04.2018 г. е издадена Заповед № 3425 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено С.А.З. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 133.92 лв. – топлинна енергия доставена за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 15.05 лв. – обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г.

– 10.04.2018 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

Ответникът не оспорва, че е собственик на апартамент

**** /изявление направено в открито съдебно заседание на 30.10.2018 г./, който блок според заключението на в.л. инж. Б. е присъединен към топлопреносната мрежа и през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г. абонатна станция, обслужваща сградата, е работила и е захранвала обектите, присъединени към нея с топлинна енергия. Установява се още от заключението на инж. Б., че през горепосочения времеви отрязък в апартамента на П. няма присъединени отоплителни тела, включително щранг-лири, както и средства за дялово разпределение на топлинна енергия и за същия е начислявана само топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката постановява, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна собственост.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от

Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички клиенти на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ /. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна

Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд

– стр. 4/10 собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.

В обобщение по силата на цитираните в предходното изложение законови разпоредби, както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения апартамент за времето от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г., който е в жилищна сграда присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения темпорален отрязък той е имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати цените на доставената му топлинна енергия – в процесния случай на тази, отдадена от сградната инсталация.

Ответникът, обаче, оспорва дължимостта им по съображения, изложени в отговора на исковата молба и маркирани по-горе в уводната част на настоящото решение, които ще бъдат обсъдени в следващото изложение.

Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на границата на собственост на съоръженията /чл. 156, ал. 1 ЗЕ/, като редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката, в изпълнение на която законова делегация последният е издал Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /наричана накратко в следващото изложение НТ/, в чл. 49, ал.

2 от която е предвидено, че количеството топлинна енергия се измерва със средства за измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, препращащ към Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в чл. 167 от която е предвидено извършване на последващи проверки за съответствие на средствата за измерване за търговско плащане.

Във връзка с наведеното от ответника твърдение за неизправност на топломера, монтиран в абонатната станция в сградата, в която се намира собственият му апартамент, от страна на ищеца бяха представени заверени преписи на : Протоколи за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване от 17.03.2015 г. и от 13.02.2017 г.; Свидетелства за проверка на *** Свидетелство за проверка на ***., сертификати за изпитване и одобряване на типа, а също и на Заповед № А-0.19/16.08.2016 г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, видно от които, през процесния период в абонатната станция са функционирали за период 01.10.2016 г. – 12.02.2017 г. 1 брой общ топломер уред тип *** до края на исковия период – уред 1 брой общ топломер от същия тип, фабр. № *** които според представените сертификати за изпитване и одобряване на типа, свидетелства за проверка на

Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд

– стр. 5/10

СИ и заповед на ДАМТН съответстват на Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламенти на Света от 31.03.2004 г. за измервателни уред и съгласно изискванията на закона са преминали последващи метрологични проверки, при които е констатирано, че топломерите в абонатната станция съответстват на съществените изисквания към тях, с оглед на което в разрез с твърденията на ответника съдът приема, че през исковия период топломерите в абонатната станция са били технически годни и изправни.