Решение № 448 от 11.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000503175 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по въззивна жалба № 3766/29.06.2022 г. на ответника в първоинстанционното производство П. П. М., подадена чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител - адвокат Б. Н., срещу решение № 45 от 08.06.2022 г., постановено по търг.дело № 129/2021 г. по описа на Врачански окръжен съд, с което П. П. М. е осъден да заплати на Гаранционен фонд, гр.София сумата от 37 400,58 лв., представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди от Гаранционен фонд по щета с № 210089/01.03.2018 г. в полза на пострадалия Ж. Г. О., ведно със законната лихва от завеждане на настоящата искова молба-30.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 3 116,02 лв.

Решението се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът-ответник твърди, че решението е неправилно и немотивирано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция като 1 неоснователна и недоказана. Решението се обжалва в неговата цялост.

Въззивникът поддържа, че ГФ не е имал задължение да заплати на О. обезщетение, поради липсата на доказателства за виновно поведение и за причиняването на вредите от ответника. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение на ответника. Поддържа, че съдът неправилно е приел за установени по делото описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, механизма на получаване на телесните увреждания и причинната им връзка с ПТП, вкл.степента на засягане на пострадалияфизически и емоционално, вкл.период за оздравяване, болки и страдания.

Твърди, че въпреки оспорването от ответника, първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е определил обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че е определено обезщетение за временна неработоспособност.

Счита, че атакуваното решение е постановено при нарушение на чл.9, тъй като съдът не е осигурил равенство на страните в процеса и на чл.10, тъй като съдът не е осигурил възможност на ответника да установи факти от значение за решаване на делото. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, да обсъди всички наведени доводи и да направи правилни правни изводи за това основателен и доказан ли е предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищецът Гаранционен фонд.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат представители. Изразяват становища в депозирани по делото молби. С молбата въззиваемия представя и списък на разноските по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд - Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.558, ал.7 във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и чл.86, ал.1 от КЗ, предявени от Гаранцифонен фонд срещу П. П. М. с искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата изплатена от него по щета № 210089/01.03.2018 г.

2

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 4670008486/29.05.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 16.05.2017 г., фотоалбум и скица към него, както и със споразумение, одобрено от съда с протоколно определение от 27.11.2017 г. по н.о.х.д. № 1175/2017 г. на Врачански районен съд, се установява, че П. П. М. е признат за виновен в това, че на 16.05.2017 г. вечерта, в гр. Враца, на ул. «Екзарх Йосиф» срещу дом 77, непосредствено след кръстовището й с ул. «Цар Освободител», без да има необходимата правоспособност, при управление на мотоциклет «Пежо» с поставена регистрационна табела на обособено за това място /стар образец/, издадена за друго МПС-мотоциклет марка «Възход» с рам 348412 и двигател № 8997 с рег.№ ***, след като е нарушил правилата за движение на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, внезапно е навлязъл в лентата за насрещно движение, при което не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на другия насрещно движещ се участник в движението велосипедист, следствие на което се е блъснал с предния калник на мотопеда в предното колело на велосипеда, при което и по непредпазливост е причинил на велосипедиста Ж. Г. О. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главата на лява раменна кост и изкълчване на лява раменна става, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник.

Непосредствено след произшествието ищецът е настанен за болнично лечение в МБАЛ «Христо Ботев» АД, където пролежал един ден и извършено оперативно лечение на 17.05.2017 г. под обща анестезия, по време на което е осъществена закрита репозиция на задната луксация на лява раменна става с поставяне на един брой К-игла. Още същия ден и след препоръка, ищецът е настанен за лечение във ВМА-МБАЛ София, в което болнично заведение престоял седем дни. На 22.05.2017 г. е извършена втора операцияекстрахирана е К-иглата, извършена е тенотомия на дългата глава на бицепс брахи и ставата стабилизирана по метода на Маклавлин. За 30 дни крайникът е обездвижен посредством ортеза.

За периода от 13.07.2021 г. до 20.07.2017 г. ищецът за трети път провел болнично лечение във ВМА-МБАЛ София, клиника «Физикална и 3 рехабилитационна медицина», където са проведени кинезитерапия и електролечение.

За периода от 10.08.2017 г. до 24.08.2017 г. ищецът отново провежда физиолечение ва Болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация филиал гр. Варна към Медицински институт на МВР.

На 22.02.2018 г. за пети път ищецът постъпва за болнично лечение във ВМА-МБАЛ София, където пролежава до 26.02.2018 г. и претърпява отново оперативно лечение, и отново е обездвижен за 30 дни с ортеза.

В периода от 18.05.2017 г. до 24.07.2017 г. за 68 календарни дни и 22.02.2018 г. до 28.03.2018 г. за 35 календарни дни, ищецът е бил във временна нетрудоспособност, през което време е провеждал домашноамбулаторно лечение.

За лечение на получените в пряка причинна връзка от произшествието увреждания, ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от 1 400,58 лв., както следва:

1.фактура № 2755/22.01.2018 г. на стойност 290 лв., заплатено изследване ЯМР,

2.фактура № 8000000587/23.05.2017 г. на стойност 120 лв.-заплатена абудкционна шина,

3.фактура № 7000003473/30.01.2018 г. на стойност 30 лв.-заплатена стойност за извършен преглед от лекар специалист,

4.фактура № 1000037401/25.05.2017 г. на стойност 780 лв.-заплатени медицински консумативи,

5.фактура № 1200015595/25.05.2017 г. на стойност 40,60 лв.-заплатена потребителска такса,

6.фактура № 3000004312/27.06.2017 г. на стойност 25 лв. стойност на заплатено ренгеново изследване,

7.фактура № 215832/20.07.2017 г. на стойност 17,40 лв. заплатена потребителска такса и

8.фактура № 3000000255/11.08.2017 г. на стойност 97,58 лв. стойност на заплатена комплексна здравна услуга и рехабилитация.

Издадените фактури по време съвпадат с престоя на ищеца в 4 болничните заведения и очевидно направените разходи са били необходими за неговото лечение.

На 01.03.2018 г. пострадалият Ж. Г. О. е сезирал Гаранционен фонд с искане да му бъдат заплатени претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от гореописаното произшествие, въз основа на което искане при ищеца е образувана преписка по щета № 210089/01.03.2018 г.

С Протокол № 10/31.05.2018 г. ищецът е одобрил на Ж. Г. О. обезщетение в общ размер на 36 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от счупване на главата на лявата раменна кост, с очаквана консолидация в рамките на 3-4 месеца, за изкълчване на лява раменна става, за лечението на което са проведеви три оперативни интервенции и за ВЛК на челото с очаквано възстановяване в рамките на 7-10 дни. Одобрено е и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер общо на сумата от 1 400, 58 лв., представляващи стойността на направените от пострадалия необходими разходи за лечение на получените травматични увреждания. Одобрени са и ликвидационни разходи по щетата в размер на 42,20 лв.-консумативи и хонорар вещо лице. Общата сума от 37 400 лв. е изплатена на пострадалия с платежно нареждане за кредитен превод на 11.06.2018 г. Извършеното плащане е потвърдено и с прието по делото заключение на ССчЕ.

При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният съд е приел основателност на иска.

Приел е за доказано настъпилото застрахователно събитие на 16.05.2017г. по вина на ответника, като собственик и водач на МПС - мотопед „Пежо“с рама СРF05132300462518, предвид наличие на одобрено от наказателния съд споразумение, задължително за граждански съд на основание чл.300 от ГПК, за което към тази дата не е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите.

Приел за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че липсват данни как е формиран размера на обезщетението.

Посочил е че същите се установяват от приложените с исковата молба писмени доказателства, както и със заключението на приетата ССчЕ.

Пред въззивната инстанция не са събирани други доказателства.

5

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл.558, ал.7 във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б.»а» от КЗ, в сила от 01.01.2016 г. за ангажиране на регресната отговорност на ответника като делинквент по отношение на Гаранционен фонд за заплатени от него обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от настъпило ПТП.

Безспорно Гаранционният фонд не е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради наличие на застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са сходни с тези на застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, на доказване подлежат елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на трето за спора лице Ж. Г. О..

Или с оглед горното Съдът приема, че искът е подаден от процесуално легитимиран ищец срещу процесуално легитимиран ответник – водач на МПС без валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на ПТП, осъществило се на 16.05.2017 г. в Република България.

Съдът намира, че моментът на възникване на регресното право е моментът на настъпване на вредоносното събитие, като с извършване на плащането настъпва изискуемостта на регресното вземане. Изцяло в този смисъл Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о.

Съобразно датата на настъпване на процесното ПТП – 16.05.2017 г., правоотношенията във връзка с регресното право на ищеца следва да бъдат уредени съобразно сега действащия Кодекс на застраховането.