Решение № 3043 от 08.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3043 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100511756 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. М. Р., подадена чрез пълномощника адв.А.Р. длъжник по изпълнително дело № 201484110403628 по описа на ЧСИ Н.М. срещу разпореждане от 13.05.2022 г., с което е отказано да се уважи молба с вх.№ 026417/05.05.2022 г. от длъжниците М.С. Р.а, ЕГН ********** и Б. М. Р., ЕГН **********, за прекратяване на производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с искане същото да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

Твърди се, че по изпълнителното дело, последното изпълнително действие е извършено на 12.12.2017 г. От тази дата до настоящия момент били изминали повече от три години, през който преиод не са извършвани никакви изпълнителни действия и е налице основанието на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят по изпълнението “К.И.И. БГ“ ЕАД, гр.София, ч р е з юрк.Л.Н. в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, като неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЧСИ Н.М. е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С постановление от 10.01.2022 г., издадено от ЧСИ Н.М., на основание чл.429, ал.2 от ГПК са конституирани, като длъжници в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148410403628/2014 г., Б. М. Р., ЕГН **********, Л.Б. М.а, ЕГН **********, К.Б. М., ЕГН **********, Л.Б.Р., ЕГН **********, Л.Б.М., ЕГН

**********, в качеството им на наследници на длъжника С.Т. Р.а, ЕГН **********, съобразно дела от наследството на длъжника – наследодател. От удостоверение за наследници от 13.06.2018 г., издадено от длъжностно лице в Община Варна- район “Младост“ се установява, че С.Т. Р.а е починала на 26.02.2016 г. И е оставила за наследници по закон следните лица: Б. М. Р., ЕГН ********** - съпруг, Л.Б. М.а, ЕГН **********- дъщеря, К.Б. М., ЕГН **********- син, Л.Б.Р., ЕГН **********- дъщеря и Л.Б.М., ЕГН **********- дъщеря.

На 05.05.2022 год. е депозирана по изп.дело № 20148410403628 по описа на ЧСИ Н.М., молба вх.№ 026417/05.05.2022 г. от М.С. Р.а и от Б. М. Р., като наследник на С.Т.

Р.а, чрез пълномощника му адв.А.Р., с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради неизвършване на валидни изпълнителни действия в продължение на две години.

С разпореждане от 13.05.2022 г., издадено от ЧСИ Н.М. е отказано да се уважи молбата на длъжниците М.С. Р.а, ЕГН ********** и Б. М. Р., ЕГН **********, за прекратяване на производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В обжалваното разпореждане не са изложени мотиви.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по 2 чл.436, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК настъпва ex lege с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.дело № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в 3 продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя. В конкретния случай при преценка висящността на изпълнителното призводство, съдът намира че не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал.

Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия по процесното изпълнително дело /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че липсват основания за прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя.

В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че след образуване на изпълнителното дело и до момента на смъртта на длъжника С.Т.

Р.а, починала на 26.02.2016 г., не е изтекъл период от две години, в който взискателят да е бездействал по изпълнителното дело. От момента на смъртта на длъжника С.Т.

Р.а/ 26.02.2016 г./ изпълнителното дело е било спряно по силата на закона, съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1, т.3, вр. чл.229, ал.1, т.2 от ГПК до момента на конституиране на наследниците на длъжника с постановление от 10.01.2022 г., издадено от ЧСИ Н.М., на основание чл.429, ал.2 от ГПК. До този момент жалбоподателя Б. М. Р. не е бил страна по изпълнителното дело. Едва след този момент / 10.01.2022 г./ по отношение на него, като длъжник по делото е започнал да тече двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. От този момент до момента на подаване на молбата от 05.05.2022 г., както и до момента на постановяване на обжалваното разпореждане от 13.05.2022 г., съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че по процесното изпълнително дело не е изтекъл законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл.433, ал.1 от ГПК, в който да не са извършвани 4 изпълнителни действия. Доводите изложени в тази насока в жалбата, с оглед данните по делото съдът намира за изцяло неоснователни.

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Относно разноските по производството.

С оглед крайния изход на делото - оставяне без уважение на подадената жалба, жалбоподателят няма право на разноски, а дължи такива на ответникът по жалбата и взискател по изпълнението. С настоящето решение в полза на взискателят по изпълнението следва да се присъди претендирано юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на взискателя по изпълнението, съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП. И тъй като чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от жалбоподателя в полза на ответника по жалбата и взискател по изпълнението юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда в размер на сумата от 50 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователна жалбата на Б. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул. “******* подадена чрез пълномощника адв.А.Р. длъжник по изпълнително дело № 201484110403628 по описа на ЧСИ Н.М. срещу разпореждане от 13.05.2022 г., издадено от ЧСИ Н.М., с което е отказано да се уважи молба с вх.№ 026417/05.05.2022 г. от длъжниците М.С. Р.а, ЕГН ********** и Б. М. Р., ЕГН **********, за прекратяване на производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.