Решение № 695 от 19.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Пазарджик, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220103437 по описа за 2022 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във вр. с чл.128,т.2 и чл.224 от КТ от Т. К. Ч. , ЕГН- ********** от гр.

София, .................................., срещу Сдружение „Футболен клуб Хебър 1918“, ЕИК- 176884570, със седалище и адрес на управление – гр. Пазарджик, бул.

„Георги Бенковски“№200, представлявано от Е. С. С..

Съгласно изложеното в исковата молба, на 04.07.2022г. между ищецът Ч. и ответното сдружение е бил сключен трудов договор за наемане на професионален футболист, регистриран в БФС под №730, по силата на който на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „футболист – професионален състезател“ с месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1546.43лв. или нетно такова в размер на 1200лв. На същата дата / 04.07.2022г./ било сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което ответникът се е задължил да изплаща на ищеца за периода 04.07.2022г до 31.07.2023г. допълнително нетно трудово възнаграждение в размер на 19 800лв. или разпределено помесечно допълнителното нетно възнаграждение, което се прибавя към първоначалното е в размер на 1650.00лв. След направеното допълнение месечното нетно трудово 1 възнаграждение на ищеца възлиза на сумата от 2850.00лв.

Твърди се, че със Заповед №104 от 05.10.2022г , връчена на ищеца на 15.10.2022г трудовият му договор е бил прекратен на основание чл.328,ал.1,т.11 от КТ във вр. с чл.326,ал.2 от КТ, без ищецът да е предизвестен за това прекратяване и без да е спазено предизвестието от 3 месеца.

Твърди се, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като не са налице основанията на чл.328 ал.1,т.11 от КТ и от друга страна уволнителната заповед не е мотивирана. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено, че служителят не отговаря на промяна на изискванията за изпълнение на длъжността – не притежава необходимите допълнителни нови знания и умения съгласно изискванията на старши треньора и работодателя, без да са конкретизирани новите изисквания, на които ищецът не отговаря както и кога и по какъв начин са били въведени.

Твърди се че за длъжността, заемана от ищеца, никога не е имало ясни и точни изисквания, на които да отговаря всеки служител , заемащ тази длъжност- нито при сключване на трудовия договор, нито след това. На ищеца,както и на останалите му съотборници никога не е била връчвана длъжностна характеристика при постъпване на работа или по нататък, нито са били запознати с конкретни изисквания преди да се сключи трудов договор с ответника.

Сочи се също така, че процесната заповед не е мотивирана по начин, даващ възможност на работника или служителя да разбере, на кое от новоустановените от работодателя изисквания за заеманата длъжност не отговаря. За целта работодателят дължи освен цифрово позоваване на законовата норма и текстово възпроизвеждане на съдържанието и , посочване и на конкретните променени изисквания за заеманата длъжност, на които служителя не отговаря. Последното не е необходимо единствено, когато преди уволнението работодателят е довел до знанието на уволнявания точното основание на уволнението- конкретните променени изисквания за заемане на длъжността на които той не отговаря, каквото обстоятелство липсва в настоящия случай.

Непосочването на конкретни фактически основания в уволнителната заповед, несъдържащи препратки към други документи и неузнаването на такива от ищеца преди уволнението нарушава правото му на защита и е 2 достатъчно основание за приемане на уволнението за незаконосъобразно и за неговата отмяна. Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца и дължимото му се трудово възнаграждение за месеци август, септември и октомври,2022г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди се, че предвид неизплащане на трудовото възнаграждение към настоящия момент на ищеца остава дължимо нетно трудово възнаграждение в общ размер 7100.00лв., разпределено по размер и период както следва: за месец август 2022г – 2850.00лв., за месец септември 2022г. -2850.00лв., за месец октомври 2022г.- 1400.00лв.

Твърди се,че през 2022г ищецът има неползван платен годишен отпуск от 5 дни, за който ответникът следва да му заплати обезщетение,което той не е получил.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно уволнението му, да му се заплати обезщетение за оставането му без работа поради незаконното му уволнение в размер на 17 100.00лв. за периода от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7100.00лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври,2022г. ,ведно със законната лихва върху тази сума, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 475.00лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 5 дни за 2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Оспорва се изцяло твърдението, че уволнението е незаконно. В уволнителната заповед изрично е записано, че служителят не отговаря на промяна на изискванията за изпълнение на длъжността- не притежава необходимите допълнителни нови знания и умения, съгласно изискванията на старши-треньора и работодателя. Сочи се, че ищецът е бил напълно наясно с новите изисквания, въведени от старши 3 треньора и работодателя, които той не е покривал и въз основа на които трудовото му правоотношение е било прекратено.

Това е така, тъй като всеизвестен факт е , че футболистите във всеки футболен отбор са пряко подчинени на старши- треньора и извършват своята тренировъчна и състезателна дейност / работа/ под негово пряко ръководство.

Оспорва се твърдението, че за заеманата от ищеца длъжност никога не е имало ясни и точни изисквания, на които да отговаря всеки служител, заемащ тази длъжност. Оспорва се твърдението, че на ищеца не е била предоставена длъжностна характеристика при постъпването му на работа. Поддържа се ,че при сключване на трудовия договор на ищеца е представено длъжностна характеристика за длъжността“ професионален спортист“, с която същият се е запознал и подписал. Оспорва се иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ като се противопоставя възражение, че ищецът не търпи вреди, респективно не му се дължи обезщетение.

Твърди се, че ответникът е изплатил всички дължими суми при и по повод прекратяване на трудовото му правоотношение. Не се оспорва твърдението, че между страните е било сключено допълнително споразумение, но съгласно постигнатите уговорки ответникът дължи на ищеца допълнително възнаграждение в общ размер от 19 800лв., като в договора изрично е посочено,че същото следва да бъде платено до 31.07.2023г.Никъде не било посочено, че месечното трудово възнаграждение на лицето бива увеличено с тази сума.

Ответникът твърди, че нетното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 1200лв., а не както е посочено в исковата молба 2850.00лв. Освен това видно от посочения срок падежът на това допълнително възнаграждение не е настъпил и задължението не е изискуемо. Един от задължителните реквизити при уговаряне на основното трудово възнаграждение е периодичността на неговото изплащане. Видно от допълнителното споразумение , че уговореното там няма периодичен характер, тоест не е част от месечното трудово възнаграждение и не следва да се добавя към същото.Съгласно чл.118, ал.3 от КТ работодателят може едностранно да увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя.Тоест за увеличаване на трудовото възнаграждение не е необходимо страните да подписват допълнително споразумение, като увеличаването се извършва единствено по 4 решение на работодателя. С допълнителното споразумение не е увеличено месечното трудово възнаграждение. На това основание се оспорва и твърдението за неизплатени трудови възнаграждения. Невярно е твърдението за незаплатени възнаграждения за месеците август, септември и октомври 2022г., поради което искът за заплащането им е неоснователен.Оспорва се и иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск като се твърди, че е изплатено.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че същите са се намирали в трудово-правна връзка по силата на Договор за наемане на професионален футболист № 730/04.07.2022 г. сключен на основание чл. 67, ал.1 т.2 КТ – за срок от една година .

Съгласно уговореното в сключеният между страните договор /раздел ІІІ/ от месечното брутно трудово възнаграждение на футболиста Ч. е 1546,43 лв. / 1200,00 лв. нето / и е дължимо до 25 –то число на месеца , следващ този за който се дължи.

В раздел VІІ страните са уговорили , че футболистът има правото на 20 календарни дни платен годишен отпуск.

На 04.07.2022г. между страните по делото е било подписано Допълнително споразумение от 04.07.2022 г. към Договор за наемане на професионален футболист № 730/04.07.2022 г., с което е било уговорено, че в допълнение към основното трудово възнаграждение уговорено в договора, клубът се задължава да заплати на футболистът нетно допълнително възнаграждение в размер на 19 800,00 лв. платимо до 31.07.2023 г.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 104/05.10.2022 г. , трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ във връзка с чл. 326, ал.2 и чл. 220, ал.1 КТ , като в словесната част на заповедта са посочени средните причини : „Служителят не отговаря на промяна на изискванията за изпълнение на длъжността – не притежава необходимите допълнителни нови знания и умения, съгласно изискванията на старши –треньора и работодателя“. Със заповедта , работодателят е наредил на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 326 ал.2 , във връзка с чл.

5

220, ал.1 КТ и чл. ІХ .3 от договора за неспазения срок на предизвестието в размер на 4694,97 лв. бруто, както и по чл. 224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 5 дни – 340,22 лв.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството , че процесната заповед е била връчена на ищеца на дата 14.10.2022 г. / с нотариална покана от 13.10.2022 г. на Нотариус Н. И.- П. с рег. № 679, която Нотариална покана е приложена по делото.

Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността “професионален спортист“ / утвърдена от председателя на клуба и връчена лична на ищеца срещу подпис / е , че в раздел ІV , работодателят е разписал следните изисквания към тази длъжност : - да има съответния състезателен лиценз, -отлични спортно-технически , двигателни и мотивационни умения, способност за работа в екип и добра междуличностна комуникация, запознат със съвременните изисквания за екипировка.

В хода на производството по делото / на 14.11.2022г./ ответникът е извършил по банковата сметка на ищеца плащане в размер на 5128.29лв. с основание „заплата за м. октомври 2022г. и обезщетения“, което не се оспорва от ищцовата страна.

От представените по делото платежни документи , както и от заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че на ищеца са били начислени за исковия период / м. август, септември и октомври 2022 г. / трудови възнаграждения. Ответникът е начислил и изплатил на Ч. всички трудови възнаграждения за периода от месец 07.2022г. до месец 10.2022г. в размер, договорен със сключеният между страните договор за наемане на професионален футболист. Вещото лице дава заключение , че ищецът е имал правото на 5 /пет/ дни платен годишен отпуск , които не са ползвани. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 393.57лв. бруто /354.21лв. нето/ е включено в преведената на 14.11.2022г. сума по сметка на ищеца.