Решение № 192 от 11.08.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Исперих, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20213310100478 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.108 от Закона за собствеността.

Постъпила е искова молба вх.№ 1002/ 28.06.2021г. от АНТ. Т. СТ., ЕГН – ********** от град Исперих, област Разградска, ул.“***“ № 21 чрез адвокат С.Д. от АК – Разград против А.В. Юмер, ЕГН – ********** от село Лъвино, община Исперих, област Разградска, ул.“*** № 44 с която моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че Поземлен имот УПИ II в квартал 55, образуван от имот 469 находящ се в чертите на село Лъвино, община Исперих, отреден за жилищно застрояване, с площ от 1239.00 кв.м. и Поземлен недвижим имот съставляващ УПИ I в квартал 55, образуван от имот 469, находящ се в чертите на село Лъвино, община Исперих, отреден за жилищно застрояване, с площ от 1354.00 кв.м. са собственост на наследниците на С.В.С., починал на 24.04.2020г., която е придобита чрез изтекло в тяхна полза давностно владение и ответника да бъде осъден да предаде собствеността и владението над имотите. В исковата молба се разказва, че имотът бил собственост на наследодателите на починалия към настоящият момент съпруг на ищцата. Волята на неговия дядо била имота да остане за внука му С.С. – съпруг на ищцата. Имота бил деклариран и за него дълги години били заплащани данъци. В годините назад бил отдаван за обработка на различни физически лица. След смъртта на Стоянов през 2020 година наследниците му решили да продават имота, но опитвайки се да се снабдят с необходимите за сделката документи касаещи собствеността установили, че процесният имот и съседен имот, собственост на ответника се водят като общ парцел, както и че ищцата не може да докаже право на собственост. В същото време наследниците на Стоянов плащали данъци за имота. Ищцата предложила на ответника да закупи имота, но до уговорка не 1 се стигнало. След 24.04.2020г. ищцата и децата и предприели действия за продажба на имота и така установили, че на 14.02.2020г. ответника се е снабдил с нотариален акт за собственост над целият имот по давностно владение. Ищцата твърди, че това е неправомерно и в полза на ответната страна не е изтекъл предвиденият от закона 10 годишен давностен срок.

Подали са жалба и до прокуратурата, но не са предприети действия за наказателно преследване, тъй като се касаело до гражданско правен спор.

Ищцата счита, че наследниците на С.В.С. са собственици на имота по давност и моли ревандикационният иск да се уважи изцяло. По доказателствата моли да се допуснат представените писмени доказателства, да се назначи експертиза досежно идентичността на имота и да се даде възможност да се сочат гласни доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.Ю. при редовно уведомяване, чрез адвокат Ж. Ч. от АК – Разград. Счита искът за недопустим, а по същество за неоснователен. Твърди, че самата ищца заявява в исковата молба, че никъде няма данни, че процесните два имота са нейна собственост. Не била установена идентичност на процесните два имота с целият имот пл.№ 469. Счита, че при изясняване на спора от фактическа страна ще се установи, че ищцата няма материално правна и процесуално правна легитимация да води искът. По същество счита искът за неоснователен. Твърди, че от 12 години имотът се владее и обработва от него и никой, вкл. и ищцата не е оспорвал неговото владение. Твърди също така, че наследодателя на съпруга на ищцата е имал имот с къща в селото, но той е бил далеч от процесните земи. Много хора във селото можели да свидетелстват, че нито наследодателя, нито наследниците вкл. ищцата някога са владели точно тези имоти. Ищцата не представяла годни документи, които да легитимират нея или праводателите и като собственици на процесните имоти. Моли по доказателствата да му се даде възможност да води свидетели.

В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител адвокат С.Д. поддържа предявеният иск и моли по същество същият да бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител адвокат Ж. Ч. оспорва предявеният иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

Ищцата е наследник по закон – преживяла съпруга на С.В.С., починал на 24.04.2020г. Той от своя страна e наследник на С.К.Д. починала на 26.10.1993г. Димчева е наследник – дъщеря на К.Д.А., починал на 14.06.1975г.

През

1992 година

Димчева е заявила пред

Поземлена комисия – град Исперих за възстановяване земеделски имоти, като в списъка присъства и ясак от около 3.000 дека, за който е отбелязано че е заснет по пл.№ 469 в землището на село Лъвино.

Димчева е подала и Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ в която въпросният имот в парцел 469 присъства. От 1998г. наследодаотелят на ищцата – С.С. се води данъчно задължено лице за имот в село Лъвино, в кв.55, парцел 2-55, като е заплащал данъци за този имот до 2020г. вкл.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение : Имот с планоснимачен № 469 съществува като кадастрална единица в застроителния и регулационния план на село Лъвино, одобрен със Заповед № 242/ 03.12.1987г. и към момента на одобряването му в 2 разписния лист придружаващ плана не фигурира име на собственика. През 2020 година на основание Нотариален акт № 100, том I, рег.№ 963 и дело № 84/ 2020г. като собственик е вписан АДН. В. ЮЗ.. Преди 1987г. имотът по стария регулационен и кадастрален план не съществува като кадастрална единица и съответно няма информация относно собствеността му.

Имот пл.№ 469 не е влизал в блоковете на ТКЗС/ ДС.

Имот пл.№ 469 е в регулационните граници на село Лъвино и за него са отредени два парцела – УПИ I – 469 и УПИ II – 469 за жилищно застрояване в квартал 55. В земеразделителния план и съответно в картата за възстановената собственост не съществува имот с № 469 – „ясак“.

Имот с пл.№ 469 е с площ от 2609.00кв.м. От него в УПИ I – 469 в кв.55 попадат 973.00кв.м., а в УПИ II – 469 от кв.55 – 712.00кв.м. Останалата част от пл.№469 попада в новопроектирана улица и като маломерно предаваемо място към УПИ III - 470. Общата площ на УПИ - 469 в кв.55 е 1354.00 кв.м., а на УПИ II – 469 от кв.55 – 1239.00 кв.м.

В стария регулационен план на село Лъвино от 1934г. за процесният имот липсват кадастрални граници, с които да се идентифицира по отношение на местонахождение и площ.

По сега действащия ЗРП/ Регулационния план на селото одобрен със заповед № 242/ 03.12.1987г. процесният имот представлява имот с пл.№ 469 с площ 2609.00 кв.м.

На 14.02.2020г. ответникът АДН. В. ЮЗ. се снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност № 100, том I, рег. № 963, нот.дело № 84/ 2020г. по описа на нотариус Р.А., рег.№ 254 на НК, с който бил признат за собственик по давностно владение над следните имоти :

1. Поземлен имот с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на село Лъвино, община Исперих, област Разград, за който по скица № 73/ 21.01.2020г. на Община Исперих по ЗРП, утвърден със заповед № 242/ 03.12.1987г. е отреден УПИ I в квартал 55, образуван от имот № 469 с площ на УПИ I 1354.00кв.м., при граници и съседи : улица, УПИ II от квартал 55 и УПИ XIII по плана на селото; 2. Поземлен имот с начин на трайно ползване – жилищно застрояване, находящо се в чертите на село Лъвино, община Исперих, област Разград, за който по скица № 108/ 11.02.2020г. на Община Исперих по ЗРП, утвърден със заповед № 242/ 03.12.1987г. е отреден УПИ II в квартал 55, образуван от имот № 469 с площ на УПИ II 1239.00 кв.м., при граници и съседи : УПИ I, УПИ III от квартал 55 и УПИ XIII по плана на селото.

Ищцата А.С. е подала жалба срещу ответника и до Районна прокуратура – Разград за самоуправство касаещо процесните два недвижими имота. В образуваната преписка се съдържат сведения от ответника Ю., в които лицето само сочи, че преди няколко години е разбрал, че един от собствениците на имота е именно ищцата С.. Отишъл при нея и заедно ходили да търсят документи в различни институции за собствеността над имота, за да може С. да му го прехвърли. Не открили документи, че С. е наследник на имота. След като не излезли такива документи ищеца решил да си прехвърли имота по давност. В обясненията ответника заявява, че ако било необходимо ще прехвърли имота на А.С. и останалите наследници, след като те му заплатели разходите по имота. Твърди, че бил заплатил за пет години данъци за имота.

Никой от наследниците не го бил търсил, за да се разберяли.

3

По делото са разпитани следните свидетели : С.К., Е. А., Н.Н., Р.Я., Д.А. и Г.Р..

Първата свидетелка С.К. сочи, че имотът е на дядо и К.Д.. Той е работил мястото до смъртта си през 1975 година. След това имотът обработвали неговите две дъщери. След тяхната смърт земята започнал да обработва братовчеда на свидетелката Стоянов – съпруг на ищцата. Свидетелката сочи че С.С. предоставил имота да го обработват свидетелите А. и Недялков. В имота е имало къща. През годините Стоянов е заплащал данъците за имота.

После свидетелката разбрала, че имотът е бил присвоен от ответника. Сочи, че стадиона на село Лъвино е близо до имота. Покрай имота преминавал черен път за село Владимировци. Наследодателя Джонев не е починал в къщата, която е била в имота, той си купил друга къща в селото, но е работел мястото до последно. Е. А. бил съсед на процесният имот. В съседно място била и кащата на брата на К.Д..

Вторият свидетел Е. А. в своите показания сочи, че процесният имот е на брата на дядо му – К.Д.. Джонев е работил мястото до последно преди да почине. Разказвал е на децата, че там са се родили децата му, там са били темелите на къщата му. Е. А. сочи, че е ползвал местото от 1987г. до 2003г.

Работил го е по споразумение със С.С., който му бил братовчед. След него местото се работило от С.М. дълги години. В селото се говорело, че ответника взел мястото, че го е присвоил. Много възрастни хора в селото знаели, че процесното място било на брата на дядото на свидетеля. Стоянов все си е мислел, че местото е негово като това споделял в разговори със свидетеля. Според свидетеля ответника бил в имота от около 4-5 години.

Н.Н. бил работил мястото от около 2003 до към 2013 година. В имота е имало сливи, които стояли. Дядо Костадин не починал в къщата, която била в имота, той си купил друга къща в селото.

Третият свидетел Н.Н. сочи, че съпруга на ищцата Стоян му дал да обработва мястото. Мястото се намирало до стадиона в село Лъвино. То било някъде около 3 декара. Свидетеля знаел, че мястото е на С.С.. Дал му го да го работи през 2003 година, като до тогава мястото се работело от Е. А. по съгласие със Стоянов. Мястото Недялков работил до 2013 година. Тогава Стоянов казал, че ще си обработват мястото в семейството. Свидетеля познава А.Ю., като предполага че след него именно това лице е работило имота. Свидетеля не знае дели между Юмер и Стоянов е имало някакви уговорки относно имота. Свидетеля не знае дали ответника имал други места, които обработва в близост до процесното място. Свидетеля научил, че ответника си извадил нотариален акт за процесният имот.

Четвъртият свидетел Р.Я. твърди, че знае за изоставени имоти в края на село Лъвино. Ответника работил някои от тези земи над 10-15 години.

Свидетеля му помагал с трактор да обработва тези земи. Земята, която ответника обработвал в края на селото била около 2 декара. Близо била до стадиона. На около 200 метра от мястото, което ответника обработвал имало черен път за село Владимировци.

Юмер сеел в мястото слънчогледи, царевица, всяка година сменял посевите. Свидетеля познавал К.Д.. Той му бил съсед и починал в къща на улица „*** № 36. Работеното от ответника място било на около 500 метра от къщата на Джонев. Свидетеля не знае в мястото обработвано от ответника да е имало къща, камъни, ограда. Когато започнал да го обработва мястото било пустеещо, с треволяк и храсти. До 4 тази процесна земя А.Ю. имал и друга земя, която закупил преди 10 години.