Решение № 2103 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2103 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20263110100983 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата си молба ищецът М. Т. Т. твърди, че на 09.11.2025г., около 23:37ч., в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, излизайки от паркинга на Многофункционален спортен комплекс „Владислав Варненчик“ управлявал собствения си лек автомобил „************* зад лек автомобил „*************.

Преди включване по бул. „Света Елена“, водачът на последния спрял, поради което ищецът също спрял. Изведнъж лек автомобил „************* рязко потеглил назад, в резултат на което е ударил лек автомобил „*************. Поддържа, че за настъпилото пътнотранспортно произшествие водачите съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен бил посочен водачът на лек автомобил „*************, който бил застрахован в ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност”. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено на 11.11.2025г., като на собствения на ищеца лек автомобил бил извършен оглед и съставен опис на увредените детайли, както следва: предна броня, решетка в броня, решетка на радиатор, преден капак, арматурно табло, аербег водач, аербег пасажер, предпазен колан преден ляв, предпазен колан преден десен и кора на радиатори. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1259.10 лева, което твърди, че не е достатъчно да покрие разходите, необходими за отстраняване на щетите по автомобила. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 100 евро – частичен иск от сумата от 1

5491.73 евро, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗАД „Евроинс”, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че на 09.11.2025г. е настъпило пътнотранспортно произшествие по описания от ищеца начин, като сочи, че по повод същото е образувана преписка по щета № 1500132076, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 643.77 евро. Не оспорва, че в резултат на пътнотранспортното произшествие са причинени повреди по предна броня, решетка на броня и решетка радиатор. Оспорва уврежданията по преден капак, въздушни възглавници, управление на въздушни възглавници, арматурно табло и предпазни колани да се резултат от процесното пътнотранспортно произшествие. В тази връзка твърди, че при огледа на автомобила от служител на дружеството е установено, че по предния капак на същия са налице увреждания от предишни събития, изразяващи се в силна вертикална вдлъбнатина и удари от твърди предмети, вероятно от камъни, които увреждания са били корозирали, което свидетелства, че същите са стари. По предния капак е била налична и хоризонтална вдлъбнатина, която също се оспорва да е настъпила вследствие на процесния инцидент, но дори да се приеме, че тя е резултат от него – то ремонтът следва да се покрие частично, без боя.

Твърди на следващо място, че с оглед механизма на настъпване на произшествието, лек автомобил „Ауди ТТ“ не би могъл да развие скорост достатъчна, за да се засегнат предени десен и ляв предпазни колани въздушните възглавници, като по делото липсват и данни в лек автомобил „*****“ да е пътувало и друго лице. С оглед това и факта, че при огледа воланът на мястото, където е била въздушната възглавница е силно замърсен и покрит с прах, поддържа, че горните увреждания са настъпили в резултат на предходни произшествия.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поддържайки, че ищецът е управлявал автомобила си в нарушение на разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП без валиден периодичен технически преглед.

По изложените съображения моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 11.05.2026г., между собственика на лек автомобил „************* и ответното дружество, е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” към 09.11.2025г., на която 2 дата, около 23:37ч., в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, на излизане от паркинга на Многофункционален спортен комплекс „Владислав Варненчик“ и преди включване по бул. „Света Елена“ лек автомобил на „************* е спрял, след което изведнъж е потеглил рязко назад и ударил спрелия след него лек автомобил „*************, в резултат на което са увредени предна броня, решетка на броня и решетка радиатор, както и че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 643.77 евро, равняващи се на 1259.10 лева.

От приложения на л. 21-24 от делото писмени доказателства се установява, че щета № 1500132076 е образувана по повод настъпилото на 09.11.2025г. пътнотранспортно произшествие, причинено на паркинг от водача на застрахования в ответното дружество лек автомобил, при извършване на маневра на заден ход от последния. От съставения опис-заключение е видно, че при огледа на лек автомобил „*************, са установени следните увредени детайли, с отразяване на вида операция: предна броня, решетка в броня, решетка на радиатор, преден капак, арматурно табло, аербег водач, аербег пасажер, предпазен колан преден ляв, предпазен колан преден десен и кора на радиатори.

Допусната по делото е съдебна автотехническа експертиза, в заключението по която вещото лице сочи, че по предния капак на лек автомобил „************* са налични стари увреждания, като резултат от процесното пътнотранспортно произшествие е увредата на този детайл под хромовата лайсна. Необходимите средства за отстраняване на щетите по този детайл възлизат в размер на 856.68 евро, като от тях 368.20 евро са за ремонт на увреждането от процесното пътнотранспортно събитие.

Като такива, които не са резултат от произшествието, вещото лице определя и щетите по въздушните възглавници, таблото и предпазните колани.

Стойността на ремонта на останалите щети, вещото лице определя, както следва: предна броня – 599.57 евро; решетка в броня – 151.26 евро, декоративна решетка – 82.85 евро; кора над радиатор – 49.40 евро.

Средата пазарна стойност на автомобила е определена в размер на 2987 евро при здрав автомобил и 1300 евро с щети.

Като запазени части вещото лице определя врата предна лява, врата задна лява, багажник врата, стоп ляв външен, огледало ляво, стоп ляв вътрешен, задна броня, джанта алуминиева, халоген десен, втрата предна дясна, врата задна дясна, фар десен, стоп десен външен, огледало дясно, стоп десет вътрешен, фар ляв, халоген ляв, чиято стойност възлиза в размер на 1170 евро. Стойността на автомобила при предаването му за скрап е 265 евро.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че щетите от процесното събитие са: предна броня, решетка броня, декоративна решетка, преден капак само за ремонт и боя, кора над радиатор.

3

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.

В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил „*************, валидна към 09.11.2025г., на която дата е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования автомобил, в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „*************. Установи се от неоспореното заключение на вещото лице, че в резултат на процесното събитие са увредени предна броня, решетка броня, декоративна решетка, кора над радиатор и преден капак под хромовата лайсна. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не установи останалите описани в исковата молба щети да са в причинно-следствена връзка от процесното събитие. Поради това и съдът приема, че за застрахователя се е породило задължение да заплати обезщетение, но съмо съобразно посочените по-горе детайли, а именно: предна броня, решетка броня, декоративна решетка, кора над радиатор и изкривяването на предния капак под хромовата лайсна.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, твърдейки ищецът да е управлявал автомобила си в нарушение на разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП без валиден периодичен технически преглед. Така направеното възражение съдът намира за неоснователно, доколкото сам по себе си факта, че лекият автомобил е бил без валиден периодичен технически преглед не е от естество да обоснове извод, че повлиял за настъпване на вредоносния резултат.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.

4

С оглед горното съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено съобразно действителната стойност на автомобила, поради наличие на хипотезата на „тотална щета". Съгласно нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В настоящия случай, от заключението на съдебно автотехническата експертиза, се установи, че по автомобила са налице и други увреждания, поради което и съдът приема, че средната му пазарна цена следва да бъде определена съобразно посочената такава от вещото лице за автомобил с щети, тоест сумата от 1300 евро. От друга страна, необходимите средства за ремонт на щетите, настъпили в резултат на процесното събитие, възлизат на 1251.28 евро (предна броня – 599.57 евро; решетка в броня – 151.26 евро, декоративна решетка – 82.85 евро; кора над радиатор – 49.40 евро и за изкривяването на предния капак под хромовата лайсна – 368.20 евро), или 96% от действителната му стойност. От сумата от 1300 евро следва да бъде приспадната стойността, който ищецът би получил при предаване на автомобила за скрап – 265 евро (не и на запазените части, доколкото посочената от експерта сума не държи сметка за разходите, които ищецът би направил за евентуалната им продажба, която не е и сигурна), а така също и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 643.77 евро. Неплатеният остатък от обезщетението възлиза на 391.23 евро. При това положение и предявеният иск в рамките на размера, предмет на настоящата произнасяне, е основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.