Решение № 1385 от 17.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000502690 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 29.04.2022г по гр.д. № 10355/2020г СГС, ГО, І-6 състав е осъдил ЗД ”Бул инс”АД да заплати на Л. А. В. сумата от 25 100лв- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 60.00лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди претърпени от ПТП, настъпило на 13.02.2020г, причинено от водач, чиято ГОА е застрахована при ответника, на осн. 432,ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата до 79.04лв. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване при увреждането от страна на ищцата. С решението си съдът е възложил разноски по делото съобразно изхода от спора.

С определение по чл.248 от ГПК от 22.06.2022г съдът е изменил решението си в частта за разноските като е осъдил застрахователят да заплати възнаграждение на представителя на ищцата по реда на чл.38от ЗА.

В осъдителната си част за сумата до 2 500лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 60.00лв- имуществени вреди, както и в отхвърлителната си част решението на СГС е влязло в сила като необжалвано.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника ЗД Бул инс АД , в 1 частта, с която е осъден да заплати обезщетение за сумата над 2 500лв- обезщетение за неимуществени вреди, с оплаквания за неправилност. Поддържа, че неправилно съдът е приложил разпорадбите на чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер и неправилно е приел, че не е налично съпричиняване при увреждането на ищцата. Моли апелативния състав, след като съобрази установените вреди, претърпени от ищцата и доказаното съпричиняване , да отмени решението на СГС в обжалваната част и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 2500лв. Претендира разноски по делото, направени пред двете съдебни инстанции.

Ищцата пред СГС – настоящ въззиваем- Л. В. не е депозира писмен отговор на въззивната жалба.

Депозирана е и частна жалба от „Бул инс“АД против определението на СГС по чл.248 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че присъденото възнаграждение на пълномощника на ищцата е завишено.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът ЗД Бул инс АД се представлява от адв. И., който поддържа въззивната и частната жалби. Моли същите да бъдат уважени съобразно изложените в тях съображения. Претендира разноски по делото, съобразно списък, който представя.

Въззиваемата страна Л. В. се представлява от адв. П., който оспорва жалбите и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено . Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно в обжалваната част , по съображения изложени във въззивната жалба и следва да бъде частично отменено по следните съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по 2 смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за сумата от 2 500лв- обезщетение за неимуществени вреди и 60лв- обезщетение за имуществени вреди , дължими се от ответника на ищеца на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД Бул инс АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищцата за причинените й вреди от ПТП, настъпило на 13.02.2020г, причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е единствено въпроса за размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, определено по реда на чл.52 от ЗЗД и обстоятелството дали вредите са съпричинени от ищцата.

По отношение на възражението за съпричиняване

В отговора за исковата молба ответникът навежда възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищцата, поради неизползване на обезопасителен колан.

Възражението е прието за неоснователно от първоинстанционния съд и такова съпричиняване не е съобразено при постановяване на решението на СГС. Така обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са определени от първоинстанционния съд без съобразяване на съпричиняване поради липса на предпазен колан и този извод на съда не е обжалван от ответното сдружение по отношение на имуществените вреди. Във въззивната жалба на сдружението няма оплаквания против дължимостта и размера на обезщетението за имуществени вреди.

По отношение на този иск решението е влязло в сила , така както обезщетението е определено от СГС без да се отчита съпричиняване на увреждането поради неползване на обезопасителен колан.

Отричането с окончателен акт на основателността на възражението за 3 съпричиняване поради неползване на колан от ищеца при произнасянето на СГС по иска за имуществени вреди преклудира възможността настоящата съдебна инстанция да обсъжда такова съпричиняване по отношение на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от същия деликт.

Вредите на ищеца, претендирани по делото, са общи, причинени от един деликтПТП от 13.02.2020г. Няма правна възможност вреди причинени от един деликт в една част да са съпричинени, а в друга- не. Приемайки извода на съда , че имуществените вреди , претърпени от ищеца, не са съпричинени поради липса на колан, като не обжалва този извод, ответникът преклудира възможността да се обсъжда, че други вреди, причинени от този деликт са съпричинени поради липса на колан. По тези причини настоящият съдебен състав счита, че при произнасяне по съществуването на съпричиняване на увреждането поради неползване на колан следва да съобрази приетия извод от първата инстанция за липса на съпричиняване от страна на ищеца поради неползване на колан по отношение на имуществените вреди. Възражението на ответника за недължимост на част от претендираното обезщетение поради принос на пострадалото лице, представлява правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение. Формираната СПН на решението по част от търсеното обезщетение за вреди от деликт преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. В този смисъл са дадените указания с ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, т.2, относими и към настоящия случай, при които частично исковата претенция за заплащане на обезщетение за деликт е окончателно решена със сила на пресъдено нещо. Отделно от това, произнасяйки се по обема на отговорността на увреждащото лице, респективно застрахователя и наличието и обема на съпричиняване при настъпването на деликта или увреждането съдът сформира изводи и се произнася с решение, които с оглед предвидимостта на правосъдието следва да бъдат съобразени от следващи съдебни състави, които разглеждат последиците, настъпили от същия деликт между същите страни. В този смисъл е и произнасянето на ВКС по сходни казуси – например решение № 355/2012г по гр.д. № 387/2012г на ІІІГО и решение № 106/2017г по гр.д. № 60381/2016г на ІГО на ВКС, както и решение № 89/2020г по т.д. № 2741/2015г на ІТО.

Ето защо настоящата съдебна инстанция е обвързана от неоспорения от ответника извод на СГС за липса на съпричиняване на увреждането на ищеца при процесното ПТП, установено по окончателен начин и със сила на пресъдено нещо. Същото решение се дължи и при определяне на обезщетението за останалите вреди, причинени от същия деликт- ПТП, настъпило на 13.02.2020г.

С оглед изложените мотиви съдебният състав приема,че поддържаното възражение за съпричиняване на увреждането поради липса на обезопасителен колан е 4 преклудирано и като такова не може да бъде разглеждано от настоящата инстанция.

По отношение неимуществените вреди

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 12 години.

В о.с.з. на 11.05.2021г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. д-р М. , която дава заключение , че следствие на ПТП ищцата е получила счупване костите на носа със затруднено носно дишане с лява ноздра, лицева асиметрия с деформация на носната пирамида с отток в областта на носа, наличие на кръвонасядания по лигавицата на устната кухина на горна устна срединно.Според вещото лице ищцата е лекувана закрито, медикаментозно и оперативно, като под обща венозна анестезия е извършена репозиция на носните канали с последваща интраназална предна тампонада, екстраназално се е адаптирала лонгета. По данни на родителя е проведен 7 дневен антибиотичен курс в домашни условия, като в продължение на 2 месеца детето е имало болка, оток, затруднено дишане, отслабване на обоняние, засилващи се при физически усилия и промяна на надморската височина, а след 3 месеца е без оплаквания.Според вещото лице тампоните се свалят до третия ден, а отокът изчезва до 14 ден.Според вещото лице понастоящем няма ренгенови данни за фрактурни промени.

В о.с.з. вещото лице допълва,че оперативно е коригирано изкривяването на носната пирамида че след 14 ден отоците е нормално да изчезнат и след третия месец няма оплаквания от ищцата. Сочи още, че първия месец може да има дискомфорт при възпаления и настинки, но иначе след 14 ден се смята, че е налице комфорт след носните травми.

В същото о.с.з. е изслушан свидетеля В., баща на ищцата , който установява,че в след ПТП видял дъщеря си в линейката . Установява,че тя била окървавена, треперела и плачела, трудно дишала. Установява, че на детето се е виело свят и трудно дишала, тъй като имала поставени тампони в носа, които спирали кръвта. Според свидетеля ищцата останала няколко дни в болница, заедно с майка си. Установява,че била в шок от ситуацията. След операцията постоянно я боляла главата, била с подпухнало лице, челото й било подуто, не можела да диша през носа, не можела да стои права повече от 2-3 минути. След като се прибрала вкъщи два месеца живяла с болки при смяната на тампоните, което се правело доста често. Според свидетеля ищцата все още не е възстановила дишането си. Притеснявала се как ще зарасне носа й. Установява, че носът й не е възстановен в същия вид, има кривина отгоре, стои криво. Според свидетеля ищцата се занимава професионално със спорт и невъзможността за нормално дишане през носа й пречи. Изпитва затруднение да поеме дъх през носа и диша повече през устата при активно трениране. Свидетелят няма спомен да е 5 споделяно при прегледи на ищцата за затрудненото й дишане. След ПТП ищцата не успяла да си завърши състезателния сезон. Възстановяването й отнело около 2-3 месеца, през които болките постепенно намалявали, но при всяка смяна на тампоните през 10 дни било за нея много тежко и била на болкоуспокояващи. Според свидетеля ищцата сега не диша през носа и няма обоняние. Според свидетеля на втория месец след ПТП ищцата имала синини под очите и около носа.Установява още,че след ПТП ищцата имала болки в коляното, които продължават досега.