Определение № 976 от 11.09.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. Перник, 11.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500746 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, чрез юрк. М. против определение от 14.07.2026г., постановено по гр.д. № 8202/2025г. по описа на РС-Перник, с което съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 402/28.05.2026г., постановено по същото дело в частта за разноските с искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна на 200 евро.

Поддържа се, че претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на ищеца не е обосновано и справедливо, след като е определено само въз основа на материалния интерес, без да се държи сметка за обема и сложността на извършваната дейност. Освен това размерът не е оправдан и с оглед обстоятелството, че делото се е развило без процесуално представителство в съдебно заседание. Моли се за определяне на по-нисък и справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна намира частната жалба за неоснователна по изложени доводи.

Окръжен съд-Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирана страна, при внесена държавна такса и срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред РС-Перник е образувано по искова молба, с която са предявени два иска – иск по чл. 124 ГПК, с който се моли съдът да приеме за установено, че сумите в размер на 2530,03 лева – главница по съдебни вземания без период, 3973,39 лева – главница за начислена електроенергия за 1 периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г., както и 2692,27 лева – неустойка за просрочени плащания, начислена в периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г. не се дължат от ищцата поради погасяването им по давност, както и иск по чл. 79 ЗЗД - ответникът да бъде осъден да възстанови електрозахранването в имота й.

В хода на производството ищцата е оттеглила втория си иск поради обстоятелството, че електрозахранването е било възстановено.

С решението си съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал.

1 ГПК, че Т. Х. Ц., ЕГН ********** не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, с ЕИК: 175133827 2530,03 лева – главница по съдебни вземания без период, но включена във фактура от 01.05.2010 г., 3973,39 лева – главница за начислена електроенергия за периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г., както и 2692,27 лева – неустойка за просрочени плащания, начислена в периода от 01.05.2010 г. до 13.09.2011 г., начислени по партида № *** по която ищецът е титуляр за имот с адрес в *** с идентификатор ***. Съдът е прекратил на основание чл. 232 ГПК производството по делото по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за възстанови електрозахранването апартамент с адрес – *** с идентификатор *** поради оттегляне на същия.

Съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД да заплати на Т. Х. Ц. сума в размер на 689,13 евро разноски в настоящото производство, като последните включват 228, 97 евро – държавна такса и 460.

16 евро – адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав споделя извода на районния съд, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват. Съгласно решение С-438/22 г. на СЕС, и известната на съда практика, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 28 от 21.01.2022 г. по ч.т.д.№ 2347 от 2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 2605 от 2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 327 от 16.07.2018 г. по ч.т.д. № 750 от 2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и мн.др., се приема, че при произнасяне по искане по чл.78, ал.

5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), наричана за краткост „Наредбата“, минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 2, ал.5 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая са предявени два иска. За първия иск е приложима разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно която минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1215, 97 лв. Вторият иск съдът разглежда като неоценяем, следователно, съгласно чл. 7, ал.1, т.4 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за него е в размер на 1000 лв. Видно от изложеното, уговореният и присъден адвокатски хонорар от 900 лв. е значително по-нисък 2 от общия минимален размер по Наредбата. Оттеглянето на втория иск не променя изложените изводи. Съдебната практика е категорична, че когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и в хода на процеса изпълни задължението си (в случая – възстановил е захранването), той дължи разноски на ищеца.

Въпреки че делото е решено в едно съдебно заседание без явяване на страните, което е индикатор за по-ниска правна и фактическа сложност, това не е достатъчно основание за намаляване на уговорения хонорар. Адвокатът на ищеца е изготвил искова молба с два обективно съединени иска, както и уточняващи молби и молби по хода на делото, като извършената по делото правна и техническа работа обуславя справедливост на претендирания адвокатски хонорар.

В заключение, адвокатският хонорар от 900 лв. е не само справедлив, но и над два пъти по-нисък от уредените в Наредбата ориентировъчни стойности, следователно искането на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съда. Частната жалба се явява неоснователна, а определението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2457 от 14.07.2026г., постановено по гр.д. № 8202/2025г. по описа на РС-Перник.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3