Решение № 27 от 20.03.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Дряново, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело №

20224220100382 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

В исковата молба на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Ю., с пълномощник юрисконсулт Е. И., против А. Ю. Ш. от ***, се излага, че на 05.01.2018 г. между *** и А. Ю. Ш. е сключен Договор за потребителски кредит № 4000762870, по силата на който е предоставен кредит за общо ползване в размер на 1180,21 лв. при годшен лихвен процент от 17,85 %.

Заемателят се задължил да върне заемната сума ведно с уговорените лихви или общо сумата от 1453,16 лв. до 05.01.2019 г. на равни месечни вноски, всяка в размер на 121,09 лв., първата с падежна дата 05.02.2018 г., а последна изравнителна вноска в размер на 121,17 лв. За сключения договор се дължала и еднократна такса за оценка на риска в размер на 141,63 лв., съгласно чл. 7 от Договора. В случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от договора, се дължала и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието.

На 31.08.2018 г. било подписано Приложение № 1/31.08.2018 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на което *** прехвърлило в полза на *** вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 4000762870, сключен на 05.01.2018 г. между *** и А. Ю. Ш., ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

Съгласно чл. 3.6. от рамковия договора за цесия, ***, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за 1 извършената цесия, за което имало изрично пълномощно от ***. На ответника от страна на Банката било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-ТБИ/4000762870 от 31.08.2021 г., което се върнало в цялост като неполучено. Заверено копие от уведомлението за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-ТБИ/4000762870 от 31.08.2021 г. било приложено към исковата молба, поради което с връчването й на длъжника, същият следвало да се счита за надлежно уведомен за цесията.

По заявление на *** по ч. гр. д. № 468/2019 г. на ДРС, била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата. След указания на съда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ***, като цесионер, е предявил настоящия иск.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, ч е А. Ю. Ш. дължи на „***” * следните суми: 436,12 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 4000762870/05.01.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането и 27,50 лв. обезщетение за забава за периода от 05.06.2018 г. до 10.12.2019 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК ч. гр. д. № 468/2019 г.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на назначения особен представител на ответника. В срок е постъпил отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Излага се, че исковата молба е бланкетна и в нея не се обсъжда размера на кредита и какви вноски са постъпили, въпреки че такива документи се намират в Банката и са прехвърлени на ищеца, поради което следва да бъде назначена поисканата експертиза. Направено е възражение, че вземането е погасено по давност.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че на 05.01.2018 г. между *** и А. Ю. Ш. е сключен Договор за потребителски кредит № 4000762870 със срок до 05.01.2019 г., по силата на който на ответницата е предоставен заем в размер на 1092,80 лв. за закупуване на стока - Моторна резачка HUSQVARNA на стойност 1092,80 лв. от търговеца ***. В чл.

7.2.1 от договора е посочено, че съответната част от средствата по кредита за закупуване на стоката се превежда от кредитора по сметка на продавача за заплащане на продажната й цена.

В чл. 7.1 от договора е посочен общ размер на кредита от 1180,21 лв.

В договора е предвидено и заплащане на такса „Оценка на риска“ в размер на 141,63 лв., която се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя 2 разсрочено, заедно с погасителните вноски.

В чл. 7.2.1 от договора е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към няко от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

В чл. 8. са посочени следните стоки и услуги:

Вид стока: Моторна резачка HUSQVARNA -1 бр., цена на стоката 1092,80 лв.

Вид услуга: Bank комбо живот, цена на услугата 43,27 лв.

Вид услуга: Вank комбо безработица, цена на услугата 44,14 лв.

Посоченият в договора ГЛП е в размер на 17,85 %, а ГПР - 48,85 %. Общата дължима от потребителя сума, фигурираща в договора, е в размер на 1453,16 лв. В чл.

11.2 “Погасителен план“ са посочени 12 бр. вноски, първите 11 бр. в размер на 121,09 лв, а последната в размер на 121,17 лв. Падежът на вноските е 5-то число на текущия месец, първата е с падеж на 05.02.2018 г., а последната на 05.01.2019 г.

Съгласно чл. 15 от договора за потребителски кредит, в случай, че кредитополучателят допусне просрочие на дължимите от него плащания, дължи на кредитора лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието - от датата на падежа до датата на ефективното изплащане сума. Съгласно чл. 9.4. дължимата лихва за просрочие е в размер на законната лихва, която включва основният лихвен процент (ОЛП) плюс десет пункта.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че при подписването на договора за потребителски кредит ответницата е сключила със *** два вида застраховки: „ Bank комбо живот“ на стойност 43,27 лв. и „Вank комбо безработица“ на стойност 44,14 лв.

От заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че главницата, която се олихвява с предвидения в договора лихвен процент, е в размер на 1321,84 лв. и включва: 1092,80 лв. - покупната стойност на придобитата стока, 141,63 лв. - еднократна такса за оценка на риска и 87,41 лв. застрахователни премии.

Размерът на договорна лихва върху посочената главница в общ размер от 1321,84 лв. не е посочен в договора, като вещото лице е изчислило, че същата е в размер на 131,32 лв. Така общата сума, която ответницата трябва да плати по договора е в размер на 1453,16 лв.

3

Ответницата е усвоила сумата от 1092,80 лв. за закупуване на стока от ***, за което търговецът е издал фактура № 2000001506 от 05.01.2018 г. на стойност 1092,80 лв., съдържаща всички изискуеми реквизити по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Във фактурата като получател на стоката е вписана А. Ш.. Първичният счетоводен документ е подписан от съставител и получател, с което е налице предаване на стоката.

Към изготвяне на заключението на вещото лице не са представени банкови документи, удостоверяващи извършено плащане на посочените в договора застрахователни премии от кредитора към ***.

В последствие на вещото лице са представени платежни нареждания за банкови преводи, извършени от *** към *** които са за много големи суми и за по-дълъг период, като към платежните нареждания няма придружаващ списък на клиентите.

Ответницата А. Ю. Ш. е направила девет погасителни вноски на обща стойност 1093,13 лв., както следва: на 07.02.2018 г. в размер на 121,25 лв. ; на 26.03.2018 г. в размер на 121,09 лв.; на 27.04.2018 г. в размер на 121,09 лв. ; на 15.06.2018 г. в размер на 123,34 лв.; на 13.09.2018 г. в размер на 121,09 лв.; на 17.12.2018 г. в размер на 121,09 лв.; на 21.01.2019 г. в размер на 121,09 лв.; на 14.02.2019 г. в размер 122,00 лв. и на 24.04.2019 г. в размер на 121,09 лв.

В заключението вещото лице подробно е описало каква част от задълженията са погасявани с всяка една от посочените вноски. С направените от ответницата погасителни вноски на обща стойност 1093,13 лв. са погасени следните задължения: главница в размер от 917,83 лв., договорна лихва в размер от 131,32 лв. и обезщетение за забава в размер от 43,98 лв.

Размерът на непогасената главница е 404,01 лв. Дължимото обезщетение за забава за периода от 05.06.2018 г. до 10.12.2019 г. е в размер на 25,92 лв.

По ч. гр. дело № 468/2019 г. по описа на Дряновския районен съд е издадена заповед № 167/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на заявителя ***, ЕИК ***, срещу длъжника А. Ю.

Ш. от ***, следните суми: 436,12 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 4000762870, сключен на 05.01.2018 г. между *** и А. Ю. Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; 27,50 лв.

- обезщетение за забава за периода от 05.06.2018 г. до 10.12.2019 г., както и разноски от 75,00 лв., включващи 25,00 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С оглед връчването на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.

47 ал. 5 от ГПК, с Определение № 260004/16.08.2022 г. изпълнението по изп. дело № 20227340400271 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, рег. № 734, район на действие Габровски окръжен съд, е спряно на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК и на заявителя *** 4 са дадени указания за предявяване на установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК от ***.

По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г., сключен между * * * /продавач/ и *** /купувач/ с който и съгласно Приложение № 1/31.08.2018 г. вземането към ответницата по процесния договор е прехвърлено на ***. Представено е пълномощно от 31.08.2018 г., с което цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани, за извършеното прехвърляне на техните задължения.

По делото е представено уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ТБИ/4000762870 от 31.08.2021 г. от ***, чрез "***" *, до ответницата А. Ю. Ш., с което е уведомена за извършената цесия. Писмото са изпратено на посочения в договора за кредит настоящ адрес на ответницата в с. Горско Калугерово, общ. Сухиндол. От приложеното известие за доставяне се установява, че писмото е върнато в цялост, като е посочено, че лицето живее в друго населено място.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Съгласно Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т. о., при частно правоприемство, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 ГПК с оглед особеното качество на кредитора – банка, цесионерът е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, дори и да няма това особено качество, поради което предявеният о т цесионера установителн иск е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.

1 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите на посоченото основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК и са били надлежно прехвърлени на ищеца от стария кредитор, за което ответникът е уведомен.