Решение № 1190 от 22.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1190

Сливен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20267220700227 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Й. И. Г. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2638854 от 18.04.2026 г., издадена от А. М. Б. на длъжност м. а. към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка гражданска отговорност, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца, и е отнето СУМПС [номер].

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправна предпоставка за прилагането й. Излага съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че с оглед обстоятелството, че за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 от 3ДвП не се изисква нарочен административен акт, оспорващият може да защити правата си едва в производството по издаване на ПАМ, за чието законосъобразно прилагане като фактическо основание е необходимо да е спазен редът по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането /К3/ и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочва, че в деня на проверката оспорващият е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на процесното МПС.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, като счита оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 365з-7399 от 04.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, служителите на длъжност „м. а.“ в РУ при ОД на МВР – Варна, са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП – за нарушения на ЗДвП, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Варна. Видно от Писмо УРИ № 442000-7092 от 05.05.2026 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, към дата 18.04.2026 г. м. и. А. М. Б. е заемал длъжността „м. а. в Група „Пътен контрол“ на Сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна.

На 18.04.2026 г. на оспорващия Г. е съставен от А. М. Б. на длъжност м. а. към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна, Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 5336161, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, за това че: на 18.04.2026 г. около 18:30 ч. в гр. Варна, [жк], по [улица]до К. в посока А. м., е управлявал собствения си лек автомобил с Рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация от дата 24.03.2026 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, на 18.04.2026 г. от А. М. Б. на длъжност м. а. към РУ 04 Варна, ОДМВР Варна, е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № GPAM-2638854. С нея на оспорващия Г. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка гражданска отговорност, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца, и е отнето СУМПС [номер]. В мотивите на заповедта е посочено, че оспорващият Г. в гр. Варна, [жк], по [улица]до К. в посока А. м., е управлявал собствения си лек автомобил с Рег. № [рег. номер], който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация от дата 24.03.2026 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДВП. Прието е в ЗППАМ, че водачът Г. е извършил нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което според административния орган се изразява в следното: „Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите“. Направен е извод в ЗППАМ, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП.

Между страните не е спорно, че процесното МПС с Рег. № [рег. номер] е собственост на оспорващия Г., което е видно и от Свидетелството за регистрация на автомобила - № *********. Не е спорно и обстоятелството, че към датата и часа на процесната проверка – 18.04.2026 г. около 18:30 ч., за която е съставен АУАН Серия GA № 5336161 от 18.04.2026 г., за горепосоченото МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Такава е била сключена около един час след проверката – на 18.04.2026 г. в 19:43 ч., с начални дата и час на покритие – 18.04.2026 г. 20:43 ч., видно от представените по делото справки от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд и разпечатки от интернет страницата на Гаранционния фонд.

В хода на съдебното дирене от Изпълнителния директор на Гаранционния фонд и от Началника на Сектор Пътна полиция – Сливен при ОД на МВР – Сливен, са представени и документи, от които е видно, че:

- до оспорващия Г., в качеството му на собственик на процесното МПС, на 27.02.2026 г. е изпратено Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ – с Изх. № 022817 от 22.02.2026 г. по описа на Гаранционния фонд;

- процесното МПС е със служебно прекратена регистрация от дата 24.03.2026 г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност;

- собственикът на процесното МПС не е уведомяван за прекратяване на регистрацията на МПС;

- процесното МПС е с възстановена регистрация на 18.04.2026 г. 19:43 ч. – поради сключена застраховка гражданска отговорност.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 18.04.2026 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 29.04.2026 г. и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена и от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран и е постановен в несъответствие с целта на закона, което обуславя неговата незаконосъобразност, по следните съображения:

Видно от съдържанието на оспорената заповед, административният орган е приел, че водачът Й. Г. е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а му е наложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП предвижда прилагане на ПАМ: Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца. А посочената като нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и че по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В част от изложените от административния орган фактически основания е посочено, че оспорващият е управлявал автомобил, който не е регистриран по надлежния ред и е със служебно прекратена регистрация, а в друга част – че оспорващият е физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, но не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Наложена е ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, а е прието, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. Следователно, налице е противоречие между изложените от административния орган факти и съответно приетите за нарушени норми, от една страна, и приложената ПАМ и приетите за установени материалноправни предпоставки за прилагането й, от друга страна. Констатираното противоречие налага извод за липса на връзка между фактическите и правните основания за издаването на оспорената заповед, което от своя страна води до невъзможност да се установи действителната воля на административния орган, и в резултат препятства упражняването на съдебен контрол – самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт, с оглед нормата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспорената заповед е постановена и в противоречие с целите на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, което представлява самостоятелно основание за отмяната й, тъй като около час след процесната проверка е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По правната си природа ПАМ се класифицират в три групи: превантивни, които се налагат при опасност от извършване на нарушение; преустановителни – при започнало нарушение; и възстановителни – при вече извършено нарушение. В случая наложената ПАМ може да се отнесе към втората група и нейното съществуване би било оправдано до сключване на застраховката, но не и след това, тъй като от момента на сключване на застраховката тя изоставя функциите си по чл. 22 от ЗАНН и се превръща в санкция, каквото свойство й е чуждо и не е позволено от закона.

Оспорената ЗППАМ противоречи на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. От доказателствата по делото е установено, че за управлявания от оспорващия автомобил е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ още в деня на издаване и връчване на ЗППАМ. Противоправното деяние е преустановено и е изпълнена целта на ЗППАМ, а действието й занапред противоречи на принципите за съразмерност и пропорционалност.

Съдът счита, че не следва да обсъжда доколко са основателни или не твърденията на оспорващия за неспазен ред по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във връзка с чл. 574, ал. 11 от К3 и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., както и твърденията на административния орган за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, тъй като тези твърдения на страните са относими към приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, а с оспорената заповед на оспорващия е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП.