Определение № 33701 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33701 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110128112 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).

Постъпила е молба от *** с искане за допълване на решението,постановено по делото в частта за разноските,която е основана на изхода от делото и наличието на направени от дружеството ищец разноски.

Насрещната страна ***. чрез пълномощника си намира молбата за неоснователна като счита,че не отговаря за разноски за експертизи,защото е поискала такива да не бъдат назначавани,оспорена е дължимостта на възнаграждение за особен представител,както и се твърди,че юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде присъдено поради липса на доказателства,че такова е заплатено.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, намира молбата за допустима като подадена в срока за въззивно обжалване на решението,а разгледана по същество молбата се явява частично основателна.

В хипотезата,когато съдът със съдебното решение не се е произнесъл по дължимостта на разноските,искането на страна в производството за присъждане на разноски представлява искане за допълване на решението в частта за разноските и е допустимо разглеждането му независимо от това дали има представен списък на разноските.

Разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда,че съдът се произнася по въпроса за разноските с крайния акт по делото,а отговорността за разноските се разпределя в съответствие с правилата на чл.78 от ГПК при отчитане уважената и/или отхвърлена част от исковите претенции. В конкретния случай искът за главница е изцяло уважен,а искът за мораторна лихва – частично уважен,поради което право на разноски за уважената част от исковите претенции има дружеството ищец. Съдът счита,че при съобразяване изхода от делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 481,82 евро,а за разликата до пълния претендиран размер от 716,77 евро молбата се явява неоснователна,в която насока съдът отчете уважената част от исковете,както и разноските,чието присъждане се явява основателно. Когато съдът се 1 произнася по въпроса за разноските в хипотезата на предявен установителен иск,съдът присъжда и разноски за заповедното производство,а в конкретния случай съдът счита,че размерът на дължимите разноски за заповедното производство е 37,97 евро. Съдът намира,че не следва да бъдат присъдени разноски за особен представител,защото съдът е отменил определението,с което е назначен особен представител и ответната страна е представлявана от упълномощен от нея процесуален представител. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата С. чрез пълномощника й,че не следва да отговаря за разноски за експертизи – доказателствените искания за експертизи са формулирани от страната ищец с исковата молба по въпроси,за които доказателствената тежест е възложена на ищеца,поради което тези искания са били уважени от съда. Не може да бъде възприето,че не се е налагало допускане и изслушване на експертизи,тъй като от една страна,подадено е възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК,което означава,че длъжникът по заповедното производство оспорва вземането,а от друга страна,в писмения отговор са релевирани множество доводи относно недоказаност на иска по основание,а при наличието на твърдения,че искът е недоказан по основание,не може да бъде счетено,че между страните не съществува спор,респективно следва да бъде възприето,че ищецът следва да проведе пълно доказване на фактите,чиято доказателствена тежест носи. В тази насока следва да бъде отчетено,че ответницата С. в писмения отговор сочи,че не отрича наличието на счетоводни записвания на паричната сума,посочена в исковата молба,но ответницата в срока за подаване на писмен отговор не е изразила становище,че не оспорва доставеното количество топлинна енергия,нито е твърдяла,че в имота е доставено такова количество топлинна енергия,а напротив ответницата е твърдяла,че не е реализирала фактическа власт върху имота,което означава,че нито фактът относно доставеното количество топлинна енергия,нито фактът относно това дали топлинната енергия е заплатена, не представляват безспорни такива между страните,поради което и допускането на експертизи е обусловено от прилагане правилото за разпределение на доказателствената тежест. Съдът приема,че в полза на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение,а в хипотезата на претендирано юрисконсултско възнаграждение размерът на същото се определя по наредба и в такава хипотеза не е необходимо доказване за реално реализиран разход,в която насока присъждането на юрисконсултско възнаграждение се реализира в определен от съда размер,а в настоящия случай съдът определя такъв в размер на минимума.

Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 14445/19.07.2026 г.,постановено по гражд.дело № 28112/2024 г. по опи***офийския районен съд,42 състав,в частта за разноските като осъжда ***.,ЕГН **********,с адрес *** да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на ******,представлявано от ***,сумата от 481,82 евро ( четиристотин осемдесет и едно евро осемдесет и 2 два евроцента ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производство като оставя без уважение искането в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3