Решение № 5176 от 23.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5176 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110213559 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.

Образувано е по Жалба от Й. Ц. М., която с атакуваното НП е наказана с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗдвП, за виновно нарушаване на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В Жалбата се оспорва субективния елемент от фактическия състав на нарушението – вината. Настоява се, че жалбоподателката не е знаеба за служебната дерегистрация на автомобила, която е настъпила само 10 часа преди проверката. Обръща внимание, че деянието не само не е било извършено умишлено, то не е било извършено и непредпазливо, доколкото законодателят не е предвидил възможност за водачите/собствениците на МПС или техните ползуватели, за узнават своевременно, веднага, факта на служебната дерегистрация. Поради неправилно прилагане на материалния закон от страна на АНО се настоява за отмяната на обжалваното НП като неправилно.

В съдебно заседание редовно призованата жалбоподателка се явява лично и с упълномощения си процесуален представител адв.Ч., която поддържа жалбата, обръща внимание на съда, че от съдържанието на 1 обжалваното НП на самия АНО не е ясно в какво качество – собственик или водач, на жалбоподателката М. са наложени административните наказанияе.

Претендират се разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, за което е приложен Договора за правна помощ, представляващ основанието на плащането им и в който е инкорпорирана разписка за действителното им заплащане от жалбоподателката.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази представения доказателствен материал, който цени в пълнота: АУАН 994434 съставен на 01.08.2023г. От И.А.И. – мл.автоконтрольор при ОПП - СДВР, Справка за промяна в регистрацията на превозни средства от 02.09.2024г с вписан за купувач на л.а. с дк№ *** А.П.В., а стар собственик е В.К.А.; Справка картон на водача – жалбоподателката, съдът намира за безспорно установено, а и не се спори от страните, че на 01.08.2023г около 14,26 часа в София, с посока на движение от кв.Княжево към кв.Владая, жалбоподателката е управлявала л.а. Тойота с дк№ ***, собственост на Валери Александров.

В АУАН – и никъде другаде сред доказателствения материал, се твърди, че, регистрацията на автомобила е служебно прекратена на същата дата, но в 04,15 часа, а собственикът е бил уведомен на 02.07.2023г., като обстоятелствата за служебното прекратяване и уведомяването на собственика не се удостоверява, а в АУАН актосъставителят твърди да е узнал това от ОДЧ.

Съдът оставя без разглеждане настояването на жалбоподателката М. и нейният процесуален представител за липса на субективен елемент на деянието по следните съображения: за да се преценява наличието или липсата на субективен елемен, следва преди това да е даден утвърдителен отговор дна въпроса дали е осъществен обективния елемент на нарушението и едва след това да се разсъждава за субективното отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни последици.

В настоящия случай това не е така, защото:

Нито АУАН, нито обжалваното НП, нито пък се представят доказателства за основанието, на което се твърди да е настъпила служебната дерегистрация. Това е от значение, т.к. дори при служебна делегистрация са възможни хипотези на заличаване последиците на служебната дерегистрация, 2 стига да са налице основанията за това, напр. Съобщение от гаранционен фонд, ако основанието за служебната дерегистрация е изтекла ЗГО.

Видно от съдържанието на обстоятелствената зчаст на обжалваното НП – В качеството си на собственик и водач и водач на МПС М. е била длъжна да познава закона и да предвиди последиците от неизпълнение на задължението си да регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото придобиване.

Съдът, на базата на това твърдение на АНО би следвало да направи извода, че служебната дерегистрация е настъпила на основание чл.18б, ал.1, т.10 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Но в същата обстоятелствена част на обжалваното НП АНО изрично указва кой е собственикът на автомобила – лицето, сочено от АУАН и от Справката в тази насока, а и твърдението собственикът – различно от жалбоподателката лице, да е бил уведомяван.

Обстоятелството, че 02.07.2023г собственикът на автомобила е уведомен за служебната дерегистрация (формално доказуем факт – чрез прилагане на разписка за уведомяването, а не по твърденията на неизвестно ОДЧ) не означава непременно автоматично влизане в сила на дерегистрацията – законодателят е предвидил ред – за обжалване когато това става със ЗПАМ, а е предвидил и способ за служебно възстановяване на регистрация в определени случаи. Затова е от изключително значение кога и на какво основание автомобилът е бил служебно дерегистриран.

Не е проверено и не е доказана липсата на осъществяване на предприети от собственика действия по обжалване на ЗПАМ, предприети действия за сключване на ЗГО – в случай, че служебната дерегистрация е настъпила по инициатива на Гаранционния фонд. В тази връзка, в случай, че автомобилът е бил служебно дерегистриран поради уведомление от Гаранционния фонд за изтекла ЗГО, законодателят е предвидил възможността отново служебно, отново чрез уведомление от Гаранционния фонд, регистрацията да бъде служебно възстановена – чл.143, ал.10 от ЗдвП. Служебното възстановяване се извършва по инициатива на Гаранционен фонд. Собственика/вписаният в 3 рег талона ползувател не е необходимо да предприема никакви други правни действия, освен да сключи нова застрахователна полица, за да настъпи ефекта на служебно възстановяване на регистрацията. Дали е настъпило такова възстановяване, не се указва, не е изследвано.

Всъщност, за пълнота на изложението, в обстоятелствената част на НП АНО твърди, след като изрично е посочил кой е собственикът, в пасаж, който отдава на техническа грешка, получена вследствие механичното привнасяне на готов текст от друг казус, че госпожата е собственик и водач на автомобила, при което такъв собственик, който в двумесечен срок не е заявил придобиването на автомобила и не е предприел действия за пререгистрацията.

Това при проложение, че само три реда по-горе АНО изрично указва кой е собственикът, като дори сочи доказателство в тази насока – Справката. Затова, съдът може само да гадае – нещо, което не бива да прави, че става въпрос за техническа грешка – паразитно привнесен пасаж. Щом за дерегистрацията е уведомяван Валери Александров, а не жалбоподателката - а така твърди и АУАН, така указва и справката, значи към датата на твърдяното нарушение Александров, а не жалбоподателката, е бил собственик на автомобила.

Като не е посочено изрично на какво основание автомобилът е служебно дерегистриран (а указаното – нов собственик в двумесечен срок от придобиването не регистрира е очевидно невярно), съдът не може да провери и дали към момента на твърдяното нарушение автомобилът не е бил също така служебно регистриран – каквато възможност разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП допуска.

Затова съдът не може да приеме за доказано, че фактическият състав на нарушението е осъществен от обективна страна, поради което не може да разсъждава и за субективния елемент на деянието, о следва директно да отмени обжалваното НП като неправилно – нарушен е материалният закон.

В допълнение и като самостоятелно основание за отмяна: обжалваното НП съдържа вътрешно противоречие – от една страна изрично се указва в обстоятелствената част на това НП, а и на АУАН и приложената от АНО Справка в тази насока, че собственик е само лицето Валери Александров. От друга страна, в обстотятелствената част на НП, в частта на правния анализ на изнесените вече факти и обстоятелства, АНО изрично твърди, че М., в 4 качестнвото си на собственик и водач е следвало да знае… факта на служебната дерегистрация. Вписването на М. като собственик противоречи на установената от съда фактическа обстановка, на възприетата от актосъставителя и самия АНО фактическа обстановка относно собствеността на автомобила и най-вероятно се дължи на техническа грешка при привнасяне на цели пасажи от подобни казуси в настоящия, при съставяне на НП. При всички положения, това вътрешно противоречие се твърди от жалбоподателката, а и от нейния процесуален представител, да води до създаване на невярна представа за качеството, в което е привлечена към отговорност – за собственик – каквато не е и никой не твърди да е, или пък за водач, какъвто признава - не се спори да е. Още в Жалбата, а и в съдебното заседание, се поставя този въпрос. Въпросът е съществен и неяснотата относно качеството, което има санкционираното лице по отношение процесния автомобил, има отношение към възможните линии на защита, които да предприеме. Затова привнесената неяснота по този въпрос съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита и е годно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

По разноските – искането за присъждането на разноски е основателно, предвид налагащата се отмяна на атакуваното НП. Размерът е доказан – видно от инкорпорираната в Договора за правна помощ разписка за заплатения от жалбоподателката адвокатски хонорар от 1 000 лева. Тези разноски следва да бъдат възложени на въззиваемата страна.

Воден от гореизбоженото и на основание чл.63, ал.2, вр.ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-4332-027889/20.11.2023г., издадено от Г.Б. – началник група в СДВР, ОПП – СДВР с което на Й. Ц. М. са наложени 5 административните наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗдвП, за виновно нарушаване на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОПП-СДВР да заплати на Й. Ц. М. с ЕГН ********** направените до момента разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението и мотивите са обявени в откритото съдебно заседание.

За Решението да се уведоми неявилата се страна с указание, че може да го обжалва в 14-дневен срок пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6