Решение № 117 от 18.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Ванина М. Иванова в присъствието на прокурора Даниела Г. Петърнейчева като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно административно наказателно дело № 20255200600184 по описа за 2025 година С решение №422 от 03.12.2024г. постановено по АНД № 240 по описа за 2024г. на Районен съд гр. Пазарджик е признат А. Н. Т. за виновен в това, че на 21.06.2023г. в гр.Б., обл. П., без надлежно разрешително по чл.7 ал.1, във вр. с чл.32 ал.1 от ЗКНВП, е държал в себе си високорисково наркотично вещество- кокаин, с нетно тегло 0,607 грама, със съдържание на активен компонент кокаин 32,2 тегловни % на стойност 75,88 лв., съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на Министерски съвет от 1998г. за определяне цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност , за извършеното от него престъпление по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3 т.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба 1000 лв. /хиляда лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат П. В., като защитник на обвиняемия А. Т., в която се твърди, че решението е 1 незаконосъобразно и неправилно и моли да се отмени и постанови ново с което да бъде оправдан Т..

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба в което се излагат съображения за незаконосъобразност на решението тъй като деянието не е извършено на посочената дата 21.06.2023г. Излагат се доводи, че ако има деяние то е на 20.06.2023г.

Защитата твърди, че съдът неправилно не е кредитирал обясненията на Т. в съдебно заседание.

Иска се приложението на чл.9 ал.2 от НК като се счита, че мотивите в тази насока на съда са незаконосъобразни.

На последно място се твърди, че съдебния акт е несправедлив и наложената глоба в максимален размер не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик моли да се потвърди решението като излага съображения за нейната правилност.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата и допълнението към нея както и становището на страните в съдебно заседание, и като провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

От събраните по делото доказателства, пред решаващия съд, се установява следната фактическа обстановка:

За времето от 19:00 часа на 20.06.2023г. до 07:00 часа на 21.06.2023г. св.М. Б. и колегата му св.В. Г.- полицейски служители в РУ-, ОДМВР били на работа и изпълнявали служебните си задължения на територията на участък гр.Б. Около 23:00 часа на 20.06.2023г. при обход с патрулния автомобил в кв.Р. по ул.Ч.В., св.Б. и св.Г. забелязали обвиняемия, който се придвижвал пеша, слизайки по стълби, водещи към улицата. От своя страна обв.Т. също видял полицейския автомобил, като продължил движението по пътното платно в посока центъра на града. Междувременно двамата полицейски служители решили да извършат проверка на пешеходеца за документи. В тази връзка те спрели патрулния автомобил малко след като подминали обвиняемия. Двамата 2 слезли и обръщайки се извикали в посока към обв.Т. да спре. Изпълнявайки полицейското разпореждане, обвиняемият се върнал обратно до патрулния автомобил. Там същият бил приканен от органите на реда да представи документ за самоличност, в изпълнение на което той показал личната си карта.

След зададен от страна на служителите на реда въпрос дали държи в себе си забранени от закона вещи, обвиняемият заявил, че нямат право да го проверяват на улицата. Малко след това той бил отведен с патрулния автомобил до сградата на полицейския участък в гр.Б. Там обв.Т., след проведен разговор с двамата полицаи, сам извадил от джобовете на дрехите си държаните от него лични вещи, сред които електронна везна и портмоне, в което били поставени две найлонови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество. Пред св.Б. и св.Г. обвиняемият обяснил, че това били стрити хапчета, дадени му да ги пази от негов познат на име М. от гр.П. Към този момент вече минавало 00:00 часа на 21.06.2023г. След установяване на държаните от обвиняемия вещи двамата полицейски служители поискали съдействие от ДОГ/дежурна оперативна група/ към РУ- С. По реда на чл.212 ал.2 от НПК /с изготвянето на протокола за първото действие по разследването- разпит на св.Г./ било образувано ДП №№231/23г. по описа на РУ- Септември. От своя страна обв.Т. предал на разследващия полицай С. Ч. с протокол за доброволно предаване от 21.06.2023г. 1бр. електронна везна със зелен кръгъл етикет с надпис ,,300g/0,01g QC.PASS“ и 2бр. прозрачни найлонови пликчета тип „Спейсбек“, съдържащи бяло прахообразно вещество, с общо тегло 1,16 гр. с опаковките, за които отразил собственоръчно в протокола, че са „стрити хапчета на М. от П“. При извършен полеви тест на съдържанието на двете пликчета, поставени в портмонето на обвиняемия, съдържащото се в тях бяло прахообразно вещество реагирало на „Кетамин“. В хода на проведеното разследване бил извършен оглед на предадените от обв.Т. вещи. При огледа се установили 2 бр. полиетиленови пликчета, прозрачни, идентични, тип „спейсбек“, съдържащи еднородно бяло, прахообразно вещество с общо тегло от 1,15 гр. /едното с тегло от 0,56 гр., а другото с тегло от 0,59 гр./, обозначени условно като Обект №1. Съгласно заключението на вещото лице С. Б.- при ОДМВР- Пловдив, веществото, намиращо се в предадените от обв.Т. 2 бр. полиетиленови пликчета е с нето тегло 0,607 гр. и съдържа 32,2 тегловни % кокаин, включен в Приложение №1 към чл.3 т.1 Списък 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата 3 като наркотични като растение и продукт с висока степен на риск за общественото здраве. Съгласно Приложение №2 към Постановление №23 на Министерския съвет от 1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството инкриминираното високорисково наркотично вещество е на стойност 75,88 лева.

Основният довод на защитата е, че деянието е несъставомерно тъй като на 21.06.2024г. обвиняемият не е държал наркотично вещество, а то е предадено на 20.06.2024г. Тези доводи на защита са неоснователни и настоящата инстанция напълно се съгласява с изложеното от решаващият съд.

Спирането на Т. е станало около 23.00ч. на 20.06.2024г. Към тази дата той е държал наркотичното вещество. Факт който не се спори по делото. Едва в полицията, когато е отведен, обвиняемият с протокол за доброволно предаване на 21.06.2024г. е предал наркотика и везната. В протокола е вписано обяснението на Т. и същият се е подписал.Факта, че саморъчното обяснение на обвиняемият е с дата 20.06.24г. не може да изключи факта, че в раните часове на 21.06.24г. Т. също е държал наркотичното вещество. Каса се за един много кратък срок от време което е края на 20.06.24г. и началото на 21.06.24г. По делото е приложен протокол за оглед на веществено доказателство който е от 21.06.24г. в 01.30ч. Разпитите на свидетелите Б. е в 02.50ч., а на Г. в 03.50ч. От тези доказателства е видно, че наркотичното вещество е предадено от Т. в началото на 21.06.24г. тоест след 24.00ч. на 20.06.2024г. С оглед на изложеното доводите на защитата за несъставомерност са несъстоятелни.

Настоящият състав не приема тезата на защитата за приложението на чл.9 ал.2 от НК. Престъплението не е малозначително и неговата обществена опасност не е незначителна.Вида на наркотичното вещество е от значение при определянето на обществената опасност на деянието. Касае се за държане на вещество със съдържание на кокаин. Кокаина е наркотично вещество което уврежда човешкото здраве значително повече от други по слаби наркотични вещества. Не на последно място е и факта, че наред с двете пакетчета наркотик Т. е държал и везна. Известно е, че този тип везни се използват за размерване на наркотични вещества.Всичко това сочи на една по- висока степен на обществена опасност на деянието поради което не би могло да се приложи чл.9 ал.2 от НК. Не на последно място следва да се посочи и факта, че обвинението е за държане на наркотично вещество като случая е 4 маловажен. С това държавното обвинение се е съобразило както с личността а Т. така и с количеството наркотик.

Факта, че Т. е знаел , че държи наркотично вещество са и показанията на св.Г.Този свидетел е заявил“Каза ми ,че се е притеснил след като са го хванали и е посочил мен за свидетел.“ Самите обяснения на обвиняемия за придобиването на наркотика са нелогични. Твърдението, че наркотика е даден от лице на име М. в гр. П. се оборва от твърдението, че това лице се познава със св. Г.Св. Г. е категоричен, че не познава лице с име М.

С оглед на изложеното настоящият състав прие, че решението е законосъобразно по отношение на авторството на деянието и вината на обвиняемия.

Жалбата е основателна само досежно размера на наложеното наказание.

Напълно законосъобразно решаващият съд е приложил нормата на чл.78а ал.5 от НК като е определил рамките на наказанието в размера от 100лв. до 1000лв.По делото е налична характеристична справка от РУ гр. С.в което е посочено, че Т. е студент задочна форма.Настоящият състав не приема доводите на първия съд с които не е кредитирал представената характеристика от Кмета на гр. Б. Каса се за малко населено място и в тази насока защитата прави основателни доводи. Ето защо настоящият състав прие, че максимално наложената на Т. санкция е завишена и същата следва да се намали от 1000лв. на 500лв.

С оглед на изложеното и на основание чл337 ал.1 т.1 от НПК съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение №422 от 03.12.2024г. постановено по АНД № 240 по описа за 2024г. на Районен съд гр. Пазарджик в частта в която е осъден А. Н. Т. глоба 1000 лв. /хиляда лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик като НАМАЛЯВА размера на административното наказание от 1000лв. на 500/петстотин/ лева.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6