Разпореждане № 13356 от 17.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10002/2026
- Вид
- Разпореждане № 13356
- Подписан
- 17.10.2026
- В сила
- 17.10.2026
- Състав
- МИРОСЛАВ ТОДОРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 70, ал. 2, т. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 73, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 15, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 13356 гр. София, 17.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20261110210002 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по жалба от В. Л.
К., ЕГН ********** чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. М. Я. от САК срещу фиш серия СО № 5117647/13.06.2026 г., съставен от Ирина Славчева Вълчовска – инспектор при „Център за градска мобилност“ ЕАД, с който на основание чл. 186 във вр. с чл. 178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро за нарушение чл. 15, ал. 7 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани твърдения за неправилност на оспорения фиш, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното физическо лице.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на постъпилата жалбата, намира че Софийски районен съд не е компетентен да се произнесе по нейната допустимост и основателност, имайки предвид, че процесният фиш не попада сред кръга от актовете, визирани в разпоредбата на чл. 58д, т. 1-4, вкл. ЗАНН /наказателно постановление, предупреждение по чл.
28 ЗАНН, резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство и електронен фиш/, подлежащи на редовен съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно чл. 39, ал. 2а ЗАНН за административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон, 1 овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер, предвиден в съответния закон. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. Видно от ал. 3 на посочената разпоредба - ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт съгласно разпоредбите на Глава трета, Раздел II от ЗАНН.
При анализа на обсъдените норми се установява, че законодателят е регламентирал ускорена диференцирана процедура за ангажиране на административнонаказателната отговорност на физически лица при извършени от тях административни нарушения, която намира приложение ако това е предвидено в съответния нормативен акт – закон или указ. Такава изрична възможност се съдържа в разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДвП, която възпроизвежда съдържанието на предписанието на чл. 39, ал. 2а ЗАНН, като съществената особеност в това производство е, че фишове не подлежат на самостоятелен административен и/или съдебен контрол, а при евентуално оспорване на нарушението преди тяхното съставяне и подписване е необходимо да се изготви АУАН, респективно да се издаде НП по предвидения в ЗАНН общ ред, с което българската държава е обезпечила правото на достъп до съд. Този извод произтича пряко и от разпоредбите на чл. 39, ал. 3 ЗАНН, съответно чл. 186, ал. 2 ЗДвП, тъй като облекченият ред за санкциониране на административни нарушения е приложим единствено в хипотезите, при които нарушителят не оспорва авторството, виновността и отговорността си относно констатираното при местоизвършването му нарушение, като липсата на възражения в очертаната насока се удостоверява с доброволно положения подпис във фиша, който пък води до окончателното финализиране на процедурата.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 186, ал. 3 ЗДвП обаче фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя т.е. касае се за отделна категория санкционни актове или т.нар. „неприсъствени фишове“. В този случай фишът се издава на 2 собственика, а когато в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, на ползвателя на моторното превозно средство, като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното и заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Повече от очевидно в случая нарушителят е поставен в обективна невъзможност да оспори нарушението преди съставянето на фиша, за да се трансформира производството в такова по общия ред, като наред с това не е предвидена и възможност за неговото последващо оспорване пред съдебен орган, макар Конституционният съд на Република България вече да се е произнесъл, че е недопустимо елиминирането или редуцирането на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност, защото по този начин се нарушава принципът за правовата държава /чл. 4, ал. 1 от Конституцията/ и се внася промяна в баланса между изпълнителната и съдебната власт /чл. 8 от Конституцията/, като подобен подход на законодателя няма никаква опора в основния закон /в този смисъл вж. Решение № 1 от 01.03.2012 г. по к. д. № 10/2011 г. на КС, докладчик-съдия Красен Стойчев, обн. в ДВ бр. 20/2012 г./.
В контекста на изложеното, отчитайки спецификата на санкциониране на жалбоподателя К. с фиш по реда на чл. 186, ал. 3 ЗДвП в негово отсъствие, с което същият на практика е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство, следва да се приеме, че жалбата има характера на искане за неговото възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 7 ЗАНН, доколкото фишът фигурира изрично сред актовете по чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗАНН.
По изложените съображения намирам, че съдебното производство по НАХД № 10002/2026 г. по описа на СРС, НО, 106 състав следва да бъде прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Административен съд – София град, който е компетентен да се произнесе по искането, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗАНН.
3
Така мотивиран, на основание чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 247б, ал. 3 НПК, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 10002/2026 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд – София град.
ПРЕПИСИ от разпореждането да се връчат на Столична община и на жалбоподателя В. Л. К. чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. М. Я. от САК за сведение.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4