Решение № 464 от 11.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. С., 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20231800100037 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Т. И. от гр. П. чрез адв. С. И. от САК срещу С.Г.С., с която са предявени искове по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 6 § 1 от ЕКПЧ.

Ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото му на разглеждане в „разумен срок“ на гражданско дело № 14110/2020 год. на СГС, 6-ти състав с докладчик съдия Даниела Х.ва, което все още не е приключило. Сочи, че по това дело е предявил иск по реда на ЗОДОВ още на 21.12.2020 год., като същото се отлага многократно по вина на ответника АССГ и Прокуратурата на РБ, без съдът да санкционира процесуалните злоупотреби по реда на чл. 92а от ГПК. Периодите между съдебните заседания били по 6 месеца, което също довело също до прекомерно забавяне на производството. За необосновано счита отлагането на делото за 22.03.2022 год., тъй като конституирането на Прокуратурата като контролираща страна не е причина за отлагане на делото за такъв продължителен период, след като същата вече участвала по него като ответник от самото му начало и е могла да направи всичките си искания. Впоследствие делото отново било отложено за 28.06.2022 год., като в това заседание безпричинното умишлено бавене на производството продължило, като новият съдебен състав бил незаконен поради липсата на случаен подбор на съдията-докладчик Даниела Х.ва в грубо нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ. Съдията недопустимо забавил делото, като неправилно указал на ищеца да представи преписи от изпратени по електронен път становища, подадени цели 3 месеца по-рано, в нарушение на чл. 102з, ал. 3 от ГПК. Освен това новият съдия1 докладчик неправилно оставил исковата молба без движение много след изпращането на преписи от същата за отговор на ответниците при положение, че редовността е следвало да се провери от съда преди даване ход на делото и още преди насрочването му в открито съдебно заседание. Т.нар. „проверка за редовност“ в случая продължила 1 година и 7 месеца, което е флагрантен и класически пример за забавено правосъдие. Цитира подробно практиката на ЕСПЧ по сходни казуси. Сочи, че в такива случаи ЕСПЧ присъжда обезщетение за неимуществени вреди от забавеното правосъдие, без да се събират никакви формални доказателства и без да се призовават свидетели или експерти. Щом е нарушен „разумният срок“ на процеса, налице е презумпция за настъпили неимуществени вреди, като ответната страна следва да ги опровергае, като докаже, че не са настъпили претендираните вреди. В случая забавянето на съдопроизводствените действия по цитираното дело е толкова голямо, че следва да се приравни на отказ от правосъдие. Следва да се има предвид също така, че ЕСПЧ специално изисква особена бързина при разглеждане на исковете по чл. 2б от ЗОДОВ. В противен случай се стига до своеобразна „кумулация на забавянията“, което напълно обезсмисля защитата по този ред. Сочи, че е налице персонално отношение на съдията-докладчик поради поискания му от ищеца отвод, както и предубеденост.

Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавеното правосъдие по делото в размер на 25 050 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

На ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата, и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор.

В писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че след образуването на делото съдебният състав на СГС е действал ритмично и е извършвал всички необходими процесуални действия по движението на делото, включително насрочването и разглеждането на делото в открити съдебни заседания. Позовава се на прекомерната натовареност на съдиите в СГС, но счита, че са взети ефективни мерки за преодоляване на проблема, което изключва или обуславя намаляване на отговорността му, като тези мерки са предприети въз основа на дадените препоръки по Глава „Правосъдие“ на Европейската Комисия чрез законодателни промени, анализ от страна на ВСС на натовареността на органите на съдебната власт и одобрените годишни програми, съдържащи пакетите от мерки, касаещи преодоляване на натовареността на съдилищата в страната. Прави възражение, че ответникът със собственото си поведение е допринесъл за продължителността на производството, подавайки множество неоснователни молби за определяне на срок при бавност, което е довело до постоянното изпращане на делото до Софийски апелативен съд и в резултат на това съставът на СГС не е имал възможност да извършва каквито и да било процесуални действия. Дори съдът да прецени, че не е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на ищеца, СГС отново не следва да носи отговорност за забава на разглеждане на делото през посочения период, защото продължителността се дължи на предоставената от закона възможност на страна в процеса да защити правата си, която обаче обективно води до необходимост от едно по2 продължително времетраене на процеса. Отлагането на делото се е наложило поради необходимостта от събиране на доказателства във връзка с правния спор, като изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок не следва да взима приоритет пред принципа за осигуряване равенството на страните при събиране на доказателства и постановяване на съдебно решение въз основа на обективно събран доказателствен материал. Моли съда, ако приеме, че ответникът е допуснал забавяне на делото извън разумния срок, то да вземе предвид, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между забавянето на делото и настъпването на такива интензивни обичайни вреди, които да обосновават присъждането на обезщетение в претендирания размер. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Представя справка от деловодната система на СГС за развитието на процесното дело.

Постъпило е становище вх. № 3701/04.05.2023 год. от ищеца чрез пълномощника му адв. С. И. по отговора на исковата молба. Счита за несъстоятелни направените в отговора възражения от ответника. Развива съображения по съществото на спора. Цитира практика на ЕСПЧ по спорните по делото въпроси.

След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 14 110/2020 год. по описа на СГС е образувано по подадена на 21.12.2020 год. искова молба от Х. Т. И. срещу Административен съд – С. град, Върховен административен съд и Прокуратурата на РБ, с която са предявени искове по чл.

2б, ал. 3 от ЗОДОВ вр.чл. 6 §1 ЕКПЧ за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени неимуществени вреди на ищеца в резултат на нарушеното му право за разглеждане в разумен срок на предявен иск по реда на Част 7 от ЗИНЗС пред Административен съд – С. град по адм. дело № 11607/2019 год. на АССГ, производството по което било висящо. В деня на постъпване на исковата молба в СГС делото е разпределено на съдия Петя Алексиева, видно от приложения протокол от избор на съдия-докладчик. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 05.01.2021 год., съдът се е произнесъл по направеното с исковата молба искане от ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по предявените искове, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. С разпореждане от същата дата съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба на ответниците с указания за възможността да подадат писмен отговор по чл. 131 от ГПК. На 17.02.2021 год. са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците. С определение от 16.03.2021 год. по чл. 140 от ГПК съдът е изискал заверено копие от административното дело, изготвил е проекто-доклад по делото, като е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от страните и е насрочил делото в о.с.з. на 18.05.2021 год. На датата на насроченото открито съдебно заседание съдът е дал ход на делото, предявил е на страните доклада по делото, срещу който не са направени възражения от страните. За прилагане в цялост на копие от административното дело съдът е отложил делото за 28.09.2021 год. В призовката до АССГ, получена на 04.06.2021 год., изрично са вписани указанията на съда със задължението на страната на основание чл. 190 3 от ГПК да представи заверен препис от адм. дело № 340/2021 год. по описа на АССГ. С молба, подадена по електронен път на 19.05.2021 год., ищецът чрез пълномощника си адв.

С. И. е представил доказателства, че още на 25.03.2021 год. е представил на АССГ определението на съда от 16.03.2021 год., като в продължение на повече от един месец указанията на съда не са изпълнени, поради което моли за определяне на краен срок за представяне на изисканото административно дело. С определение от 25.05.2021 год. съдията-докладчик е определил едномесечен срок за изготвяне и представяне по делото на копие от адм. дело № 340/2021 год. по описа на АССГ, считано от получаване на съобщението с препис от молбата на ищеца. Съобщението е получено от АССГ на 04.06.2021 год. До датата на насроченото о.с.з на 28.09.2021 год. копие от административното дело не е представено от страна на ответника, който не е изпратил представител за участие в откритото съдебно заседание. В това съдебно заседание съдът не е дал ход на делото, тъй като е приел за основателно възражението на пълномощника на ВАС за ненадлежно конституиране на всички страни в процеса, а именно – поради това, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ делото следва да се гледа със задължителното участие на прокурор в качеството на контролираща страна, когато има повече ответници /това изискване отпада, само когато Прокуратурата е единствен ответник/. С определение, постановено в същото съдебно заседание, съдът е конституирал СГП като контролираща страна в производството и е постановил същата да се призове за датата на следващото съдебно заседание, като е отложил делото за 22.03.2022 год.

Във връзка със заповед № К-325 от 21.03.2022 год. на административния ръководител на САС, с която съдията-докладчик по делото Петя Алексиева е командирована от СГС в САС, считано от 21.03.2022 год., и липса на обективна възможност за определяне на заместващ съдия за провеждане на откритото съдебно заседание, насрочено за 22.03.2022 год., с разпореждане от 21.03.2022 год. заместник-председателя на СГС е разпоредил да се отложи разглеждането на насрочените за 22.03.2022 год. дела на доклад на съдия Алексиева, като същите са отложени за 28.06.2022 год. На 26.03.2021 год. ищецът чрез пълномощника си адв. И. е подал становище по депозираните от ответниците отговори по чл. 131 от ГПК на исковата молба по гр.д. № 14 110/2020 год. на СГС. На 29.03.2021 год. е подадено и допълнение към становището.

На 28.06.2022 год. СГС в състав съдия Даниела Х.ва е дал ход на гр.д. № 14 110/2020 год. В това открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил искане за отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради липса на протокол за случаен избор на новия съдия-докладчик, който е определен пряко със заповед на ръководството да разглежда всички висящи дела на I-6 състав, гражданско отделение на СГС. Съдът е оставил без уважение искането за отвод на съдията. Съдът е докладвал постъпилото становище и допълнението към него от пълномощника на ищеца и е разпоредил преписи от същите да се връчат на ответниците с указания, че в едноседмичен срок могат да изразят становище. Липсват данни да е постъпило и прието изисканото адм. дело № 340/2021 год. по описа на АССГ. В същото открито съдебно заседание съдът е 4 оставил исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис от протокола с писмена молба с преписи за ответниците „да изложи обстоятелствената част на исковата молба, като акцентира върху нейното съдържание, а не върху обема и конкретизира за всеки един ответник поотделно кое действие или бездействие счита за деликт, коя правна норма нарушава това действие или бездействие, каква вреда е претърпял ищеца, как е осъществена връзката между деянието и вредата, твърди ли, че тя е пряка, както и да обоснове претенцията си за солидарност по главния иск“. В това открито съдебно заседание, както и с допълнителни молби по делото, пълномощникът на ищеца многократно е правил искания за отвод на съдебния състав, които са оставени без уважение.