Определение № 37375 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37375 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110111546 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 4204/20.02.2026г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Мениджър проекти” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, осъдителен иск за сумата от 17 995.50 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 08.03.2026г. до 08.09.2026г. в резултат от незаконното уволнение – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225 КТ, ал.1 КТ.

Твърди се в исковата молба, че между ищцата П. П. Пенева-Стаматова и ответника „Текноледж Опс България“ ЕООД (предишно наименование на ответника – „Тек Експъртс“ ЕООД) бил сключен трудов договор № 2786/05.04.2021 г., по силата на който ищцата била назначена на длъжност „Старши бизнес анализатор“, с основно месечно възнаграждение в размер на 5533.98 лева, допълнително възнаграждение за труд и професионален опит в размер на 199.22 лева, както и допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % върху основното месечно трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж. На 27.10.2025 г. към трудовия договор е бил сключен Анекс № 6237, с който ищцата приела да изпълнява длъжността „Мениджър проекти“, считано от 01.11.2025 г. Последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец (февруари) било в размер на 2 999.25 евро. На 06.01.2026 г., на ищцата било връчено предизвестие HR-658/18.12.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, с което била уведомена, че във връзка със закриване на длъжността „Мениджър проекти“ и заповед на управителя № HR.Z.-147/17.12.2025 г., след изтичане на двумесечен срок по чл. 326, ал. 2 от КТ, трудовото правоотношение ще бъде прекратено, считано от 08.03.2026 г. Заедно с предизвестието, на ищцата била предоставена декларация относно наличието или липсата на обстоятелства по чл. 333 от КТ. Ищцата не подписала документите, тъй като същевременно установила наличие на ранна бременност, като на 12.01.2026 г., уведомила писмено работодателя, че са налице обстоятелства по чл.

333, ал. 5 от КТ, представила и кръвен тест за бременност; уведомила работодателя, че същата не е потвърдена от лекар все още, като при необходимост ще представи допълнителни доказателства. В отговор, на 15.01.2026 г., работодателят указал на ищцата да представи документ, издаден от компетентен здравен орган. На следващия ден ищцата изпратила такъв документ, от който се установявало, че е в пета гестационна седмица от бременността. На 19.01.2026 г. входирала в оригинал амбулаторния лист в деловодството на ответника, ведно с уведомлението за наличие на обстоятелства по чл. 333, ал. 5 от КТ.

1

Същите били заведени с вх. №№ HR03 и HR04 от 19.01.2026 г. С оглед законодателството, регулиращо трудовото правоотношение с бременни жени, ищцата очаквала служител на ответника да се свърже с нея за уточняване на детайли относно оттегляне на предизвестието.

Поради липсата на подобна реакция, на 03.02.2026 г., ищцата изпратила официално запитване по ел. поща относно ситуацията . В отговор, на ищцата било заявено, че уведомлението е получено, но предизвестието е надлежно връчено и в сила до посочената в него крайна дата, като предвид бременността, в този период можела да ползва всички законоустановени закрили и привилегии – забрана за нощен труд, забрана за извънреден труд, забрана за командировки. На 06.03.2026 г., на ищцата била връчена заповед № 4204/20.02.2026 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.

1, т. 2, предл. 2 от КТ, считано от 08.03.2026 г. Ищцата излага, че уволнението е незаконно, като се позовава на разпоредбите на чл. 333, ал. 5 от КТ, чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ и на чл.

333, ал. 7 от КТ. Поддържа, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 5 от КТ, както и че работодателят е бил надлежно уведомен за това. Счита, че ако състоянието на бременност се установи по време на предизвестие, работодателят следва да съобрази това обстоятелство, като цитира практика на ВКС. Отделно твърди, че уволнението е незаконно и на друго основание, тъй като в случая не било налице реално съкращаване на щата, а същото е извършено фиктивно. Сочи, че липсва валидно волеизявление на работодателя за съкращаване на щата, че не е надлежно утвърдено ново длъжностно разписание, както и че трудовите функции на изпълняваната от нея длъжност са изцяло запазени в предприятието на ответника. Посочва се и друго основание за незаконосъобразност на уволнението – неизвършване на подбор от страна на работодателя, а дори и да е бил извършен, това не се е случило в съответствие с критериите по чл. 329 от КТ. Поради всичко изложено претендира отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 17 995.50 евро за периода 08.03.2026 г. – 08.09.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор № 2786/05.04.2021 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „Старши бизнес анализатор“, по-късно изменен с анекс № 6237 от 27.10.2025 г., с който била изменена длъжността

- „Мениджър проекти“. Сочи се, че поради драстично намаляване на обема на възложени на ответното дружество услуги във връзка с договаряне на нов обхват между едноличния собственик на капитала на дружеството и неговия основен възложител, се е стигнало до пълно преустановяване на дейността в определени отдели на работодателя. Вследствие на тази промяна, управителите на дружеството били принудени да вземат решение за пълно преустановяване на дейността в определени отдели, включително и този, в който ищцата е работила. Във връзка с посоченото била издадена заповед № HR.Z. – 117/17.12.2025 г., влязла в сила считано от 01.04.2026 г., като с нея се приело и утвърдило ново щатно разписание, в което било отразено пълно съкращаване на длъжността, заемана от ищцата. Заявява, че на 06.01.2026 г., на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, както и декларация за наличието или липсата на обстоятелства по чл. 333 от КТ. Поради отказ за получаване, документите били връчени на ищцата същия ден – на 06.01.2026 г. в присъствието на двама свидетели. При връчването ищцата не споменала за наличието на предпоставки, обуславящи закрила по чл. 333 от КТ.

На 12.01.2026 г., уведомила писмено работодателя си чрез имейл кореспонденция, че към момента на предявяване на предизвестието са били налице обстоятелства по чл. 333, ал. 5 от КТ, като приложила и доказателство. Счита, че ищцата признава, че към момента на връчване на предизвестието и декларацията за липса/наличие на обстоятелства, във връзка 2 със закрилата по чл. 333 от КТ, ищцата е знаела за бременността си, но не е уведомила работодателя. Позовава се на чл. 8, ал. от КТ, като счита, че ищцата е подходила недобросъвестно спрямо работодателя като умишлено е укрила наличието на основание за прилагане на закрила по чл. 333 от КТ към момента на връчване на предизвестието и декларацията. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие, релевантен момент за преценката дали работничката или служителката се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ е датата на връчване на предизвестието, а не датата на издаване на заповедта за уволнение. Твърди, че медицинското изследване, приложено от ищцата, било входирано в системата на 06.01.2026 г. – същия ден, в който са връчени предизвестието и декларацията. Според ответника, фактът, че изследването е направено в деня на предизвестието, доказва предшестващо знание или силно основателно подозрение за наличие на бременност, а работодателят е уведомен едва на 12.01.2026 г. Във връзка с останалите твърдения на ищцата, ответникът твърди, че в случая не е било необходимо извършване на подбор, тъй като щатът е бил съкратен в цялост. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение преди прекратяването, както и че е останала без работа за периода, за който твърди и претендира обезщетение.

Съгласно ТР № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК на ВКС доказателствената тежест да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е върху ищеца – уволнения работник или служител.

Съдът указва на ищеца на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за факта, че е останал без работа за периода.

В тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено – съкращаване на щата.

С оглед оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 от КТ, съдът намира, че ответникът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно въведените твърдения за проявена от служителката недобросъвестност при получаване на предизвестието.

Като безспорни между страните на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се отделят следните факти и обстоятелства с правно значение: Между тях е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 2786/05.04.2021 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „Старши бизнес анализатор“, по-късно изменен с анекс № 6237 от 27.10.2025 г., с който била изменена длъжността - „Мениджър проекти“.

По доказателствените искания:

Към исковата молба и отговора са представени писмени доказателства, които са необходими и относими към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради което и приемането им е допустимо.

Следва да се изиска от ответника трудовото досие на ищцата на осн. чл. 190 ГПК.

Следва да се допусне изготвяне на ССчЕ.

На ответника следва да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените обстоятелства.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО съобразно изложеното в обстоятелствената част на определението.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за факта, че е остана без работа за процесния период.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ответника чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника в двуседмичен срок да представи трудовото досие на ищцата.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по поставената в исковата молба задача.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 150 евро, от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонов Бонев, като вещото лице да се уведоми да работи по поставените въпроси незабавно и да се призове за о.с.з.

ОТДЕЛЯ като БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване следните обстоятелства: Между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 2786/05.04.2021 г., съгласно който ищцата е заемала длъжността „Старши бизнес анализатор“, по-късно изменен с анекс № 6237 от 27.10.2025 г., с който била изменена длъжността - „Мениджър проекти“.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 08.12.2026 г., от 10,40 часа, за когато да се призоват страните. На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора.