Решение № 11 от 16.01.2022, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Гражданско дело 895/2021
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 16.01.2022
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Харманли, 16.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20215630100895 по описа за 2021 година
С искова молба oт Д. П. АТ., с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.Пловдив, ул. „Брезовска" №57 против „ 4 ФИНАНС" ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, район «Лозенец», ул. **** представлявано от З.С.Р., са предявени два обективни съединение иска с правно основани чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът сочи, че на 20.07.2020г. е сключила с ответното дружество договор за кредит № ********** от 20.07.2020г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1300, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,99%, годишен процент на разходите 49,70% .
Съгласно „Специални условия на договора за кредит, заемателката дължала такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 268,20 лева, която следва да престира заедно с месечната погасителна вноска
Съгласно сключен Анекс от 13.03.2021г. за удължаване на срока към Договор за кредит №**********/20.07.2020г с ответника, заемателката дължала за т.нар. избран срок и такса за удължаване сумата в размер на 125.00лв.
Ищецът, счита уговорките от „Специални условия на договора за кредит към процесния Договор за кредит с №**********/20.07.2020г. и от 1
Анекс от 13.03.2021г. за удължаване на срока към Договор за кредит №**********/20.07.2020г. сключени с ответното дружество за нищожни, като неравноправни. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер 268.20 лв., а таксата за избран срок и за неговото удължаване също е във фиксиран размер - 125.00лв. Липсвала еквивалентност между таксите и извършената услуга от заемодателя. Поради което и ищеца счита, че процесните клаузи имат неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и че с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тези такси, представлявали и скрити разходи по договора за кредит, които привидно са уговорени като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Счита, че с договорените клаузи за избран срок, за такса за удължаване и такса експресно разглеждане, кредиторът допълнително се обогатявал,поради което се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което водило до нищожност на договорните съглашения. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В решение № 452/25.06.201Ог. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. било формулирано, понятието „добри нрави”, което предполагало еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие можело да се направи извод за нарушение, водещо до нищожност
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция е поставила към потребителя неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Моли съдът, да прогласи нищожността на клаузата от договора предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 268,20 лева, както и да прогласи нищожността на клаузата от Анекс за удължаване на срока на договора предвиждаща заплащане на такса в размер на 125.00лв. сключени между 2 ищцата и „4 ФИНАНС" ЕООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1421, р-н Лозенец, ул. *** представлявано от З.С.Р., като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Претендира се присъждане на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/ в полза на адвокат С.К. Н., ЕГН:********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от “4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК в БУЛСТАТ: **** със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1421, р-н „Лозенец", ул. *****. С отговора се оспорват изцяло предявените от ищцата два обективно кумулативно съединени иска, а именно иск за връщане на платената в размер на 268.20 лева /двеста шестдесет и осем лева и двадесет стотинки/ и иск за връщане на платената в размер на 125.00 лева /сто двадесет и пет/ като неоснователни и недоказани. Неправилно било твърдението, че таксата за експресно разглеждане е уговорена в договора едва след като е направена заявката за кредит. Кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане не се отнасяла до действия касаещи усвояване и управление на кредита, доколкото същата се дължала за услуга, която се изпълнявала преди сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставянето и връщането на същия.
Неоснователно било твърдението на ищцата, че липсвал еквивалентност между таксата за експресно разглеждане и извършената услуга, както и, че с нея се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е. По съществото си таксата за експресно разглеждане представлявала възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която ответникът е предоставил на ищцата преди сключването на договора и която услуга нямала връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Таксата за експресно разглеждане нямала задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, в това число възнаградителната лихва, визирани в разпоредбата на чл. 19. ал. 1 от ЗПК. както са дефинирани и в § 1. т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на такава услуга, а от там и плащане на такса за нея, зависела изцяло от преценката на кредитоискателя - дали в конкретния случай същият желае да получи експресен отговор по искането си за кредит в рамките на определения кратък срок или не. Ползването на услугата по експресно разглеждане не била задължителна за отпускане на кредита изобщо 3 или за отпускането му с предлаганите от кредитора параметри. Заплащането на таксата била опционална, по избор на потребителя и зависила единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в рамките на 15 минути. Таксата за експресно разглеждане давала право на потребителя да получи услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е свързана с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със заплащането на таксата, потребителят си гарантирал приоритетното разглеждане на искането му за кредит.
В процесния случай ищцата дължала и била заплатила на „4финанс“ ЕООД възнаграждение за това, че се е възползвала от опцията за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Предлаганата възможност за експресно разглеждане не била пряко свързана с договора за кредит, а била по повод на същия. С оглед на гореизложеното, таксата за експресно разглеждане, първо, не била пряко свързана с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без нея; второ, заплащането й е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на ищцата; трето, заплащането й не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за подобни допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
В случая таксата за експресно разглеждане, както и таксата за удължаване падежната дата по кредита били допълнителни незадължителни такси. Кредитополучателят е този, който преценявал дали ще се възползва от тях или не. Моли съда да отхвърли двата обективно съединени иска, като неоснователни и недоказани.Претендират се разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор за заем, обективиран в договор за предоставяне на кредит № ********** от 20.07.2020г., по силата на който на ищеца са предоставени в собственост заемни средства в размер на 1300, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,99%, годишен процент на разходите - 49,70% .Срокът на договора и датата на връщане на сумата е 19.08.2020г. Съгласно „Специални условия на договора за кредит, ищецът дължали такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 268,20 лева, която следва да престира заедно с месечната погасителна вноска. Със сключен между страните по делото Анекс от 13.03.2021г. за удължаване на срока към Договор за кредит № **********/20.07.2020г заемателката дължи избран срок и такса за удължаване на срока за връщане на дължимата сума със 7 дни е в размер на 125.00лв.
С процесния Договор за кредит, на ищеца е предоставена сума в размер на 1300 лева, при фиксиран лихвен процент от 40. 99 %, а ГПР е 40. 99 4
%. Уговорена е също "такса за експресно разглеждане" в размер на 268,20 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни, т.е. до 19.08.2020г., като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1612,00 лева. В Договора е посочено още, че с този договор за кредит, включва и Общите условия на договора за кредит, които уреждат всички отношения между кредитора и кредитополучателя, като последният е декларирал, че е получил Общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от договора за кредит.
В чл. 2. 2 от Общите условия, е уговорено, че кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя. Експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на Искането за отпускане на кредит.
Според чл. 2. 4. от Общите условия за допълнителната незадължителни услуга за експресно разглеждане на кандидатури на кредитополучатели – както за кредит, така и за допълнителен кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора за кредит. Съгласно чл.
2. 5. от Общите условия, таксата за експресно разглеждане на кандидатури по т. 2. 4 се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът/ допълнителния кредит бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено. Според чл. 2. 6. от Общите условия, допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.