Решение № 686 от 26.05.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220101455 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.

“България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т. пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес: *********.com против: И. Т.

Ш., ********** с адрес: . П.**********, ул. М. № ** за признаване за установено на осн. чл.

422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК: 500 лева – главница по договор за паричен заем; 12,75 лева договорна лихва върху главница по договор за паричен заем; 310,80 лева - законна лихва за забава върху главница по договор за паричен заем, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2019 година по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние длъжникът И. Т. Ш. е сключил договор за потребителски кредит № 582960 със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 500 лв., срещу което се съгласил да върне на една вноска сумата от 627,50 лв. в срок до 29.12.2019 г., при лихвен процент в размер на 30.6% годишно и годишен процент на разходите в размер на 35.28%. Излагат се доводи за това, че договорът е формулиран по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните, на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон, и т.н. и договорът 1 отговаря на всички останали условия на ЗПК. Било уговорено при забава да се дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, ***В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, а в случай, че връчването не се счете за редовно, към исковата молба по настоящото дело също се прилага препис от уведомлението за цесия. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок дружеството е предявило иск.

Ответникът не е намерен на адреса си и по делото се представлява от особен представител, който оспова иска изцяло като неоснователен. Сочи, че ако съдът приеме, че договорът за потребителски кредит е сключен съгласно разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР и е действителен,то с новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) изрично бе предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

В съдебната практика - Решение № 50056 от 29.05.2023г. по т. д. №2024/2022 г., I Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2024г. по т. д. № 2695/2022 г., II Т.О. на ВКС и др., е разяснено, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК,във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК. имащи императивен характер. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 35,28% т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче неотразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно начислената неустойка по чл.20 и вноска по чл.4,ал.7 от договора която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Процесната неустойка и вноска несъмнено представляват разход, свързан с договора за потребителски кредит и 2 следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено -„неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се считал уведомен за нейното начисляване“. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи,свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази неустойка, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него.

Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на тази неустойка възлиза на 114,75лв, което е 23% от стойността на заемната сума. При включването на тази неустойка в ГПР,което е абсолютно необхоД., за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва. С цел предотвратяване на нелоялно практики и злоупотреба с икономически по-силното положение на кредитните институции, законодателят е предвидил най-тежката санкция като последица от неспазване на императивните норми на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно недействителност на сключения договор, в който случай, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Допълнително в съдебно заседание представляващият ответника адвокат, преупълномощен от особения представител, прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Ищцовата страна не изпраща представител в открито заседание, но в хода на делото с подадена писмена молба поддържа иска.

По делото въз основа на представените от ищеца писмени доказателства и данните по ч.гр.д.

224/2025 г. на съда се установяват следните факти:

На 29.11.2019 г. между ответника И. Ш. и "Стик Кредит" АД - гр. Нови Пазар бил сключен ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ – КРЕДИТНА ЛИНИЯ № 582960, с който на Ш. бил предоставен кредит под формата на кредитна линия, със срок на ползване 1 година и с възможност за продължаване до общо 3 години. Суми до лимита от 500 лева можели да се усвояват многократно, стига да са изплатени предходните задължения. Първият транш от 500 лв. се предоставял при сключването на договора, със срок за връщане 30 дни и лихва за периода от 12,75%. В договора се сочат следните параметри: общ размер на всички плащания по заема: 500.00 лв. главница и месечна 12.75 лихва за срок от 12 месеца, фиксиран лихвен процент по заема 30.6% и ГПР 35.28%.

Чл. 17 от договора предвиждал в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор кредитодателят да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на КРЕДИТОРА за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката със задължаване да заплати тези вземания. Физическото 3 лице следвало да отговаря на определени изисквания за платежоспособност, описани в чл.

19. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, уредено в чл. 17-19 от договора, съгласно чл. 20 "страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, посочено в чл. 17,18 и 19 ще причини на КРЕДИТОРА вреди, които неустойката посочена в тази алинея следва да обезщети. В случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл. 17 същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка на ден в размер на 0.9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш", начислявана за периодите без осигурено обезпечение.

Ш. усвоил първия транш от 500 лв. и не заплатил задължението си да върне сумата с лихва.

Няма данни да е предоставено обезпечение.

Заявление по чл. 410 от ГПК е подадено на 21.01.2025 г. от последващия титуляр на вземането - ищец по настоящото дело, „АПС Бета България“ ЕООД, което го е придобило по договор за цесия, сключен с кредитодателя.

Съдът при така установените факти направи следните правни изводи:

Сключеният между И. Ш. и „Стик-Кредит“ АД има характеристиките на договор за потребителски кредит – сключен е между търговец и физическо лице не във връзка с професионална и търговска дейност. За него се прилагат разпоредбите на ЗПК, а за основанията за недействителност по силата на този закон съдът следи служебно, тъй като тя е от вида абсолютна нищожност. Отделно от това, ответната страна се е позовала на основанията за тази нищожност.

Договорът е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 22 от ЗПК. Уговорената неустойка от 0,9 на сто от усвоената сума за всеки ден без обезпечение фактически представлява разход по кредита, заобикалящ ограничението за годишния процент на разходите, уредено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Формално чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение, но това задължение не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неизпълнението му води до имуществена санкция за потребителя в размер, по-висок от отпуснатата заемна сума по кредита, и която се прибавя към нея, т.е дългът на заемателя се увеличава необосновано дори при точно изпълнение. Такава неустойка не може да бъде оправдана. Искът на кредитора не може да бъде гарантиран и обезпечен по този начин и във вреда на потребителя. Макар да не съществува договорна и законова пречка да бъде уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума от страна на длъжника, в случая потребителят се санкционира за непредставяне на обезпечение за неизпълнение на задълженията си, за което дължи неустойка с възможност само на това основание за предсрочно прекратяване на договора дори и да заплаща редовно главницата и лихвите в уговорените срокове и размери съгласно погасителните вноски. Неустойката в случая надхвърля рамките на чисто санкционния си характер и представлява начин за неоснователно обогатяване на кредитора. Тя не обезпечава изпълнението на главното задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това: условието за дължимост е не неплащане на това задължение, което съставлява съществен елемент на 4 договора за заем, а странично такова, срещу което обаче длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства. Неустойката е прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимият размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, при сключване на договора кредитополучателят остава заблуден относно действителния размер на ГПР, доколкото посоченият в договора размер не включва сериозния разход под формата на неустойка.