Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 12.02.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 259/2025
Вид
Решение № 45
Подписан
12.02.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Аделина Тушева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. М., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело № 20251600100259 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на В. В. Т. от гр. М., действаща лично и със съгласие на своя баща В. Т. С., подадена чрез адвокат Е. В. срещу К. И. К. от гр. М., с която са предявени обективно съединени искове за заплащане сумата 32 000 лева обезщетение за причинени й от ответника неимуществени вреди и за сумата 3000 лева обезщетение за имуществени вреди в резултат на нанесена на 26.12.2024 г. в гр. М. по хулигански подбуди средна телесна повреда.

В исковата молба от фактическа страна се твърди, че на 26.12.2024 г. ищцата и приятеля й Р.К.А., след като празнували Коледа в дома си, решили да посетят дискотека в град М.. Около 04:00 часа отишли в „БЛЕК ЛЕЙБЪЛ“ с двама приятели М.П. и В.А.. След известно време при тях дошъл И. К. и влязъл в пререкания с М.. Р. станал и отишъл при тях, за да не се сбият, охраната забелязала и веднага били изведени отвън да се разберат, като ищцата също излязла. Нещата приключили с подаване на ръка и всички се върнали в дискотеката. Към 07:00 часа компанията си тръгнала и преди ищцата и приятелят й да стигнат до дома му, били нападнати от И. и неговия баща К., които спрели колата си непосредствено на пътното платно, както си 1 вървели ги настигнали и започнали да бият ищцата и Р.. К. ударил Р. с метална палка, бил ритан от И.. Без ищцата да се намесва била ударена от К. с металната палка през лицето. Усетила силна болка, устата й се напълнила с кръв, изпадали избитите й зъби, като има спомен от спешния център как й шият устните и чувствала силна болка в главата.

Вследствие на нанесения й побой получила счупване на алвеоларните израстъци на зъби от 12 до 22, това са четирите горни резеца, както и изместване на зъбите навътре, което увреждане представлява счупване на челюст, за което претърпяла огромна физическа болка и оперативно лечение, което продължава и към датата на исковата молба. Вследствие на удара са и причинени и счупване на клинични корони на 11, 12 и 13 зъби на ниво венец, което увреждане представлява избиване на зъби, водещо до затрудняване дъвченето и говореното. Получила и разкъсно-контузна рана на горна устна, както и минимални счупвания на 41 и 42 зъби, което още повече влошило здравословното й състояние.

Посочва, че деянието на ответника представлява престъпление, за което е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НДОХ № 353/2025 г.

От нанесените й телесни повреди ищцата търпи огромни болки и физическо страдание. Лечението й налага разходи при посещения в клиники и медицински учреждения, поставяне на импланти, хирургични интервенции, като се твърди, че ще продължи с години, предвид възрастта на ищцата и тежестта на увредите. Налице са и остатъчни белези след извършените медицински интервенции, като разликата е най-забележима в горната й устна, многократно шита, довело и до частично обезобразяване.

Твърди се, че в резултат на извършеното деяние от ответника ищцата търпи трайни неблагоприятни последици, изразяващи се в загуба на зъби и деформации и причиняване на физическа болка и страдание, психическо напрежение, страх от други подобни посегателства. В резултат на извършеното от ответника деяние ищцата търпи и имуществени вреди разходи за престой и закупуване на консумативи и медикаменти, потребителски такси и прегледи и обслужване в болничните заведения.

При тези твърдения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 32 000 лева обезщетение за нанесените й неимуществени вреди, причинени от престъпното деяние извършено от ответника, както и 2 сумата 3000 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Претендира плащане и на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител, е направила искане по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като съобрази изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение, намира че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК.

Преписът от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника по реда на чл. 46, ал. 4 във вр. чл. 49 ГПК, като са му указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, като в насроченото съдебно заседание не се е явил, не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие и не е изпратил свой представител.

Вземайки предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и представените доказателства – споразумение по НОХД № 353/2025 г. по описа на РС-М., имащо последиците на влязла в сила присъда, епикризи, съдебно-медицинско удостоверение и картон за дентално лечение, както и разпитаните в хода на делото свидетели, съдът намира искът за обезщетение за неимуществени вреди за вероятно основателен.

С оглед представените фактури и касови бонове, установяващи извършени от ищцата разходи за прегледи, изследвания и консумативи за лечение, съдът намира за вероятно основателен и предявеният иск за имуществени вреди.

Гореизложеното води на извод, че предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са налице, което налага уважаване на предявените искове.

По разноските:

Съобразно факта, че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, в тежест на ответника е да заплати по сметката на МОС държавна такса в размер от 715,80 евро /1400 лв./, съразмерно с уважената част от исковете.

В хода на устните състезания процесуалния представител на ищцата е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер, определен от съда. Така направеното искане следва да се квалифицира като претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Уважаването му обаче е обусловено от представяне на сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че се оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.

3

38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА /така Определение № 47 от 8.01.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 917/2023 г., III г. о., ГК и Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК/. В случая е представен договор, в който нито е посочено някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА, нито какъвто и да било размер на възнаграждение, поради което претенцията не следва да бъде уважена.

Предвид промяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., присъдените с настоящето решение парични суми, следва да се превалутират съгласно чл.11-13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М., ул.

„П.“ № ** да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на В. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр. М., ж.к. „М.“, бл. № **, ет. *, ап. **, действаща лично със съгласието на своя баща В. Т. С., сумата от 16 361,34 евро /32 000 лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на нанесена на 26.12.2024 г. по хулигански подбуди средна телесна повреда, КАКТО и сумата от 1533,87 евро /3000 лева/ представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, лекарства и рехабилитация.

ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М., ул.

„П.“ № **, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметката на Окръжен съд-М. сумата от 715,80 евро /1400 лева/, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, както и 2.56 евро /5 лева/ държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК .

Преписи да се връчат на страните.

Съдия при Окръжен съд – М.: _______________________

4