Решение № 14703 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14703 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110143529 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от „........... АД, ЕИК ........... с предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. 430 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК срещу М. А. Д., ЕГН **********, и С. М. Д., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 10649,41 евро, представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит №.......... г. ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10464,70 евро за периода от 18.08.2011 г. до 18.08.2020 г., договорна лихва в размер на 255,40 евро за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., наказателна лихва в размер на 8061,80 евро за периода от 19.04.2011 г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 671,97 евро за периода от 14.05.2020 г. до 18.08.2020 г., законна лихва в размер на 289,90 евро за периода от 19.08.2020 г. до 24.11.2020 г., разноски за връчване на покани в размер на 144 лв., за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. дело № 58521/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.

Ищецът „........... АД твърди, че на 10.01.2011 г. е сключил Договор за банков кредит с ответниците, въз основа на който им е предоставил сумата от 10 700 евро с краен срок за погасяване – 18.01.2021 г. Погасяването на кредита следвало да се извърши на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 184,66 лева, дължима 18-то число от съответния месец, считано от 18.02.2011 г. до 18.01.2021 г. Поддържа се, че ответниците преустановили редовните плащания, считано от 19.04.2011 г., просрочието било общо 3509 дни към 24.11.2020 г., като просрочени били общо 113 бр. месечни вноски по главницата и 109 бр. вноски по договорната лихва. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

1

В срока по чл.131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват сумата да е била реално усвоена, тъй като била съотнесена за погасяване на съществуващи задължения на двамата ответници по договор за кредитна карта от 09.10.2008 г. на С. Д. и договор за кредитна карта от 09.09.2005 г. на М. Д.. Оспорват размера на задълженията за главница, лихви и разноски, като твърдят, че същият не отговарял на описаните в погасителния план вноски. Поддържат, че за един и същи период била начислявана възнаградителна лихва и наказателна лихва за забава, което било анатоцизъм. Не ставало ясно как е изчислил ищецът размера на тази лихва и върху каква главница за всеки един лихвен период. Релевират възражение за неравноправни клаузи в договора, посочени в раздел II, т.4, т.10 от договора и т.1.1, б.“а“, т.4.4, т.4.7, т.4.12.1, т.5.2, т.6.1, т.10.1 б. „в“ и т.17.т.1 б.“б“ от Общите условия към същия. Поддържат, че в договора и ОУ не били посочени обективните обстоятелства за изменение на лихвата, както и алгоритъм за изчисление на БЛП и методиката, въз основа на която се променя лихвения процент по кредита. При условията на евентуалност релевират възражение за изтекла погасителна давност, считано от падежа на всяка вноска. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По реда на чл. 417 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК за техни задължения по договор за банков кредит №.......... г. в исковия период. Установи се, че исковата молба е постъпила в съда в законоустановения срок, след подадено от ответниците възражение по реда и в срока по чл.414 ал.1 ГПК, поради което предявените искови претенции са допустими.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. 430 ал.1 и ал.2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

За основателност на исковата претенция в доказателствена тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на валидно сключен договор за кредит с ответниците, предоставяне на заемната сума на ответниците; уговореният начин за усвояване и връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на заема, както и че банката е упражнила потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила длъжника, а по претендираната наказателна лихва – да докаже наличието на неустоечно съглашение и размера на уговорената неустойка. Във връзка с възражението за давност, релевирано от ответника, ищецът следва да докаже, че са били налице обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност. Следва да установи, че процесните клаузи от договора и ОУ са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави. По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, както и плащане.

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да 2 отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Между страните не се спори и от представеното по делото заверено копие от договор за банков кредит №.......... г. се установява, че по силата на същия ищецът като кредитор е предоставил на ответниците /като кредитополучатели/ кредит в размер на 10 700 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № ..............09.10.2008 г. на С. Д. по договор за кредитна карта с № ............. г. на М. Д. и погасяване на съществуващи задължения по сметка с IBAN ............, водена на името на М. Д.. Срокът за издължаване на кредита е бил определен до 18.01.2021 г., като съгласно т.4 от раздел II от договора, кредитополучателят се задължава да заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8,51 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на банката за евро е в размер на 7,99 % годишно. В т.5 от раздел II от договора е уговорен ГПР в размер на 18,78 %, с посочване на общата сума, дължима от кредитополучателите в размер на 22393,33 евро. Към договора за кредит е представен погасителен план, съобразно който длъжниците са се задължили да погасяват кредита на месечни вноски в конкретно определени размери на главница и лихва. Според т.10, раздел II от договора, просрочените плащания се олихвяват с договорения в т.4, раздел II лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва и банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при просрочени плащания или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, вкл. надбавката. В договора изрично е посочено, че с подписването му кредитополучателят декларира, че са му представени и е и запознат с Общите условия на банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката във връзка със сключване и изпълнение на договора.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Процесният кредит е отпуснат на ответниците като физически лица и представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, а самите ответници имат качеството на потребители по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, щом са го получили като физически лица, ползващи кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Те са потребители и по смисъла на чл. 2 буква "б" на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори и се ползва от потребителската защита по тях, а също и по смисъла на чл. 3, б. "а" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и Съвета, намираща приложение в защитата на физическите лица, страна по договори за 3 потребителски кредити с банки.

Данните по делото сочат, че изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма за сключването на договор за потребителски кредит в случая е спазена. Изпълнени са и изискванията за валидност на този договор, визирани в чл. 11, т. 7, 9, 11 и 12, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като общият размер на кредита и условията за усвояването му са изрично описани; както и лихвеният процент, условията за прилагането му, посочен е размерът на базовия лихвен процент, включен в образуването на възнаградителната лихва (7,99%), ведно с надбавката от 8, 51 пункта. Действително тази лихва не е уговорена като постоянна, а променлива величина и условията за нейната промяна, визирани в чл. 10 от договора, както и в чл.4. 4, 4. 7, 4.12.1 от ОУ, даващи само на банката възможност за едностранна корекция на базовия лихвен процент и лихвената надбавка, представляват неравноправни клаузи, които не могат да намерят приложение в отношенията на страните, но това не се отразява на валидността на първоначалния договор, доколкото, видно от представеното извлечение от счетоводните книги на банката и заключението по съдебна счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че банката не е упражнила правото си едностранно да променя базовия лихвен процент по договора и същият е приложим в първоначално уговорения размер на 16,50 % за целия срок на договора. Не на последно място съдът позовава извода си за валидност на първоначалната клауза, определяща размера на лихвения процент и нейната приложимост към отношенията на страните за целия срок на договора, на становището на ВКС, което напълно споделя, изразено в решение № 92/09.09.2019 г. по т.д. № 2481/2017 г., ІІ т. о., според което произтичащата от чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договора, даваща право на банката – кредитор да промени едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписването на договора размер в проценти и договорна надбавка.

Настоящият състав намира, че в случая е спазено поставеното от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изискване за посочване на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителите, изчислени към момента на сключването на договора за кредит, като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Действително процесният договор не съдържа описание на взетите при горното изчисление допускания, но в общите условия на банката ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора на страните те са категорично и недвусмислено посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата 4 икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции, а също и при необходимост да се откаже от договора. Нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е приета след сключването на процесния договор, но кредитодателят е определил ГПР, вместващ се и в тези ограничителни рамки.