Решение № 761 от 26.08.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Сливен, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230101792 по описа за 2023 година

В исковата молба на „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ЕООД се твърди, че то доставило на „ВАТЕКС“ООД текстилни материали- вълнен мъх, вълнени конци и вълнен викел, за сумата 1393.56лв., за което издало фактура № 00000000227/ 13.11.2018г. Твърди, че плащане не е последвало, а е трябвало да се извърши веднага, предвид това, че продажбата е търговска.

Поради това депозирал пред съда заявление по чл.410 от ГПК и в образуваното въз основа на него заповедно производство му била издадена заповед за изпълнение, с която на купувача-другото дружество, било разпоредено да му заплати горната сума, заедно със законната лихва. Не само не последвало изпълнение, но и от „ВАТЕКС“ ООД било депозирано възражение против заповедта, което наложило „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ЕООД да предяви установителен иск за съществуването на вземането си от него в цитирания размер на 1393.56лв., а също и за обезщетение за вредите от забавата в плащането мумораторна лихва от 608.71лв.

На ответното дружество бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор то не депозира. Въпреки това във всяко от проведените съдебни заседания присъстваше негов процесуален представител- по пълномощие, адвокат. Чрез него в първото от тях признава, че между страните е имало уговорка за доставка на такива материали, които нарече отпадни, както и че „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ЕООД ги е доставило на „ВАТЕКС“ООД. Наведе множество възражения, при които извежда довод, че последното не дължи търсените суми.

Както съдията-докладчик вече изложи подробни съображения в протокола за първото съдебно заседание, съда не може да вземе предвид всички тези възражения на ответника, вкл. и за прихващане, тъй като, поради това, че не е подал писмен отговор, той е загубил възможността по-късно да навежда възражения против иска и обстоятелствата, на които е основан, както и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа. Съдът може и ще вземе предвид само признатите от ответника факти, което признание обхваща неизгодни за него факти- по общото правило в гражданския процес, че признанието на изгодни за страната, която прави признанието, факти, не е признание на факт.

1

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Тъй като ответника не оспорва, а дори и ги признава, съда приема за доказани фактите на постигната между управителите на двете дружества-страни по делото, устна договорка за продажба на текстилни материали, както и че сделката е и изпълнена, като те са били доставени от ищцовото на ответното. За това от първото от тях е издадена фактура № 00000000227/ 13.11.2018г. Същата е на стойност 1393.56лв. и се намира в кориците на ч.гр.д.

№ 993/2023г. на СлРС. Последното е образувано по депозирано от „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ЕООД на 07.03.2023г. заявление по чл.410 от ГПК. Издадена му заповед за изпълнение- № 612/ 08.03.2023г., с която на „ВАТЕКС“ООД е разпоредено да му заплати главница в размер 1 393.56лв., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и законна лихва за периода от 18.11.2018г. до 01.03.2023г. в размер 608.71лв., а също и деловодни разноски от 240.10лв. С помощта на общодостъпен в интернет калкулатор съда пресметна, че мораторната лихва за този период от време върху главницата от 1 393.56лв. е 609.13лв.

Срещу заповедта е подадено, в срок, немотивирано възражение по чл.414 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове - за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена, по-рано във времето и в заповедно производство, на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Против последната обаче е депозирано възражение - от ответника в заповедното производство, ответник и в настоящия исков процес. Това обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ЕООД в законоустановения срок да предяви установителни искове за съществуване на вземанията по смисъла на чл. 415 ал. 1 и чл.422 ал.1 от ГПК. Те са допустими, подведомствени са на съдилищата на Република България и са подсъдни на Районен съд - Сливен по правилата на родовата и на местната подсъдност.

Според съда исковете са доказани и основателни. Така е, защото от признатите от ответника факти, както и от издадената от ищцовото дружство фактура се налага извода, че през 2018-та година между страните по делото, чрез техните управители, е била сключена търговска сделка. Тя е търговска, защото отговаря както на обективния, така и на субективния, критерии за това- сключена е между търговци- и ищеца и ответника са търговци- като юридически лица, а и е в кръга на упражняваното от тях занятие. С оглед постигнатите договорености, колкото и оскъдни да са те, съда приема, че тази сделка е продажба. Същата е неформална, консенсуална и възмездна сделка. Това означава, че за сключването й не е необходимо да се спазва определена форма /с много редки изключения/ като форма за действителност, а означава и че едната страна прави престацията си, защото очаква от другата да получи насрещна престация. Основно задължение на всеки продавач е да предаде на купувача уговорената стока, а на последния- да заплати продажната цена. В с л у ч а я „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ЕООД е доставило на „ВАТЕКС“ООД текстилни материали, но последното не ангажира доказателства да е заплатило стойността им. Нещо повече- то не отрича, а дори признава, че не е заплатило стойността им. Причината за това е без значение за делото- поради липсата на депозиран от ответника писмен отговор на исковата молба, той е загубил възможността да прави възражения против иска и обстоятелствата, на които е основан, както и да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си; също и да прави ред възражения, в т.ч. и за прихващане. Това означава, че иска е основателен. Той е и доказан по размер- защото последния не бе оспорен, а и се установява 2 от издадената от ищеца фактура- 1 393.56лв.

Щом иска за главница е основателен, такъв е иска за т.н. мораторна лихва- за обезщетение на вредите, които кредитора търпи от забавеното изпълнение на главното задължение. Това вземане като акцесорно на първото следва неговата съдба. Искът е установен и в своя размер, защото, както се спомена по-горе, с помощта на общодостъпен в интернет калкулатор съда пресметна, че законната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период от време е 609.13лв. Т.е., малко по-висок от търсения от ищеца. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съда приема за дължима по-малката от двете суми- 608.71лв.

Изходът на делото предопределя разрешаването на въпроса за разноските- на такива има право само ищеца- чл.78 ал.1 от ГПК. Те в исковия процес са размер на 555.64лв., от тях: 55.64лв.- довнесена държ.такса за образуване на делото и 500лв.- адвокатско възнаграждение. В заповедното производство са толкова, колкото са посочени в заповедна за изпълнение- 240.10лв.

При горните съображения, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в условията на чл.чл.415 ал.1 и 422 ал.1 от ГПК, че „ВАТЕКС“ ООД, с ЕИК 119594308, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността – ул.“Иречек“23 дължи на „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ ЕООД, с ЕИК 115948752, със седалище гр.Пловдив и адрес на управление на дейността – бул.“Цар Борис ІІІ Обединител“ 1 сумите, за които на последното е издадена, в производството по ч.гр.д.№ 993/2023г., от Сливенски районен съд, заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение- № 612/ 08.03.2023г.

О С Ъ Ж Д А „ВАТЕКС“ ООД, с ЕИК 119594308 да заплати на „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ ЕООД, с ЕИК 115948752, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените от последното разноски в исковия процес, в пълен размер – 555.64 лв. (петстотин петдесет и пет лева и шестдесет и четири лева).

О С Ъ Ж Д А „ВАТЕКС“ ООД, с ЕИК 119594308 да заплати на „ТОПТЕКСТ ПРОТЕКСТ“ ЕООД, с ЕИК 115948752, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените от последното разноски в заповедното производство- ч.гр.д.№ 993/2023г. на СлРС, в пълен размер – 240.10 лв. (двеста и четиридесет лева и двадесет стотинки).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3