Решение № 12276 от 04.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12276 гр. София, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20211110148148 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по искова молба на „...” АД против „...” АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410 КЗ вр. чл. 373 ТЗ вр. чл. 17 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари за сумата от 4 893,48 лева представляваща неизплатена част от стойността на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 0700077351/2020 г. по застраховка „Товари по време на превоз“ за загубени 15 броя таблети Huawei MediaPad M5 Lite 10.1 3GB/32GB WiFi Gray, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 451,32 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.09.2020 г. до 18.08.2021 г.

Ищецът „...” АД твърди, че на 10.06.2020 г. „...” ЕООД е изпратило до склад на Amazon, с адрес: Kaltenbadstrasse 4, Dortmund, Германия техника, включваща 15 броя таблети Huawei MediaPad M5 Lite 10.1 3GB/32GB WiFi Gray с общо тегло 14 кг., на стойност 4893,48 лева, за която била издадена фактура № 1100029014/ 02.06.2020 г./отразени под № 6 във фактулата/ от продавача A 1 България ЕАД. Закупената стока била изпратена от продавача на купувача чрез куриер – ответника „...” АД на 10.06.2020 г., за което е издадена товарителница № 61161199098. Пратката не е пристигнала до получателя, като същата е обявена от страна на превозвача за изгубена. Тъй като между „...” ЕООД и „...” АД бил сключен договор за застраховка „Товари по време на превоз” с обект на застраховка: мобилни телефони и аксесоари с период на покритие от 12.10.2019 г. до 11.10.2020 г. и във връзка с уведомление за щета, при ищеца била образувана преписка по № 0700077351/2020 г. и било изплатено в полза на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 100 % от фактурираната стойност на стоката 4893,48 лева с преводно нареждане от 20.08.2020 г. В исковата молба са изложени съображения, че с изплащането на застрахователното обезщетение „...” АД е встъпило в правата на увредения срещу причинителя на вредата – превозвача „...” АД. Поради това „...” АД поканило ответника да му заплати сумата 4 893,48 лева с покана, получена на 21.09.2020 г., но последният се позовал на чл. 72 от общите си условия, предвиждащи максимален размер на обезщетението 1

100 лева, и заплатил тази сума, като остатъкът от вземането останал непогасен. Поради това ищецът моли да бъде постановено решение, с което „...” АД да бъде осъдено да му заплати непогасената част от застрахователното обезщетение - 4893,48 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 451,32 лева – обезщетение за забава за периода от 21.09.2020 г. до 18.08.2021 г.

Ответникът „...” АД оспорва предявените искове. Сочи, че между него и „...” ЕООД е сключен рамков договор № 98403 от 25.11.2019 г. за предоставяне на куриерска услуга, чието действие и към днешна дата е продължено, в който (чл. 4.3) било предвидено, че изпълнителят („...” АД) носи отговорност за повредена пратка до указаните в общите му условия размери. Ответникът излага, че според чл. 72, ал.2 от общите условия дължимото обезщетение за пратка, която не се ползва от услугата „обявена стойност”, възлиза на 100 лева. Поради това „...” АД заплатило в полза на ищеца сумата 15 лева. В отговора на исковата молба се сочи, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Изложени са съображения, че доколкото е уговорена горна граница на обезщетението, застрахователят не може да встъпи в правата на увредения над нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Правният спор се характеризира с международен елемент: твърди се настъпване на застрахователно събитие изгубване на превозвана стока с местоназначение Дортмунд, Германия. Софийският районен съд е приел, че е международно компетентен да разгледа спора на основание чл. 11, пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или възложителя на работата, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Доколкото посочената законова разпоредба не определя единствено делинквента като причинител на вредата, то следва да се приеме, че регламентира всички случаи на причинени вреди, включително и тези от неизпълнение на договорно задължение.

Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на страните, доказателствената тежест по така предявения иск, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва: в тежест на ищеца е да докаже главно и пълно наличие на застрахователно правоотношение между него и „...” ЕООД по договор за застраховка „Товари по време на превоз” с обект на застраховка: мобилни телефони и аксесоари; настъпване на застрахователното събитие – че стоката е обявена от страна на превозвача за изгубена; че пратката е изгубена по време на превоз от ответника; причинените вреди и техния размер; извършено плащане на застрахователно обезщетение за претърпените вреди от застрахователя - ищец в полза на увреденото лице по силата на договора за застраховка.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че лимитът на неговата отговорност е 100 лева.

Безспорни между страните са обстоятелствата, че между „...” АД и „...” ЕООД е заключен договор за застраховка „Товари по време на превоз” с обект на застраховка: 15 броя таблети Huawei MediaPad M5 Lite 10.1 3GB/32GB WiFi Gray със срок на застрахователно покритие от 12.10.2019 г. до 11.10.2020 г.; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в полза на „...” ЕООД в размер на 4893,48 лева; както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата 100 лева по процесната щета.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата 2 на застрахования срещу причинителя на вредата и има право да търси причинените на застрахования вреди от превозвача по международния договор за превоз на товари с автомобилен превоз, доколкото не са налице основанията за освобождаване на превозвача от отговорност. Суброгационното право на застрахователя срещу третото лице е възникнало от момента, в който той е удовлетворил застрахования.

Ответникът по суброгационния иск по може да противопостави на застрахователя ищец не само всички възражения, които има към застрахования, но и такива, които изяло се базират върху самото застрахователно отношение, например валидното му възникване и неоснователност на извършеното в полза на застрахования плащане.

От представената по делото товарителница 61161199098 се установява наличие на сключен договор за куриерска услуга, като на 10.06.2020 г. подателят „...“ ЕООД е изпратил пратка до адрес в Дортмунд, Германия с получател „АМАЗОН“. В съдържанието на пратката е отбелязано „техника“.

От представения по делото Рамков договор № 98403/25.11.2019 г. се установява възникването на облигационно правоотношение между „...” АД и „...” ЕООД за предоставяне на куриерска услуга. В чл. 4.3 от договора е предвидено, че изпълнителят носи отговорност за повредена пратка до указаните в общите му условия размери. От приетите по делото общи условия в сила от 15.10.2016 г., които са приложими към за съответната пощенска услуга и са били действащи към датата на товарителницата - чл. 72, ал.2 се установява, че дължимото обезщетение за пратка, която не се ползва от услугата „обявена стойност”, възлиза на 100 лева. По делото не е спорно, че ответникът е изплатил обезщетение именно в посочения размер на ищеца.

С покана рег. № 4227/17.09.2020 г. ищецът поканил ответника да му възстанови доброволно стойността на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4893,48 лв.

Плащането на сумата от ищеца на увреденото лице не е спорно по делото, а и се установява от приложеното по делото платежно нареждане от 20.08.2020 г.

От приетото по делото уведомително писмо изх.№ FD-275 от 09.10.2020 г. от „...“ АД до „...” АД се установява, че дължимото обезщетение за загубена международна пратка с услуга DPD ECONOMY, за която не е заявена и заплатена допълнителната допълнителна услуга Обявена стойност, каквато е пратката по товарителница 61161199098 от дата 10.06.2020 г., е в размер на вредата, но не повече от 100 лв. за пратка, която сума е изплатена от ответника на ищеца с банков превод на 02.07.2020 г.

Това извънпроцесуално поведение на ответника, съдът цени като извънсъдебно признание на основанието на иска, поради което по делото единственият спорен въпрос е този за размера на дължимото обезщетение.

Ответното дружество е пощенски оператор по смисъла на чл. 7 ЗПУ. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки с добавена стойност над универсалната пощенска услуга по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба, а конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите Общи условия ответникът също е определил единствено размера на отговорността си от 100 лв., без да е извършено никакво разграничение между отделните хипотези, при които могат да настъпят вреди. Следователно в случая е налице празнота, която следва да бъде запълнена от общото правило н а чл. 82, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за договорното неизпълнение - обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението 3 и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В противен случай следва да се приеме извършеното едностранно предварително ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на пратката, каквато не би могла и не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4 ЗПУ . Също така следва да се посочи, че това ограничаване на отговорността не може да бъде противопоставено на платилия обезщетение за вредите от същото неизпълнение застраховател, който е трето за правоотношението по договора за пощенска услуга лице. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че предвид наличието на специална уредба не са приложими общите правила при договорно неизпълнение, уредени в ЗЗД. Не може да бъде споделено възражението в отговора на исковата молба, че на основание индивидуално подписан договор страните са се споразумели при пратки с необявена стойност да се ограничи отговорността на ответника до размера предвиден в Общите условия. Не може да се сподели и доводът на ответника за липса на идентичност между вещите, описани в исковата молба и тези, за които е издадена фактурата от 02.06.2022 г., тъй като видно от доказателствата по делото описанието в исковата молба съответства на таблетите, отразени под № 6 във фактура № 1100029014/02.06.2020 г., издадена от продавача „...“ ЕАД и които именно е взело предвид вещото лице при изготвяне на заключението си. По делото е представен договор № 98403 от 25.11.2019 г., сключен между „...” ЕООД в качеството на възложител и „...“ АД като изпълнител, в който в чл. 4.3 е предвидено че при основателна рекламация за загубена, ограбена, увредена или забавена пратка, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ носи отговорност, според случая, към подателя или получателя на пратката и изплаща обезщетение в размерите, посочени в Общите условия, които са приложими за съответната пощенска услуга и са действащи към датата на товарителницата.