Решение № 5135 от 19.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5182/2024
- Вид
- Решение № 5135
- Подписан
- 19.12.2024
- Състав
- Дафина Николаева Арабаджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5135 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330105182 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Е. П. С., ЕГН:
**********, от град П., ул.****, № **, ет.*, ап.*, чрез пълномощник ЕАД Е. И. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П., за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК, клаузата на чл. 11 от сключения между страните договор за кредит от ****** г., както и за връщане на сумата от 50 лева - платена без основание поради недействителност на клаузата неустойка по договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане.
С протоколно определение от 12.12.2024 г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск от 50 лв. на 437,19 лв.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от ****** г., по който на ищеца е предоставена сумата от 2000 лева, при фиксиран лихвен процент - 44,5% и ГПР- 54,30%.
Според чл. 5 от договора като обезпечение се предвиждало обезпечение с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 11 в размер на 2165,86 лева, платима разсрочено с погасителните вноски.
За да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат 1 да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение.
В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил около половината от този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб.
Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по договора, както и за връщане на платена неустойка по договора. Претендират се и разноските в процеса.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба .
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, като се иска съединяване на настоящото дело с други идентични дела, а при условията за евентуалност обстоятелството, че се завеждат три идентични дела да се вземе предвид при присъждане на разноски на процесуалния представител на ищеца. Цитира се съдебна практика.
Оспорва се исковата молба, като нередовна, като моли съда да укаже на ищеца да посочи банкова сметка.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба .
Оспорва да е налице недействителност по смисъла на ЗПК, като сочи, че са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Твърди се, че както в договора за кредит, така и в СЕФ е ясно посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира. Твърди, че уговорената неустойка не следва да се включва в ГПР. Посочва се, че неустойката се дължи след сключване на договора, при неизпълнение на определени разпоредби от него, като същата не представлява разход, който следва да се включва при формиране на ГПР. Излага подробни съображения в тази насока.
Оспорва като неоснователни твърденията на ищеца, че неустойката е уговорена в нарушение с добрите нрави и че същата е извън пределите на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Посочва, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да заяви отказ от договора.
Сочи, че съобразно изискванията на чл. 92 от ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за представяне на обезпечение в една от двете форми, което зависи изцяло от волята на потребителя.
Изразява се становище, че в случай, че ищецът изначало е било ясно, че не може да 2 предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно и в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. Сочи, че дори в случай, че договореният между страните 3-дневен срок е бил недостатъчен за осигуряване на обезпечение, то потребителят е следвало на информира за това кредитора, като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок, като в настоящия случай клиентът не е сторил нищо.
Твърди, че в конкретния случай в резултат на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за кредитора са настъпили конкретни вреди, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по Договора и е изпаднал в предсрочие, като едновременно с това, в конкретния случай същият не разполага с имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението, нито е предложил заместващо обезпечение и към настоящия момент кредиторът е лишен от възможността да реализира правата си както срещу длъжника- ищец, така и срещу трето лице или банката – гарант.
Твърди, че е извършена проверка на кредитоспособността на длъжника, но дори и при установена липса на проверка, то може да се ангажира административнонаказателна отговорност на кредитодателя, но не и нищожност на клауза за неустойка.
Посочва, че между страните са сключени 16 договора за кредит в периода от 2018 г. до 2023 г., които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита. Това обстоятелство се сочи, че обуславя неоснователност на твърденията за накърняване на добрите нрави и нарушение на ЗПК, доколкото ищецът е била наясно със съдържанието на клаузата и съответно е имала възможността да се откаже от всеки от сключените договори.
На основание подробно изложените доводи се моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на ****** г. с ответника – финансова институция договор за потребителски кредит , по силата на който й е предоставена в заем сумата от 2000 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 2564,14 лв. чрез заплащане на 10 вноски за периода от 17.04.2023 г. до 15.01.2024 г. Видно от приетия, като писмено доказателство договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 44,5 %, а ГПР е в размер на 54,3 %. Ищецът не спори, че е получил отразената в договора за заем сума в размер от 2000 лв..
В чл.5 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 33 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 11 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок 3 заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 5от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2165,86 лв. с начин на разсрочено плащане, като неустойката се начислява автоматично с подписване на договора.
В договора за заем е инкорпориран погасителен план с включена неустойка и без включена неустойка.
Приет е като писмено доказателство и Договор за потребителски кредит от ****** г. между същите страни за заемна сума от 1000 лв., като в този договор предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение е 1108,74 лв.
Приети са като писмени доказателства договор за посредничество и СЕФ, както и искания за сключване и на двата договори за кредит.
Ответникът е представил и е приета като писмено доказателство справка за извършени плащания по процесния договор за кредит, от която е видно, че с платените от ищеца суми са погасени главница в размер от 1000 лв., лихва в размер от 95,89 лв. и неустойка в размер от 437,19 лв.
Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като 4 съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
Доколкото ищецът не се позовава на недействителност на целия договор, а на клаузата за неустойка, то следва да се разгледат съответствията с императивните разпоредби на ЗПК във връзка с направените възражения, касаещи именно оспорената клауза.
Следва да се разгледа първото сочено от ищеца основание за недействителност, а именно: противоречие с добрите нрави.
Разпечатката съдържа 40 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1c72f7e-22d8-4f96-a2e3-b216156098b1