Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 14.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4444/2024
Вид
Решение № 36
Подписан
14.01.2025
В сила
05.02.2025
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34,ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110204444 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Миро 2014“ ЕООД с ЕИК 202961149, със седалище гр.Варна, ул.“Доктор Железкова“ №61, ет.8, ап.69 представлявано от управителя М. Б. Б. против Наказателно постановление № 790243-F783881/30.09.2024 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности” –Варна , Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“- ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.

355, ал.1 от КСО ,за нарушения п о чл. 4, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Наредба № Н13/17.12.2019 год. на МФ вр. чл. 5, ал. 4 от КСО.

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се излагат аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП, като се изтъква, че задължението за подаване на декларация е изпълнено с малко закъснение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв.П., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира за присъждане на разноски, като ангажира доказателства за тяхната направа.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от 1 юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2024г. св.Л. Т. , работещ на длъжност ст.инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършил проверка на търговски обект-автосервиз, с местонахождение гр. Варна, бул.“Цар Освободител“ 150Б, стопанисван от „МИРО 2014“ ЕООД с ЕИК 202961149. В хода на същата били изискани, а впоследствие на 21.08.2024г. представени в ТД на НАП документи от въззивното дружество. При проверката на място и по документи било, че „МИРО 2014“ ЕООД в качеството си на осигурител не е изпълнил вмененото му по закон задължение да подаде в ТД на НАП гр. Варна Декларация Обр.1 „Данни за осигуреното лице“ от Наредба № Н-13 /17.12.2019г. във връзка с чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване за осигуреното лице Ц.С.Д. с ЕГН **********, в законоустановения срок - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, в конкретния случай до 25.06.2024г. включително, а именно Декларация обр.1 за м.05/2024г. за лицето Ц.С.Д. с ЕГН **********. Декларацията била подадена едва след установяване на нарушението от проверяващите, а именно на 30.07.2024г.

Във връзка с констатираното при проверката от управителя на дружеството били изискани писмени обяснения, в които било посочено, че пропускът с държи на счетоводна грешка.

Поради това срещу „МИРО 2014“ ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F783881/21.08.2024 г., в който било описано допуснатото нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 , б.“а“от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. на МФ . Актът бил съставен в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписало без възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, като в тях било описано, че пропускът е поради счетоводна грешка.

Впоследствие на 14.12.2020г. АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, което го подписал без възражения. Възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях било посочено, че декларацията е подадена със закъснение поради усложнената епидемиологична обстановка в страната.

АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на 30.09.2024г. издал обжалваното наказателно постановление срещу „МИРО 2014“ ЕООД, в което приел, че въззивното дружество е допуснало нарушение, квалифицирано по чл. 4, ал.

1, т. 1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 год. на МФ вр. чл. 5, ал. 4 от КСО. С НП била 2 наложена имуществена санкция на ЮЛ в размер на 500 лева.

НП било връчено на 16.10.2024г., срещу обратна разписка на упълномощено от управляващия дружеството лице.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно гласни доказателства- показанията на Л.Т. , писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, протоколи за проверка, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на св.Л.Т..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 30.10.2024г./, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Съдът намира, че след изпълнение на дадените от съда указания, жалбата е подадена от надлежна страна – представител на ЮЛ „МИРО 2014“ ЕООД, спрямо което е издадено атакуваното НП. Видно от справка в ТР общодостъпен за всички, за управител на дружеството е вписан М. Б. Б..

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на отдел „Оперативни дейности” –Варна , Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“-ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ЦУ на НАП.

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

3

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя, в случая дружеството „МИРО 2014“ ЕООД.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Вменените нарушения са индивидуализирани изчерпателно в акта и в наказателното постановление, в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното дружество като самостоятелни основания за отмяна на НП. В АУАН и НП е посочена последната възможна дата за изпълнение на задължението за подаване на декларациите, след която започва осъществяването на продълженото административно нарушение.

Липсата на изрично посочване на деня, следващ 25.06.2024 г. като дата на извършване на нарушението, не нарушава съществено правото на защита на санкционираното дружество, доколкото тази дата е ясно изводима и безспорна. В случая се касае за формално административно нарушение, осъществено чрез бездействие – закъсняло подаване на декларация обр. 6.

В горната насока е налице достатъчно константна практика на АдмС - Варна – например смисъл е Решение

№2126 / 29.02.2024 г. по КАНД № 20247050700135 / 2024 г. по описа на АдмС-Варна.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващия орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КС осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: 1. осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното 4 осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване; 2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата цитирана по-горе декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,

В случая няма спор, че въззивното дружество има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО.

Горното се установява и от приложените към АНП писмени доказателства.

От друга страна не е спорно между страните, а и по категоричен начин от приложените по делото справки за задължения на осигурител и и за подадени декларации обр. 1 се установява, че декларация обр. 1 за месец май 2024 год. е била подадена от въззивното дружество едва на 30.07.2024 год. и то след проверката на органите на НАП.

Поради което и съдът счете, че правилно АНО е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното в хипотезата на правната норма.

Доколкото нарушението е типично и не се отличава по никакъв начин със степен на опасност значително по-ниска от обичайната съдът изцяло споделя становището на АНО, че нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и правилно е приложил санкционната норма на чл. 355, ал. 1 от КСО, доколкото точно тази норма предвижда санкция за този който не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.

При индивидуализиране на наказанието АНО е отчел, че нарушението е първо за въззивника и е наложил на същия наказание в предвидения в закона минимален размер – имуществена санкция в размер на 500 лв. Така наложеното наказание е справедливо и би постигнало целите на адм. наказание предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Доколкото се касае за ангажиране административната отговорност на 5 юридическо лице, въпросът за причините, довели до настъпване на противоправния резултат са ирелевантни. Това е така, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна такава, не се изследва въпросът за виновното поведение на длъжностните лица, ангажирани със същото, доколкото организацията и ръководството на дейността му следва да бъдат осъществявани по начин, който да гарантира спазването на законовите разпоредби.