Определение № 363 от 11.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Сливен, 11.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600500 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.249 ал.3, вр.чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура - Сливен, срещу протоколно определение от 29.06.2023г. по НОХД № 725/2023г. по описа на Районен съд - Сливен, с което съдът е констатирал, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия. С атакуваното определение, съдът е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, като съобрази обвинението си с указанията на Окръжен съд - Сливен.

В протеста се твърди, че обжалваното определение е неправилно и противоречащо на процесуалния закон, като счита, че в досъдебната фаза няма допуснати процесуални нарушения от категорията на отстранимите и съществените, които са попречили или да попречат на подсъдимия да се защитава в съдебната фаза на процеса, и да обуславят прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Сочи се, че така повдигнатото обвинение не противоречи на закона и не накърнява правата на подсъдимия. Изразява несъгласието си в няколко насоки. На първо място счита, че е очертана рамката на обвинението относно време, място и начин на извършване. Посочва, че от показанията на св. О. в досъдебното производство става ясно от кой момент същата е била склонявана и транспортирана да проституира от подсъдимия – от м.април 2018 до 06.06.2019 г. На второ място твърдии, че по делото е установено по безспорен начин, че пострадалата е напуснала границата на Р.България и се е завърнала на 28.10.2018 г., като отново е отишла да живее при подсъдимия и същият я е склонявал да проституира ежедневно. Счита, че деянията са индивидуализирани в достатъчна степен, като въпреки извършването на всички възможни процесуално-следствени действия в хода на разследването, не могат да се установят конкретните дни, в които е осъществявано деянието. Иска от съда 1 на основание чл.345 от НПК да се отмени така протестираното определение и да се върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Подсъдимият, редовно уведомен не прави възражение.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка, с оглед твърденията в жалбите, намери следното:

Протестът е подаден в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим и разгледан по същество е основателен.

На 28.10.2019 г.Районна прокуратура гр.Сливен е внесла обвинителен акт против С. Г. П. за престъпления по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като е образувано НОХД № 1523/2019г. по описа на РС-Сливен. По делото е проведено разпоредителното заседание на 02.12.2019г. Делото е приключило с постановяване на Присъда № 87/15.07.2020г., с която подсъдимият С. Г. П. е признат за невиновен за извършените престъпления по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като същият е оправдан.

Постановеният съдебен акт е протестиран от Районна прокуратура Сливен, като е образувано ВНОХД 544/2020г. по описа на Окръжен съд Сливен. С Решение № 1/15.02.2021г. Окръжен съд - Сливен е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Образувано е НОХД 259/2021г. по описа на Районен съд - Сливен.

Проведено е разпоредителното заседание на 22.04.2021г. Делото е приключило с постановяване на Присъда № 260012/28.10.2022г., с която подсъдимият С. Г. П. е признат за виновен за извършени престъпления по чл.

155, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като са му наложени следните наказания: наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 5 000,00 лв. за извършено престъпление по чл.155, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба от 5 000,00 лв. за извършено престъпление по чл.155, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба от 3 000,00 лв. за извършено престъпление по чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба от 3 000,00 лв. за извършено престъпление по чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; наказание лишаване от свобода за срок от девет мес еца за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за извършено 2 престъпление по чл. 131, ал. 1, т.5а, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание на подсъдимия за срок от две години, както и наказание глоба в размер на 3 000,00 лв. С присъдата съдът се е произнесъл по направените от частните обвинители разноски, както и относно направените деловодни разноски.

По повод депозирана жалба от подсъдимия, чрез неговия служебен защитник – адв. И. Т. е образувано ВНОХД 77/2023г. по описа на Окръжен съд - Сливен. Въззивният съд се е произнесъл с Решение № 91/18.05.2023г., с което е отменена изцяло обжалваната присъда и делото е върнато на Районен съд - Сливен за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Образувано е НОХД №725/2023г. по описа на Районен съд - Сливен.

Разпоредителното заседание е проведено на 29.06.2023г. С протоколно определение Районен съд - Сливен е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

Протоколното определение от 29.06.2023г. е предмет на настоящото производство. Същото е протестирано от Районна прокуратура - Сливен.

Въззивният съд, с оглед на така установените фактически положения, намира съображенията, изложени от прокуратурата за отмяна определението на Районен съд Сливен за връщане делото на досъдебна фаза, за основателни.

В тази връзка протестираното определение на Районен съд Сливен е незаконосъобразно.

Сливенският окръжен съд с оглед на фактическите констатации, направи следните правни изводи:

Относно твърдението на Районен съд - Сливен, че не ставало ясно от обвинителния акт, от кой момент св. О. е започнала доброволно да проституира и от кой момент същата е била склонявана, настоящият състав счита, че предвид обстоятелството, че повдигнатото обвинение за това деяние е по чл. 159а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, това уточнение в обвинителния акт не е необходимо. Това следва от текст на закона, който изрично казва: „Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им…“ По делото е установено, че действията по транспортиране са започнали от м.април 2018 г., като това обстоятелство е посочено, както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Действително са посочени времевите рамки на изпълнителното деяние, а именно от м. април 2018 г. до 06.06.2019 г.

Относно обстоятелството защо е повдигнато обвинение за периода след 05.10.2018 г. (когато св.О. е избягала при сестра си) до 16.10.2018 г. (когато е напуснала територията на Р.България), настоящият състав на съда счита, че същото не се явява отстранимо съществено процесуално нарушение по 3 смисъла на чл. 249 от НПК. Това обстоятелство съдът има възможност да коментира по същество, но то не е основание за прекратяване и връщане на делото на прокурора.

Друго положение, което е коментирал първоинстанционният съд в обжалваното определение е – защо в обстоятелствената част по второто обвинение е посочено, че П. е започнал да транспортира св. О. „след“ 28.10.2018 г., а посочената начална дата за същото изпълнително деяние в обвинителния акт, е 28.10.2018 г. Окръжен съд – Сливен се съгласява с доводите, изразени в частния протест на прокурора, че темпоралния критерий, посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт може да бъде изразен в дата, час или период. В конкретния случай е посочен след кой конкретен момент е започнало повторното извозване на пострадалата, като това също не се явява обстоятелство, което да води до връщане на делото на досъдебна фаза.

Окръжен съд – Сливен се съгласява с изводите на районния съд, че всяко от така повдигнатите обвинения, за отделните деяние, следва да бъдат конкретизирани в обвинителния акт, времето, мястото и начинът на извършването им. Въззивният съд счита, че предвид така посочената индивидуализация на всяко едно от деянията, подсъдимият П. има възможността да научи за какви деяния е обвинен и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита.

Относно обстоятелството, че са повдигнати за всяко от деянията (по чл.

155 и чл. 159а от НК) отделни обвинения за отделни периоди, настоящият съдебен състав се съгласява изцяло с твърдяното от Районен съд - Сливен, но същото обстоятелство следва да бъде коментирано по същество и не е основание за приложение на чл. 249 от НПК. Същото се отнася и относно твърдението за поглъщане на състава на чл. 155 от НК от чл. 159а от НК.

Действително Тълкувателно решение № 2/16.07.2009 г. е запазило действие до днес и има задължителен характер за правораздавателните органи, същото обаче отново трябва да се коментира по същество и не се явява мотив за връщане на делото на прокурора.

Въззивният съд се съгласява с твърденията на прокуратурата, че обвинителният акт е съобразен с изискванията на чл. 246 от НПК, като са посочени правноотносимите факти и обстоятелства, обосноваващи обвинението. Действително е очертана рамката на предмета на доказване в съдебното производство относно време, място и начин на извършване.

Съобразявайки изложените аргументи, въззивната инстанция намира атакуваното протоколно определение на

Районен

Сливен за незаконосъобразно.

Ето защо, определението на първоинстанционния съд, с което НОХД №725/2023г. по описа на Районен съд - Сливен е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение, е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

4

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 29.06.2023г. постановено по НОХД № 725/2023г. по описа на Районен съд - Сливен.

ВРЪЩА НОХД № 725/2023г. по описа на Районен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определение не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5