Решение № 326 от 12.11.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 446/2024
- Вид
- Решение № 326
- Подписан
- 12.11.2024
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Янева Блецова Калцова
Други актове по делото
- Протокол № 464 от 16.10.2024 · Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
- Протокол № 505 от 07.11.2024 · Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Янева Блецова Калцова
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.286 · Търговски закон
- чл.286, ал.1 · Търговски закон
- чл.292, ал.1 · Търговски закон
- чл.293, ал.1 · Търговски закон
- чл. 309а · Търговски закон
- чл.309а, ал.1 · Търговски закон
- чл.326, ал.2 · Търговски закон
- чл.327 · Търговски закон
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 326 гр. С., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мартин Цв. Сандулов
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500446 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №507/10.06.2024г. по гр.д.
№4377/2023г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, че „Водоснабдяване и канализация – С.“ ООД дължи на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, гр.
П., на основание чл.422, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.327 ТЗ, вр. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.309а, ал.1 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 15850,92лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки – ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура №5/09.12.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.09.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 4608,25лв. - мораторна лихва за периода 10.12.2020г. – 05.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1949/07.09.2023г. по ч.гр.д. №3581/2023г. на С. сумата от 14053,44лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки – ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура №13/11.01.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.09.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 4033,68лв. - мораторна лихва за периода 12.01.2021г. – 20.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2021/21.09.2023г. по ч.гр.д. №3723/2023г. на С. сумата от 12982,32лв. - главница, представляваща незаплатена цена за доставени стоки – ел. материали и ел. оборудване, за които е издадена фактура №17/11.02.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.10.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 3704,33лв. - мораторна 1 лихва за периода 12.02.2021г. – 09.10.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2149/11.10.2023г. по ч.гр.д.
№3967/2023г. на С. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в заповедното производство и в исковото производство.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Водоснабдяване и канализация – С.“ ООД и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.
Дружеството въззивник чрез пълномощника адв. М. П. посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на материалния закон. Посочва, че спорът по делото е дали са налице търговски сделки за покупко-продажба между страните, по които да е налице неизпълнение на задължението за заплащане на дължима цена. Заявява, че неговото твърдение е за липса на сключване договори за доставка на ел. материали и ел. оборудване, неосчетоводяване на процесните фактури и незаприходяване в негов склад на процесните стоки. Ищецът следвало да установи, че между страните са възникнали валидни правоотношения по търговски продажби на стоки, описани във процесните фактури и че стоките са предадени на купувача. Прави анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и посочва, че първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи. Счита, че показанията на свид. Рашев следва да се ценят критично, с оглед прекратяване на договора му с дружеството. Следвало да се отчете, че нямало нито една писмена заявка, а фактура №5/09.12.2020г. не била осчетоводена в регистрите на ответното дружество. Отношения между страните имало само за доставка по фактура №41/08.11.2022г. на база проведена обществена поръчка. На база анализа на събраните доказателства и изтъкнатите от него факти, въззивника счита, че може да се направи извода, че между страните не е имало търговски отношения преди 2022г. – тогава е осъществена доставка по обществена поръчка, по която е извършено плащане през 2023г. Посочва, че в приемо-предавателните протоколи, представени по делото нямало информация за договорена цена, която е елемент на договора за продажба. Съдържали само информация за количеството на предадените стоки. Въззивникът посочва, че по делото се установило единствено доставянето на ел. материалите и ел. оборудване в склада с цел съхранение. От показанията на свид. Рашков се установило, че още през 2023г. е отправено искане до представляващия ищцовото дружество да си прибере стоките от склада, което още не било сторено. За тези стоки никога не било постигнато съгласие за тяхната продажба. Нямало доказателства за постигане на съгласие относно вид, количество и продажна цена. Твърденията за трайни търговски отношения от 2015г. насам, осъществяващи се със заявки по телефон и e-mail, останали недоказани.
Свидетелските показания в тази насока не следвало да се кредитират, като дадени от заинтересовани лица. Осчетоводяване на сделки преди 2022г. нямало не само в ответното дружество, но и в ищцовото дружество. С оглед изложеното, въззивното дружество моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговор и допълнителен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, гр. П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба въззиваемото дружество „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, гр. П. оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното 2 първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че съдът е изяснил фактите по делото, коментирал е компетентно и изчерпателно събраните материали и е направил логични, аргументирани и основани на законовите разпоредби правни изводи. Посочва, че във въззивната жалба се съдържали ирелевантни за спора коментари. В допълнителния отговор е посочено, че въззивната жалба съдържа преразказ на атакуваното решение, без да е посочено конкретно къде е допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Установени били трайни търговски отношения между страните. Позовава се на разпоредбата на чл.292, ал.1 от ТЗ. Посочва, че твърдението на въззивника, че ел. материалите били оставяни за съхранение останали недоказани. Стоката била приета с подписани приемо-предавателни протоколи. Нямало доказано изпращане на незабавно искане доставчика да си вземе обратно стоката. Страните се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства. Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение.
Претендира присъждане на направените по делото във въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.
В с.з., дружеството въззивник „Водоснабдяване и канализация – С.“ ООД, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие – адв. М. П., който поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й.
Намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го ответни и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Развива подробни съображения в тази насока. Посочва, че преди процесните фактури между страните не е имало търговски отношения, още по-малко трайни. Ищецът не установил наличието на такива. Не било доказано сключването на договор. Не била представена заявка за процесните части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемото дружество „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, гр. П., редовно призовано, се представлява от представителя по закон – Управителя Ангел Ангелов и процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че по делото са представени доказателства за сключването на сделките, които са три, а не една с периодично изпълнение, и това са протоколите за предаване на стоката, а не фактурите. Протоколът, носещ подписа на търговски помощник на ответника не е оспорен. Неосчетоводяването не е аргумент за липса на сключена търговска сделка.
Развива аргументи в тази насока. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че 3 обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното решение са неоснователни.
Въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд.
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, вр. чл.318, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.286 от ТЗ и чл. 309а от ТЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземания за неплатена цена на доставени стоки – ел. материали и ел. оборудване по ф-ри: ф-ра №5/09.12.2020г. за 15850,92лв.; ф-ра №13/11.01.2021г. за 14053,44лв. и ф-ра №17/11.02.2021г. за 12982,32лв., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и вземания за обезщетения за забава върху всяка главница от забавата до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които вземания са издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, съответно по ч.гр.д. №3581/2023г. на С. ч.гр.д. №3723/2023г. на С.и ч.гр.д.
№3967/2023г. на С.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник.
Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключени между страните договори за търговска продажба на стоки – ел. материали и ел. оборудване.
Разпечатката съдържа 37 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f1c5f602-965c-498c-9b0c-ed090fd715e3