Решение № 527 от 19.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002100880 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2774 от 02.10.2023 год., постановено по настоящото дело, по жалбата на ищцата П. К. А., е допуснато касационно обжалване на решение № 1180 от 12.09.2022 год., постановено по в.гр.дело № 3673/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд /САС/, в частта му, в която след частична отмяна на решение № 5033 от 18.08.2020 год., постановено по гр.дело № 10444/2019 год. по описа на Софийски градски съд /СГС/ е отхвърлен предявения от П. К. А. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3 000 лв. до 7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019 год. до окончателното изплащане и в частта, в която е потвърдено решение № 5033 от 18.08.2020 год., постановено по гр.дело № 10444/2019 год. по описа на Софийски градски съд /СГС/ за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 7 000 лв. до размера от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019 год. до окончателното изплащане.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно критериите, които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да обсъди всички 1 изложени от страните доводи, всички установени по делото обективно съществуващи, конкретни обстоятелства и да изложи собствени мотиви при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД.

В касационната жалба на ищцата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна Прокуратурата на Република България Евелин счита, че касационната жалба е неоснователна.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 год., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК /Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о., ГК, Решение № 192 от 27.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4814/2022 год., ІV г. о., ГК, Решение № 234 от 17.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 889/2023 год., ІV г. о., ГК, Решение № 377 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касатора решения и др./. Според тази константна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид – от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство 2 срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр.

Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези

Обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези, които са пряка и непосредствена последица от процесното наказателно преследване. В този смисъл присъденото парично обезщетение следва да съответства на необходимостта от преодоляване на причинените вреди в тяхната цялост, т.е. да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяване на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увредения неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Поради това, в мотивите към решението съдът, в т.ч. въззивната инстанция, когато пред нея е спорен въпросът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва да обсъди всички конкретни обстоятелства, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението.

В разглеждания случай, за да приеме, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание, въззивният съд е зачел установените по делото и безспорни между страните обстоятелства, а именно: че на 3

26.01.2018 год. ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.

206, ал. 1, предл. 1 НК, като й е била взета мярка за неотклонение „подписка“; срещу ищцата е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 206, ал. 1, предл. 1 НК, по който е било образувано НОХД №5234/2018 год. по описа на СРС, НО, 97 с-в, като с присъда от 14.11.2018 год. ищцата е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, а с решение от 14.06.2019 год., постановено по ВНОХД № 2318/2019 год. по описа на СГС, НО, V-ти въззивен състав /образувано по протест на СРП/, за което е посочено, че не подлежи на обжалване и протест, оправдателната присъда е била потвърдена, като е заключил, че наказателното преследване срещу ищцата е било незаконно, а всяко незаконно наказателно преследване засяга в една или друга степен неимуществената сфера на пострадалия. Поради това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които е намерил за установени, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение и съответно от значение за справедливия размер на обезщетението.

За да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. въззивният съд е приел: 1/ престъплението, в което ищцата е била обвинена, без да го е извършила, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – то се наказва с лишаване от свобода до 6 години; 2/ на ищцата е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“; 3/ оправдателната присъда е била протестирана и протестът не е бил поддържан пред въззивния съд, но не е бил и оттеглен; 4/ ищцата е била притеснена от воденото срещу нея наказателно производство, страхувала се да не загуби свободата си, чувствала срам и вина през близките си, била подложена на стрес, но същият не бил прераснал в епизодично или трайно увредено психологическо състояние или в психическо заболяване; доброто й име в обществото било дискредитирано; 5/ обвинението не е било разгласено публично; 6/ че не е доказано преживяно от ищцата депресивно състояние или депресия; 7/ заболяванията на ищцата – установени и изброени в заключението по съдебно-медицинската експертиза, не са били обвързани с воденото наказателно производство, но развитието на тези заболявания е било повлияно неблагоприятно от преживените стрес и тревожност в резултат на незаконното наказателно преследване; 8/ наказателното производство е приключило за срок от не повече от 3 години, който е разумен – по жалба от м.юли 2012 год. срещу ищцата било образувано досъдебно производство, което било прекратено с постановление на СРП от 19.06.2013 год.; второто досъдебно производство било образувано срещу неизвестен извършител на 06.10.2016 год., но с постановление на СГП от 23.10.2017 год. това производство било преквалифицирано срещу ищцата и било отменено горепосоченото постановление на СРП, като било указано пр. пр. №22868/2012 год. по описа на СРП да бъде приобщена към пр. пр.

№1546/2016 год. по описа на СРП, като разследването продължи под №1546/2016 год. по описа на СРП, по което и ищцата била привлечена като обвиняема с постановление от 26.01.2018 год.; наказателното производство от датата на постановлението на СГП от 23.10.2017 год. до влизане в сила на оправдателната присъда – 14.06.2019 год., било продължило по-малко от две години. Въз основа на тези обстоятелства и съобразявайки обществено-икономическата обстановка в страната и обичайния стандарт на живот, както и че претърпените от ищцата вреди не са изключително тежки и с непреодолим характер, 4 различни от обичайно изживяваните в подобни случаи болки и страдания, въззивният съд е формирал извода, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв., до който и размер релевираната претенция се явява основателна, а в останалата част подлежи на отхвърляне.

Както е прието и в определението по чл. 288 ГПК, с така изложените съображения относно размера на процесното обезщетение, въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие с цитираната по-горе практика /включително задължителната такава/ на ВС и ВКС. Предвид даденото с нея разрешение на въпроса, при извършената касационна проверка настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.