Решение № 2170 от 21.11.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 2170 ОТ 21.11.2022 г. ПО НОХД № 5622/2022 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ТРЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т. К.

К., за това че на На 20.01.2021г. в гр. Пловдив, пред служител на сектор Пътна полиция при ОДМВР гр. Пловдив, потвърдил неистина в две писмени декларации, како следва: по чл. 13, т. 6 от Наредба I – 157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – Закона за движение по пътищата / чл. 151, ал. 5 от ЗДвП /, се дава пред орган на власт – Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР гр.

Пловдив за удостоверяване истинност на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България, а не в друга държава – членка на Европейския съюз и по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, която по силата на закон – Закона за движение по пътищата / чл. 160, ал. 1 от ЗДвП / се дава пред орган на власт – Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР гр. Пловдив за удостоверяване истинност на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № ***, издадено на негово име, било изгубено - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

След проведено разпоредително заседание производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК, тъй като са установени предпоставките за това.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение и моли същият да бъде освободена от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба ориентирано по размер към законовия минимум.

Подсъдимият не дава обяснения, а в правото си на лична защита изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли да му се наложи минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т. К. К. живеел и работел от години във ***. Той притежавал българско свидетелство за управление на моторно превозно средство с № ***, което било издадено от компетентните органи на 18.09.2019 г. и било валидно до 18.09.2029г. Към него бил издаден контролен талон с № ***.

На 20.01.2021г. подсъдимият си бил в Република България. Той решил да си извади дубликат на свидетелство му за управление на моторно превозно средство с № ***, като заяви, че същото му е изгубено. Той бил наясно с обстоятелството, че документът му се намира в негово владение, но въпреки това решил да получи негов дубликат, като освен това смятал да заяви, че обичайното му пребиваване е в Република България, а не в друга държава, въпреки че отдавна живеел и работел в ***. Подсъдимият се прибирал 1 изключително рядко и за кратко в Република България. Видно от справката му за пътувания той имал единствено едно регистрирано излизане от границите на страната ни за цялата 2021г. на 29.01.2021г. през ГКПП Калотина с лек автомобил марка Ауди с регистрационен номер ***.

На 20.01.2021 г. подсъдимият Т. К. К. отишъл в сградата на ОДМВР гр.

Пловдив, Сектор "Пътна полиция", където подал Заявление за издаване на СУМПС. Като причина за подаване на същото той посочил в Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, че е изгубил българската си шофьорска книжка на 14.01.2021г. Подсъдимият Т. К.

К. подал лично Заявление вх. номер 898/20.01.2021 г. пред свидетелката М.А.Б., която работела като *** в сектор Пътна полиция при ОДМВР гр.

Пловдив. Към заявлението той попълнил, подписал лично и подал Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи, както и Декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба I – 157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – Закона за движение по пътищата / чл. 151, ал. 5 от ЗДвП /, се дава пред орган на власт – Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР гр. Пловдив за удостоверяване истинност на някои обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България, а не в друга държава – членка на Европейския съюз.

На това основание на подсъдимия му било издадено дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *** На 07.10.2021 г, в сектор "Пътна полиция " при ОДМВР гр. Пловдив било получено писмо 3286р - 46309 по описа на ГДНП, относно получена при тях преписка с рег. № 328600 - 44611/20.09.2021 г. от Kraftfahrt - Bundеsamt /КВА/ компетентен орган по издаване на свидетелства за управление на МПС във ***. Заедно с преписката германските власти изпратили на българските власти СУМПС № ***, издадено на подсъдимия Т. К. К., което му е било отнето във ***, поради шофиране в нетрезво състояние на 22.03.2021 г.

Свидетелят В.Д.Б. на длъжност *** в Сектор "ПП" при ОДМВР гр.

Пловдив, извършил проверка в системите на МВР за подсъдимия Т. К. К. и установил, че на 20.01.2021 г. той е депозирал Заявление за издаване на ново СУМПС, като в приложената към него Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи и в Декларация по чл.

13, т. 6 от Наредба I – 157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – Закона за движение по пътищата / чл. 151, ал. 5 от ЗДвП / попълнил неверни данни, а именно, че е загубил същото и че обичайното му пребиваване е в Република България.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства- показания на свидетелите В.Б.

2 и М.Б., както и от писмените доказателства –заявление за издаване на документ за самоличност, декларация по чл. 17 ал. 1 от правилника за издаване на БЛД, Писмо от ГДНП, ведно с документи на чужд език и превод – писмо от Федерална служба за автомобилен транспорт ***, за отнето СУМПС, справка от прокуратура Шверин и Наказателно постановление, Декларация за обичайно пребиваване, копие на СУМПС, справка задгранични пътувания, справка за нарушител водач, свидетелство за съдимост, характеристична справка и др.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на подсъдимият Т. К. К. са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 313, ал.1 от НК, доколкото на 20.01.2021г. в гр. Пловдив, същият е потвърдил неистина в две писмени декларации по повод издаване на дубликат на СУМПС, а именно че СУМПС с № *** е било изгубено, докато същото се е намирало у него и по-късно било отнето от немските власти с цел налагане на санкция за извършено нарушение, и че същият има обичайно пребиваване в Р България, като е сторил това в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, която се изисква по силата на чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД и чл. 160 ал. 1 от ЗДвП и в такава по чл. 13, т. 6 от Наредба I – 157 от 2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на закон – Закона за движение по пътищата / чл. 151, ал. 5 от ЗДвП / и се дават пред орган на властта – Началник сектор ПП при ОД на МВР Пловдив за удостоверяване истинността имено на посочените в тях обстоятелства.

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 313, ал. 1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмените декларации.

Нормата на чл. 313, ал. 1 НК е бланкетна и следва да се запълни с конкретни норми от позитивното право, които изискват подаване на писмена декларация с конкретно съдържание, в която да е предвидено да се удостоверява истината за определени обстоятелства. Именно такова изискване е въведено с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената “Миграция” при СДВР/ОДМВР, а за втората декларация въведено с 151, ал. 5 от ЗДвП, тъй като свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация.

3

Кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство трябва да отговарят на изискванията на ал. 5, както е посочено в ал. 6 на същата норма.

Тези обстоятелства се декларират пред орган на властта, какъвто безспорно се явява началник сектор Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив.

Именно такива декларации са били подадени от подсъдимия на инкриминираната дата, като в нея същият въпреки че е знаел че СУМПС с посочения номер не е било изгубено и че обичайното му пребиваване не е в Р България, а в ФР***, съзнателно е посочил че е загубил СУМПС и че е пребивавал повече от 185 дни в България, което не отговаря на действителното положение, за да се снабди с ново СУМПС.

От субективна страна, подсъдимият К. е действал с пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият е осъзнавал неистинността на заявените от него обстоятелства, знаейки, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено и че обичайното му пребиваване не е в България и въпреки това съзнателно е потвърдил тази неистина в подадената от него декларация.

Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 313, ал.1 НК и наказание е до три години лишаване от свобода или с глоба от 100 до 300 лв.; подсъдимият е неосъждан до този момент, а единствено не е наказан за престъпление по чл. 183 от НК, на основание чл. 183, ал. 3 от НК, което не е осъждане по смисъла на НК и НПК, както и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са причинени имуществени вреди, то се установи че са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК

ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ

При индивидуализиране на административното наказание глоба на обвиняемата съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения, степента на засягане на същите, като и данните за личността му с добри характеристични данни, без данни за каквито и да било предходни противообществени прояви. Съдът отчита и проявената критичност към деянието си, която подсъдимият проявява и признанието на вината. Тъй като не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира че следва да наложи наказание на законовия минимум. Този размер, не само че съответства на степента на обществена опасност на деянията и на личността на подсъдимия, но и ефективно ще съдейства за поправянето на К. без да се накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Разноски не са били сторено по производството.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 2170 гр. Пловдив, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева в присъствието на прокурора Евгений В. Милев като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Наказателно дело от общ характер № 20225330205622 по описа за 2022 година