Решение № 6927 от 11.10.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.... гр.София, 11,10,2019год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 5013 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от П.М.В. срещу З. „Л.И.“ АД, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 85100,00лв., частично от

94000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 01,02,2018год. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 30,03,2018год. до окончателното изплащане на вземанията, както и 1370,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30,03,2018год. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че на 01,02,2018год., по ПП 1Е79, в района на 372+700км., посока от гр.Симитли към гр.Б., е възникнало ПТП между товарен автомобил Ман, с рег.№*******, с прикачено полуремарке Шмитс, с рег.№ *******, управляван от С.Т.и лек автомобил, с марка Фолксваген Голф, с рег.№ *******, управляван от П.М.В.. В резултат на произшествието на ищеца са причинени неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба и имуществени вреди /уточнени по молба от 31,05,2018год./ Поддържа се вина за произшествието да има водачът на товарния автомобил, за който е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Заявена е претенция за извънсъдебно уреждане на спора, по която е постановен отказ за заплащане на обезщетение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-З.“Л.и.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие. Поддържа да липсват доказателства причинените увреждания да са във връзка с процесното ПТП. При условията на евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил Фолксваген Голф, който в нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДВП не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП, управлявал е МПС с превишена скорост, и е пътувал в нарушение на чл.137а от ЗДВП -без поставен обезопасителен колан. Оспорва началния момент, от който следва да се начислява законна лихва.

Оспорва дължимостта на имуществени вреди.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на претенциите. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с№ 3 /12,02,2018год. на МВР, ОД -Б. на 01,02,2018год., около 02,00часа на път ПП-1Е-79, км.372+700, е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген голф“, рег. № ******, управляван от П.М.В. и товарен автомобил „Ман ТГХ“, рег. № ******, управляван от С.Н.Т..

По делото е представена справка от базата данни на

Информационния център към Гаранционния фонд /л. 9/, видно от която по отношение на автомобил, с peг. №******е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/22/117000718419, със застраховател З. „Л.И.“ АД, с период на валидност 06,03,2017 год. до 06,03,2018 год.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че процесното ПТП е настъпило на гл. път Е79 между гр. Симитли и гр. Б., на км.

372+700, на прав пътен участък в близост до завой на пътя. Път Е 79 се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента с широчина 3,6 м, разделени с единична прекъсната бяла линия. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието без локално осветление на пътя. Двамата водачи са имали възможност да се забележат взаимно, когато са се намирали на разстояние един от друг на около 120 м., тази възможност не е била налична при по-голямо разстояние от 120 м., поради наличието на крайпътна растителност, която е ограничавала видимостта им един към друг.

Процесният лек автомобил „Фолксваген” се е движил по гл. път Е79 в дясната пътна лента за посоката му, с посока от гр. Симитли към гр. Б. със скорост на движение 60км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, той се е движил по ляв завой на пътя. В същото време върху пътната лента за насрещното му движение и в обратната посока се е движил процесният т.а. МАН, състоящ се от влекач и полуремарке. По неустановени причини, преди да навлезе в десния завой, т.а. МАН е продължил да се движи без да следва посоката на пътя и е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение, където срещу него се е движил л.а. Фолксваген. Т.а. МАН с предния си ляв габарит е достигнал до метална еластична ограда в ляво на пътя и се е ударил странично в нея. Т.а. МАН е продължил движението си, като е разрушил 15 броя звена от оградата. Водачът на л.а. Фолксваген се е движил в дясната пътна лента за посоката му, при което се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си част челно се е ударил в предната дясна част на т.а. МАН, в зоната на предния му десен фар. След удара задната част на л.а. Фолксваген се е завъртяла наляво, като автомобила е продължил движението си напред и отклонявайки се в ляво.

Автомобилът е преминал върху пътната лента за насрещното му движение и се е установил извън платното за движение върху уширение на пътя за аварийно спиране. Т.а. се е установил напречно на платното за движение, като с предните си колела е достигнал до осевата линия на пътя. Преди настъпването на процесното ПТП, водачът на т.а. МАН е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение. Преди настъпването на ПТП, водачът на л.а. Фолксваген се е движил върху дясната пътна лента за посоката му, като не е променял посоката си на движение. Опасната зона за спиране на лек автомобил Фолксваген за определената му скорост на движение от 70 км/ч е около 58,1м.. В района на настъпилото ПТП няма данни за поставена вертикална сигнализация, имаща значение за настъпилото ПТП. Мястото на удара между т.а. МАН и л.а. Фолксваген по широчина на платното за движение, е на около 2,5 - 3,5 м. вляво от десния край на платното за движение по посока на движението на л.а. Фолксваген и по дължина на платното за движение, е на около 52 м след линията на ориентира по посока движението на същия автомобил. Мястото на удара е изцяло върху пътната лента за движение на л.а. Фолксваген.

Скоростта на движение на л.а. Фолксваген преди момента на удара е била около 70км/ч., а на т.а. МАН – 80 км/ч., а в момента на удара – 70 км.ч. за лек автомобил „Фолксваген“ и 60 км.ч. за товарен автомобил МАН. Вещото лице посочва, че опасната зона за спиране на автомобил МАН за определената му скорост на движение 80 км/ч е около 77 м.

От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на т.а. МАН със системите за управление на автомобила, който е навлязъл върху пътната лента за насрещното му движение в момент, в който срещу него се е движил л.а. Фолксваген, като е навлязъл в опасната му зона за спиране. Процесният автомобил Фолксваген е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници включително и на задната седалка. В заключението е изложено, че в конкретния случай тялото на пострадалия водач на л.а. Фолксваген вследствие на възникналата инерционна сила, е политнало напред спрямо посоката на автомобила. Ако пострадалият водач на л.а. Фолксваген е бил с поставен предпазен колан, тялото му е щяло бъде фиксирано върху предната лява седалка на която е седял преди настъпването на ПТП и в момента на удара и след него движението му спрямо автомобила ще бъде ограничено. В о.с.з от 30,09,2019год. се сочи максимално разрешената скорост за движение в пътния участък да е 90 км.ч.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял следните увреждания:

- счупване на десния голям пищял в зоната на коленната става с разместване, разместване на капачката на дясно коляно, счупване на ладиевидната и петната кост на ляво ходило, охлузване на лицето и травма на носа. Подобен род фрактури се възстановяват за период от около една година, след което болните не търпят болки и страдания.След ПТП пострадалият е бил хоспитализиран в задоволително общо състояние, ориентиран. Десния крак е бил с оток в областта на дясно коляно със силна болка и силно ограничени движения, както и с болезнена оточна лява глезенна става.

След диагностициране е предприета оперативна интервенция на 01,02,2018год. като е извършено открито наместване на фрактурата на десния голям пищял и е поставена метална плака с винтове. Под местна анестезия е извършена репозиция и фиксация на счупването на лявата петна кост с три броя киршнерови игли.. На 27,09,2018год. е извършена оперативна интервенция по отстраняване на металните импланти.

Изложено е становище, че ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан би получил подобни травми в по-лека степен. В о.с.з. от 25,02,2019год. се сочи, че при поставен предпазен колан тялото на ищеца е щяло да бъде задържано към седалката, в който случай не би се стигнало до счупване на коленната става. Липсват данни за „коланна травма“.

Извършените разходи за проксимална тибия са необходими за провеждане на оперативното лечение при пострадалия.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Олга Петрова Велкова – майка на ищеца, от чиито показания, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват неимуществените вреди за ищеца.

Представена е фактура с № 11744, 02,02,2018год. ведно с касов бон /л. 7/, издадени от МБАЛ „Б.“ АД на ищеца, за сумата от 1370,00лв.- проксимална тибия.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на товарен автомобил „МАН“, който нарушил правилата за движение по пътищата - Чл. 16. (1) от ЗДВП, съгласно който на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период. Ето защо искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“.