Определение № 1160 от 06.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1160 гр. София, 06.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000601434 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от ОП-Благоевград срещу протоколно определение от 07.11.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 996/2023 г. по описа на ОС-Благоевград, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано от съда съществено процесуално нарушение.

В частния протест се поддържа становище за неправилност на определението.

Прокурорът припомня разясненията на Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС и смята, че изискванията за съдържание на обвинителния акт са спазени. Твърди, че отправените от окръжния съд критики към съдържанието на този акт са неоснователни и се отнасят към съществото на обвинението, а не към неговата процесуална валидност. Искането е за отмяна на определението и за връщане делото на окръжния съд за продължаване на съдебно следствените действия по него.

Софийският апелативен съд намира частния протест за процесуално допустим.

Същият е депозиран срещу акт, подлежащ на въззивна проверка; подаден е от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 14.11.2023 г., а атакуваното определение е постановено на 07.11.2023 г.).

Разгледан по същество частният протест е основателен.

Констатираните от първия съд съществени процесуални нарушения не се преценяват от настоящия състав като такива по следните съображения:

Обвинителният акт в съда е внесен срещу Б. А. У. и А. Б. У. за престъпления по чл.

248а, ал. 5, вр. с ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК /по отношение на втория подсъдим и във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК/.

Според обвинителния акт престъплението от подс. А. У. е извършено в периода от 28.05.2015 г. до 11.05.2018г., в условията на продължавано престъпление /с четири 1 самостоятелни акта, последният от които в съучастие като съизвършител с подс. Б. У./, като в нарушение на Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба №5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ, за да бъдат получени средства предоставени от фондове на ЕС на българската държава е представил неверни сведения, в резултат на което са получени средства в общ размер на 73431,1 лева, като самостоятелните деяния са извършени на датите 28.05.2015г., 25.04.2016г., 11.05.2017г. и 11.05.2018 г.

Според обвинителния акт престъплението от подс. Б. У. е извършено само на последната дата – 11.05.2018г., когато в съучастие като съизвършител с подс. А. У. и в нарушение на посочените нормативни актове, е представил неверни сведения, в резултат на което са получени средства в общ размер на 20 191.78 лева.

Окръжният съд е преценил, че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на член 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като :

-не е ясно в какво се е изразило съучастието под формата на съизвършителство на двамата подсъдими;

-не са конкретизирани отделните актове, включени в единното продължавано престъпление;

- в контекста на законодателната промяна в текста на чл. 248а, ал. 5 от НК не е ясно защо всички единични актове от продължаваното престъпление осъществяват състава на това престъпление.

Според въззивния съд твърдените от първата инстанция процесуални нарушения не са допуснати.

Посочено в обвинителния акт е, че двамата подсъдими са действали в съучастие като съизвършители единствено по отношение на проявата от 11.05.2018г. Във връзка с това деяние на л. 14 от обвинителния акт е посочено, че заявлението за отразяване на правно основание /част от процедурата за отпускане и получаване на средства, предоставени от фондове на ЕС/ е подготвено от името на подс. Б. У., но е било подписано от подс. А. У.. Отбелязано е, че посочените като наемодатели лица не са давали съгласието си за отдаване под наем на посочените в заявлението земи на нито един от двамата подсъдими, а също така, че двамата подсъдими заедно са отишли в ОС „Земеделие“ - гр. Якоруда, където, с ясното съзнание, че са неистински, представили договори за наем, без които финансирането не би могло да бъде осъществено.

Посочено на л. 24 от обвинителния акт е, че деянието е извършено в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като при представянето на неверните сведения и при попълване на заявлението за подпомагане от 2018 г. и приложенията към него е взел участие и подс. Б. У.. При така посочените от прокурора факти въззивният съд не би могъл да се съгласи с приетото от окръжния, че няма яснота защо, по какъв начин и какви конкретни действия определят дейността на двамата подсъдими като съучастническа. Макар че при останалите три деяния от продължаваното престъпление подс. А. У., според приетото от прокурора, е действал сам, в принципен план не е пречка общата му престъпна дейност да бъде квалифицирана по чл. 26 от НК, тъй като съгласно Тълкувателно решение №3/1971 г. на ОСНК на ВС продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че една част от деянията са извършени самостоятелно, а друга в съучастие.

Неправилно първият съд е приел, че няма конкретизация на единичните актове, включени в продължаваното престъпление. За престъпление, осъществено при условията на чл. 26 от НК, е предаден на съд единствено подсъдимият А. У.. Както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на акта на прокурора, са посочени отделните единични деяния, които формират тази престъпна деятелност и я определят 2 като реализирана при условията на усложнена престъпна дейност. Твърдения за продължавана престъпна дейност се съдържат и на л. 25 от обвинителния акт, където е отбелязано, че отделните престъпления са осъществени при условията на продължавано престъпление, тъй като поотделно осъществяват съставите на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Съдът правилно е констатирал, че с изменения и допълнения в Наказателния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 101/2017 г., нормата на член 248а, ал. 5 от НК – текст, по който и двамата подсъдими са предадени на съд - е претърпяла промяна.

Неправилно обаче съдът е коментирал решението на прокурора да предаде на съд подсъдимият А. У. и за престъпни прояви извършени преди промяната в наказателния закон. Промяната в нормата на чл. 248а, ал. 5 от НК и преценката за това кои наказателно-отговорни лица би могла да обхване, е въпрос по съществото на делото, както е прието и в решение № 358/12.10.2023 г. по н.д.№426/2023 . на ВКС, 1 н.о. Този въпрос не попада в обхвата на чл. 249, ал. 4 от НПК и неправилно съдебното производство е било прекратено и на това основание.

Отменителното въззивно решение при първото разглеждане на делото не е коментирало налични процесуални проблеми в обвинителния акт. Отмяната на присъдата, постановена при първото разглеждане на делото, се е дължала на процесуални пороци в съдържанието на мотивите към съдебния акт. В тази връзка некоректно е позоваването на въззивното решение и извеждането му като самостоятелен мотив за прекратяване на съдебното производство при второто разглеждане на делото.

По изложените съображения съставът на САС не споделя изводите на първата инстанция, че на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, което налага прекратяването на съдебното производство и връщане на делото в предсъдебната му фаза.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ОС-Благоевград за продължаване на съдебните действия по него.

Тъй като в своето произнасяне ОС-Благоевград е взел отношение по законодателната промяна в текста на чл. 248а от НК, извършена през 2017 г., след връщане на делото следва да бъде направена внимателна преценка дали по отношение на този съдебен състав не са налице основанията на чл. 29 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл. 345 НПК, САС, НО, 6 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 07.11.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 996/2023 г. по описа на ОС-Благоевград, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано от съда съществено процесуално нарушение.

ВРЪЩА делото на ОС-Благоевград за продължаване на съдебно следствените действия по него.

Определението е окончателно.

3

За издаването му да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4