Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 730 от 20.11.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1039/2024
Вид
Решение № 730
Подписан
20.11.2024
В сила
19.08.2025
Състав
Иван Цветозаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 412, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 327, ал. 1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Враца, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20241420101039 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ник Електроникс“ ООД с ЕИК 127072968, седалище и адрес на управление гр. София, ***Б срещу „Титан Агро България“ ЕООД с ЕИК 202639333, седалище и адрес на управление гр. Враца, ***, ет.

3, офис 33 за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата 11 556,80 лева – главница, представляваща сбор от продажните цени с начислен ДДС на доставени стоки по сключен между страните неформален договор за търговска покупкопродажба, за който са издадени следните фактури: № 0200005774/23.03.2020 г.; № 0000032741/27.04.2020 г.; № 0000033198/15.06.2020 г.; № 0300005656/25.06.2020 г.; № 0000033466/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; № 0300005843/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г.; № 0000036986/26.05.2021 г.; № 000041712/14.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3 568,96 лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху главните задължения, считано от падежа на всяко от вземанията, за периода от 01.12.2020 г. до 30.11.2023 г., за които е издадена заповед № 1817 от 13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачанския районен съд.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че страните са в трайни търговски отношения във връзка с доставени от ищеца на ответника стоки въз основа на неформални договори за търговска покупко1 продажба, както и въз основа на неформални договори за изработка с предмет предоставяне на услуги, в изпълнение на които ищецът е доставил на ответника стоките и ищецът е извършил в полза на ответника услугите, подробно описани в процесните фактури, както и че точно е изпълнил задълженията си по облигационните правоотношения между страните.

Поддържа, че ответникът е неизправна страна, тъй като не е заплатил получените стоки и не е заплатил изработеното по договорите за изработка на падежа. Поради неизпълнението на ответника, на 13.12.2023 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 3182/2023 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 1817 от 13.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК ответникът подал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.

Ответникът „Титан Агро България“ ЕООД е подал писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил исковете. Наведени са твърдения, че през процесния период ответното дружество не е било собственик, не е ползвало под наем, не е било лизингополучател на описаните в представените с исковата молба фактури комбайни, пътнопревозни средства и друг инвентар, както и че не е искало, не е получавало и не е приемало процесните стоки и услуги. Оспорено е ответното дружество да е ползвало описаната в исковата молба техника и подписите в графа „клиент“ да са положени от представител на ответното дружество. Оспорени са представените с исковата молба писмени доказателства като нечетливи и като неотговарящи на действителната фактическа обстановка. Направени са следните изрични възражения: за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за мораторни лихви и за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Направено е искане да бъде задължен ищецът да представи информация как е предал на ответника паролите за употреба на платформа за проследяване и отчет на предавани данни от системата за контрол на машини.

Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

С определение № 637 от 10.04.2024 г. по делото съдът допусна обезпечение на предявените искове чрез налагане на „възбрана” върху следните недвижими имоти: поземлен имот с планоснимачен № 251018 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“, с площ по документ 1,377 декара, образуван след разделянето на имот 251015, поземлен имот с планоснимачен № 251057 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“, с площ по документ 2,000 декара, образуван след разделянето на имот 251015, сграда с планоснимачен № 251018 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“, с площ по документ 1194,000 кв.м., с предназначение „зърноплощадка от асфалтобетон“ и сграда с планоснимачен № 251017 в землището на с. Б., община Б., местност „С. д.“, с площ по документ 1606,000 кв.м., с предназначение „зърноплощадка от асфалтобетон“ и след представяне на доказателства за внесена гаранция издаде обезпечителна заповед № 18 от 2

12.04.2024 г.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема следното от фактическа страна:

Видно от работни карти № 22648/21.03.2020 г., № 24497/10.06.2020 г., 24543/11.06.2020 г., № 6822/14.07.2020 г., № 6831/14.07.2020 г., № 6833/15.07.2020 г. и № 7053/09.09.2020 г., всички носещи подпис в графата „подпис на клиента“, ищецът „Ник Електроникс“ ООД и ответникът „Титан Агро България“ ЕООД са били в трайни търговски отношения по повод доставяни от ищеца на ответника услуги по доставка, инсталиране, поддръжка и ремонт на оборудване за земеделски машини, чрез които услуги се повишава ефективността на същите.

За доставено оборудване, за услугите, описани в работните карти, за услуги по корекция на сигнала и услуги по пренос на данни са издадени от страна на ищеца фактури № 0200005774/23.03.2020 г.; № 0000032741/27.04.2020 г.; № 0000033198/15.06.2020 г.; № 0300005656/25.06.2020 г.; № 0000033466/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; № 0300005843/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г.; № 0000036986/26.05.2021 г.; № 000041712/14.07.2022 г., представени с исковата молба.

Във връзка с оспорването в отговора на исковата молба относно начина на предаване от ищеца на ответника на паролите за употреба на платформа за проследяване и отчет на предавани данни от системата за контрол на машини, ищецът е представил имейл кореспонденция (л. 48 от делото), съдържаща потребителско име и парола за достъп, изпратени от адрес [email protected] до адрес [email protected], като съдържанието на тази интернет кореспонденция не е оспорено от ответника до приключването на съдебното дирене по делото.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. Б.

Иванов и Росен Володиев Крумов, и двамата служители на ищцовото дружество.

Свидетелят И. И. дава показания, че работи в „Ник Електроникс“ ООД на длъжност сервизен специалист и отговаря за навигацията и управлението на земеделската техника, като отношенията между ищцовото и ответното дружество са от повече от пет години и са свързани с инсталиране и обслужване на навигации за селскостопански машини, както и други услуги, които повишават ефективността на машините. Свидетелят е извършил по заявка на ответника инсталиране на два трансферни кита на два комбайна „Клас Лексион 760“, които се ползват от ответника. Трансферните китове са необходими за по-лесното преместване на навигацията от една на друга машина, а самата инсталация представлява ново инсталиране на окабеляването на самия комбайн, за да могат механизаторите да си прехвърлят машините, без да викат служители на ищеца за прехвърлянето. Задължително при пристигането на служители на ищеца на място има работници, които ги очакват, както и задължително се подписва работна карта. По времето на извършената от свидетеля Иванов инсталация върху работната карта са се изисквали две имена и подпис, а после само подпис.

Свидетелят не помни случай, при който да му е била възложена поръчка от „Титан Агро България“ ООД и същата да не е извършена.

3

Свидетелят Р. К. дава показания, че работи в „Ник Електроникс“ ООД на длъжност акаунт мениджър от 2017 г., като при неговото постъпване на работа фирмата е имала изградени отношения с „Титан Агро България“ ООД. Задължение на свидетеля Крумов е да поддържа отношения с фирмата-клиент от началото до края, включително приемане на поръчката, разпределение на работата между служителите на „Ник Електроникс“ ООД, комуникация със сервизния техник, който ще извърши ремонта и изпращане на документ, въз основа на който търговският асистент на ищцовото дружество издава фактура.

Фактурите се изпращат на клиента на имейл, като съгласно практиката на ищеца се извършва последващо напомняне за фактурите на имейл, по телефона или на вайбър. По отношение на „Титан Агро България“ ООД свидетелят К. е договарял поръчките за продукти, сигнали и всичко останало с П. Ц., след което негов служител е изпращал към свидетеля необходимите серийни номера, снимки и всичко необходимо за евентуални монтажи. Монтираните на селскостопанските машини навигации помагат за по-точна сеитба и за улесняване на работния процес, а актуализация се извършва когато въпросната навигация няма активна корекция. Фактура се пуска при активиране на сигнал и оставя следа за активни сигнали на дисплея.

Съдът, при отчитане на възможната заинтересованост на свидетелите И. И.и Р. К. по реда на чл. 172 от ГПК, възприема напълно дадените от тях показания като добросъвестно дадени, вътрешно логични, почиващи на непосредствени впечатления и подкрепени от останалите доказателства по делото.

По делото е приета като доказателство неоспорената от страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че не може да отговори на въпроса дали от „Титан Агро България“ ООД са осчетоводени процесните фактури № 0200005774/23.03.2020 г.; № 0000032741/27.04.2020 г.; № 0000033198/15.06.2020 г.; № 0300005656/25.06.2020 г.; № 0000033466/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; № 0300005843/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г.; № 0000036986/26.05.2021 г.; № 000041712/14.07.2022 г., и дали счетоводството на „Титан Агро България“ ООД е редовно водено, поради неоказано съдействие на вещото лице от ответната страна, както и че въз основа на издадено от НАП удостоверение може да се направи извод, че фактури № 0200005774/23.03.2020 г.; № 0000032741/27.04.2020 г.; № 0000033198/15.06.2020 г.; № 0300005656/25.06.2020 г.; № 0000033466/16.07.2020 г.; № 00000334681/16.07.2020 г.; № 0300005843/12.08.2020 г.; № **********/10.09.2020 г. са включени в дневника за покупки на ответното дружество и за тях е ползван данъчен кредит, а фактури № 0000036986/26.05.2021 г. и № 000041712/14.07.2022 г. не са включени в дневника за покупки на ответното дружество и за тях не е ползван данъчен кредит.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Страните са били в облигационни отношения по договор за търговска покупкопродажба и договор за изработка, в изпълнение на които са извършвани доставки и услуги: доставка и монтаж на навигационно земеделско оборудване за прецизно земеделие и платформи за тяхното закрепване върху машините, за доставка и монтаж на допълнително 4

G P S оборудване и платформи за закрепване на оборудването върху машините, както и услуги по корекция на сигнала на навигационното оборудване.

От показанията на свидетелите И. И. и Р. К. съдът приема за установено, че ищцовото и ответното дружество са били в трайни облигационни отношения поне от 2017 г., че поръчките за продукти, сигнали и всичко останало са правени от П. Ц.-представляващ ответното дружество, че за всички доставени стоки и извършени услуги са съставяни работни карти, носещи подпис в графа „клиент“ и данъчни фактури, които са представени като доказателства по делото, както и че по отношение на актуализациите (корекциите) на сигнал фактури са издавани едва след активиране на сигнала.