Решение № 8091 от 01.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8091 гр. София, 01.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110128800 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. С. Й. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи погасени по давност вземания, прехвърлени на дружеството, за които в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е издаден Изпълнителен лист от 20.12.2013 г. по частно гражданско дело № 41459/2013 г. на Софийския районен съд, 56. състав, за сумите: 11 214,24 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2013 г. до изплащане на вземането; 1829,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.06.2011 г. до 24.04.2023 г., и 1677,46 лева – лихва за забава за периода от 15.07.2011 г. до 01.10.2013 г. – вземания по договор за кредит от 14.11.2007 г., както и 838,43 лева разноски.

В исковата молба се твърди, че посоченият изпълнителен лист е издаден срещу длъжника, а взискателят е прехвърлил на ответника в настоящото дело вземането си с договор за цесия от 17.06.2015 г. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист е било образовано изпълнително дело № 2014840000437 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Ц., като последното изпълнително действие по същото е извършено на 15.07.2016 г., а след това няма други действия по делото. Поради това ищецът поддържа, че вземанията са погасени по давност и не се дължат.

В срока за отговор на исковата молба не е подаден такъв от ответника – „ЕОС матрикс“ ЕООД.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа 1 обстановка:

Съгласно представен на лист 8 от делото Изпълнителен лист от 20.12.2013 г. по частно гражданско дело № 41459/2013 г. на Софийския районен съд, 56. състав, ищецът е осъден да плати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумите: 11 214,24 лева – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2013 г. до изплащане на вземането; 1829,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.06.2011 г. до 24.04.2023 г., и 1677,46 лева – лихва за забава за периода от 15.07.2011 г. до 01.10.2013 г. – вземания по договор за кредит от 14.11.2007 г., както и 838,43 лева разноски.

Съгласно представена на лист 6 от делото молба до частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Ц. банката е поискала въз основа на изпълнителния лист да се образува изпълнително дело при последната на 17.04.2014 г.

Съгласно покана за доброволно изпълнение на лист 9 от делото номерът на образуваното изпълнително дело е 20148400400437.

Съгласно представена на лист 10 от делото молба по изпълнително дело 20148400400437, постъпила при ЧСИ на 15.07.2016 г. от последната дата като частен правоприемник на взискателя по делото се е конституирал ответникът.

С писмо с изх. № 00571/31.03.2023 г. ответникът е указал на ищеца, че няма да заличи вземането му от Централния кредитен регистър и въпреки че същото е погасено по давност, ще иска плащането му, независимо, че ищецът го е поканил да признае последиците на давността извънсъдебно.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за установяване на погасяване по давност на вземане, за което е допуснато принудително изпълнение, с правна квалификация чл. 439 ГПК във връзка с чл. 117 ГПК.

Този иск се разглежда, ако се установи, че ответникът иска от ищеца вземате, за което има права по изпълнителен лист, а се уважава, ако съдът установи, че от издаването на изпълнителното основание до датата на исковата молба е изминал давностният срок, като искът ще се отхвърли, ако се твърдят и докажат факти, които водят до спиране или прекъсване на давността, напр. изпълнителни действия.

В случая последното изпълнително действие, за което има данни по издадения изпълнителен лист е от 15.07.2016 г., поради което давностният срок (след продължаването му с 68 дена по чл. 3 ЗМДВИП) е изтекъл на 21.09.2021 г., като искът е предявен на 29.05.2023 г., поради което е изтекъл 5-годишният давностен срок и следва да се уважи.

На основание чл. 297 ГПК, ако настоящото решение влезе в сила, ищецът следва да го ползва пред Българската народна банка, за да заличи данните за себе си от Централния кредитен регистър.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

2

Същият е доказал разноски в размер на 622,39 лева – държавна такса, и 900 лева – адвокатски хонорар по договор от 05.05.2023 г. (на лист 5 от делото), който съдържа и разписка за плащане в брой, поради което следва да му се присъдят общо 1522,39 лева разноски.

Неоснователно е възражението на ищеца, че не бил дал повод за завеждане на иска – изрично същият извънсъдебно е заявил, че няма да прилага последиците на давността извънсъдебно и тази му извънпроцесуална „хитрина“, с която се опитва да плаши неподготвени длъжници, без да има предвид, че този, който се позовава на давност вероятно вече се готви за процес и няма да пропусне да сезира съда, ще му струва разноските по делото, защото недобросъвестното поведение по материалното право просто трябва да струва скъпо, ако искаме да живеем в подредена държава и общество. Ответникът не е правил възражение за прекомерност на разноските.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. С. Й. искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, по отношение на „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, че Г. С. Й., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. Л.“ В, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, не дължи вземанията по Изпълнителен лист от 20.12.2013 г. по частно гражданско дело № 41459/2013 г. на Софийския районен съд, 56. състав, издаден в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, а именно: 11 214,24 лева (единадесет хиляди двеста и четиринадесет лева и 24 стотинки) – главница, ведно със законната лихва от 02.10.2013 г. до изплащане на вземането; 1829,66 лева (хиляда осемстотин двадесет и девет лева и 66 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 15.06.2011 г. до 24.04.2023 г., и 1677,46 лева (хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и 46 стотники) – лихва за забава за периода от 15.07.2011 г. до 01.10.2013 г. – вземания по договор за кредит от 14.11.2007 г., както и 838,43 лева (осемстотин тридесет и осем лева и 43 стотинки) – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК: 131001375, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, да плати на Г. С. Й. , с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. Л.“ В, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, 1522,39 лева (хиляда петстотин двадесет и два лева и 39 стотинки) – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3