Решение № 489 от 18.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20223100500119 по описа за 2022 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба №286234/07.05.2021г. от Й. Д. В., ЕГН **********, Р. Й. В., ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН ********** срещу Решение №261316/ 14.04.2021г., постановено по гр.д.

№5899/2020г. на Районен съд Варна, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №262661/13.10.2021г., в частта, с която е признато за установено, че дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, сумата от 25 000 лева - част от общо дължима главница в размер от 151651.89 лева, за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 20.06.2019г.

- до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4792 от 21.06.2019г. и изпълнителен лист № 4807 от 21.06.2019г., по ч.гр.д. №9625/2019г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа Договор за кредит за довършване на недвижим имот № HL 18061/06.02.2007г., ведно с подписаните към него Допълнително споразумение от 13.05.2009г., Анекс от 10.02.2010г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г., Допълнително споразумение от 11.12.2010г., 1

Допълнително споразумение от 24.08.2011г., Допълнително споразумение от 26.04.2012г., Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г., Допълнително споразумение от 19.03.2013г. и Допълнително споразумение от 20.11.2013г., сключени между „Българска Пощенска Банка“АД /сега „Юробанк България“ АД/, ЕИК 000694749, като кредитодател и ответниците, като кредитополучатели.

В жалбата въззивниците излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържат релевираните в първата инстанция възражения за нищожност на договора за кредит поради неравноправност (чл.22, т.1,9,11,12,15,16,20 ЗПК и чл.143 ЗЗП) и противоречие с добрите нрави. Твърдят, че не са подписали стандартен европейски формуляр и не са получили общи условия и погасителен план. Оспорват клаузата за възнаградителна лихва като неравноправна на самостоятелно основание, с аргументи, че лихвеният процент надхвърля трикратния размер на законната лихва и че е с неясен алгоритъм, а неустоечната клауза – като уговорена в нарушение с принципа за добросъвестност. Размерът на претенцията считат за недоказан. Поддържат, че начисляването на възнаградителни лихви върху капитализираната лихва е незаконосъобразно поради противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД и чл.24, ал.1, т. 1 от ЗКСД, поради което ССЕ е следвало да изчисли дълга без извършената капитализация по първоначален погасителен план. Позовават се на предвидената в договора автоматична предсрочна изискуемост, за да обосноват погасяване на вземанията по давност поради бездействие на кредитора. Считат, че давността е започнала да тече от 21.09.2013г., когато е възникнало правото по чл.60 от ЗКИ и договорът е прекратен автоматично с неплащането на поредна вноска, като към момента на подаване на заявлението - 17.06.2019г., същата е изтекла. Поддържат, че началният момент на давността не следва да се отъждествява с момента на обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като упражняването на това право зависи изцяло от добросъвестността на кредитора.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия „Юробанк България“ АД е депозиран отговор на въззивната жалба, с който поддържа становище за нейната неоснователност. Излага, че по аргумент от ТР 4/2013г. докато уведомлението за предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника, давност не тече. След спиране на плащанията кредиторът не е бездействал, а е предоставил на длъжниците възможност да предоговорят и разсрочат кредита 2 с цел избягване на съдебни действия. Вместо това длъжниците умишлено са спрели погасяването на кредита, разполагали са с усвоената сума, без да се притесняват от трупащите се лихви за просрочия, защото са несъбираеми.

Възразява срещу твърденията, че договорът е бил прекратен на 21.09.2013г., тъй като това противоречи на чл.19 от него, а посочената дата е произволна и не кореспондира с посочените от ССЕ дати на последни вноски. Изискването за стандартен европейски формуляр е въведено с Директива 2014/17/ЕС от 04.02.2014г. – седем години след сключване на процесния договор, поради което е неприложимо. Договорът е индивидуален и не е сключен при Общи условия и затова такива не са представени. Процесният договор не попада в приложното поле на ЗПК, тъй като е сключен преди приемането му и тъй като е ипотечен. Погасителният план се извлича от чл.6, ал.1 от договора, а при предоговарянето – получаването му е ангажимент на длъжника. Механизмът за изчисляване на възнаградителната лихва и неустойката е уговорен по ясен и разбираем начин. С всяко допълнително споразумение лихвеният процент е договарян индивидуално. С въвеждането на лихвения процент ПРАИМ на длъжника е предоставена и формула и методология, т.к. до този момент е нямало такива изисквания. Капитализирането на възнаградителната лихва не води до анатоцизъм, тъй като последният е приложим само за мораторната лихва. Капитализацията е резултат от съгласието на страните за добавяне на дължимите лихви върху неплатената главница и съвместното им олихвяване през следващия лихвен период. Основната й цел е да се избегне начисляването на допълнителни 10% наказателна лихва, което е изцяло в интерес на длъжника.

По делото е постъпила и въззивна жалба №287278/17.05.2021г. на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, против първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Й. Д.

В., ЕГН **********, Р. Й. В., ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 556,18 лева - разноски по кредита за периода от 11.01.2017г. до 17.06.2019г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 9625/2019г. на ВРС.

В жалбата се излага, че разноските за подновяване на ипотека са извън потребителската защита, тъй като извършването им произтича от нормативни 3 изисквания, а размерът им е законоустановен. Дължимостта им от длъжника произтича от изрична договорна клауза (чл.13, ал.2). Вписването на подновяването на договорната ипотека е публично достъпно обстоятелство от публичния имотен регистър. Ответниците не са оспорили, че ипотеката е подновена, поради което не е възникнала необходимост и задължение да се представят разпечатки от имотния регистър, още повече, че плащането на таксите е надлежно отразено в извлечението от счетоводни книги. Техният размер е потвърден и от ССЕ.

В отговора по чл.263 от ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в тази част. Излага, че липсата на представени доказателства за заплатени нотариални такси не може да бъде преодоляна със ССЕ, изготвена въз основа на извлечение от сметка.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Съдът е сезиран с предявени от „Юробанк България“ АД срещу Й. Д. В., ЕГН **********, Р. Й. В., ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН **********, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно сумата от 25000 лева, частичен иск от 151651.89 лева, представляваща главница за периода от 10.07.2014г. до 17.06.2019г. и сумата от 556,18 лева, представляваща разноски по кредита за периода от 11.01.2017г. до 17.06.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 20.06.2019г. - до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно Договор за кредит за довършване на недвижим имот № HL 18061/06.02.2007г., ведно с подписаните към него допълнителни споразумения от 13.05.2009г., 10.02.2010г., 30.06.2010г., 11.12.2010г., 24.08.2011г., 26.04.2012г., 19.03.2013г. и 20.11.2013г. и Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4792 от 21.06.2019г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9625/2019г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба се поддържа, че по силата на процесния договор ищецът е предоставил на кредитополучателите Й. Д. В. и Д. ИВ. В. потребителски кредит в размер на 118 751 лева на два етапа: 1) 60% след 4 учредяване на договорна ипотека и 2) 40% след осъществен контрол за хода на довършителните работи, срещу задължението им да го върнат ведно с годишна лихва в размер на сбора на БЛП (7% към сключване на договора) плюс договорна надбавка от 5 пункта, а при просрочие - в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта, на 120 равни месечни вноски в размер на 1 703.73 лева. С последващи анекси страните са констатирали размера на дълга, уговаряли са гратисни периоди, изменение на лихвата и удължаване на срока за погасяване. С Договор за встъпване в дълг от 28.02.2013г. в дълга като солидарен длъжник е встъпил ответникът Р. Й. В.. Поради допуснато просрочие и на основание чл.18 от договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем с покани, връчени на Д.В. лично и в качеството й на съпруга на Й.В. и майка на Р.В.. Претендират се и извършени от ищеца разноски за подновяване на договорна ипотека, които се дължат от ответниците съгласно чл.13, ал.2 от договора. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №9625/2019г. на ВРС, срещу която ответниците са подали възражения, откъдето произтича правният интерес от предявяване на иска за установяване дължимостта на вземанията.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили общ и идентични отделни отговори от ответниците, които оспорват иска. Твърдят, че не са подписали „Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителските кредити”, не са получили и погасителен план, както и ОУ на дружеството. Поддържат възражение за недействителност на договора като противен на разпоредбите на ЗПК /чл.22 от ЗПК/. Твърдят, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК – т.9, т.11, т.12, т.15, т.16, т.20, както и че не са били запознати ясно със съдържанието на месечната вноска като главница и лихви, с размера на лихвения процент при просрочие и др.

Поддържат и възражение за нищожност по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Излагат, че възнаградителната лихва не съответства на изискванията за добросъвестност, тъй като е петкратно повисока от размера на законната лихва и следва да се приложат относимите разпоредби на ЗПК за непревишаване трикратния размер на законната лихва.

По отношение на наказателната лихва за просрочие твърдят липса на механизъм за изчисляването й. Позовават се на нищожност и на клаузата на чл.12 от допълнително споразумение от 20.11.2013г. на основание чл.143, 5 т.19 от ЗЗП и чл.146 ЗЗП. Считат, че като неравноправни договорните клаузи са нищожни на основание чл.143 ЗЗП, поради това ответниците не дължат сумата по исковата молба. В условията на евентуалност правят възражение за погасяване на задълженията по давност с изтичане на 5 годишния давностен срок, считано от 21.09.2013г. до 17.06.2019г. относно главниците, а като акцесорни на основание чл.119 ЗЗД – и лихвите. Считат, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на падежа на първото просрочие 21.09.2013г., т.е. много преди обявяването й на 18.02.2019г. От този момент банката е следвало да претендира вземането си, което не е сторила до 17.06.2019г. – подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Оспорват размера на задължението като несъответстващ на действителните вземания. Навеждат възражение, че изявлението на ищеца за предсрочната изискуемост не е надлежно доведено до знанието на длъжниците, поради което им е непротивопоставимо.