Решение № 17 от 08.01.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 08.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Полина Хр. Илиева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20213110203660 по описа за 2021 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „ИНВЕСТ ДОМ П.“ООД представлявано от П. В. П. чрез адв. А. против НП № 03-013013/23.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5000 /пет хиляди лева/, за нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 от КТ.

В подадената до съда жалба се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка. Твърди се, че между дружеството-жалбоподател и лицето С.Д.А. са били налице граждански правоотношения с характеристика на договор за изработка. Сочи се, че сключеният след извършената проверка от служители на ДИТ -Варна трудов договор с А. е вследствие указанията на контролните органи, но не и предвид наличието на елементи на трудово правоотношение, характеризиращи отношенията с А., поради което трудовият договор е бил прекратен ден след сключването му. Излага се становище, че необосноваността на НП е следствие от липсата на обсъждане на всички доказателства, събрани в хода на проверката в т.ч. досежно изводите за наличието на работно време, уговорено трудово възнаграждение и характер на работа. Формира се извод, че от събраните в хода на проверката доказателства се установява, че страните по представения в хода на проверката граждански договор не са целели да установят 1 трудови правоотношения помежду си, като не са налице и елементите на такива. Иска се НП да бъде отменено и да бъдат присъдени в полза на въззивника сторените от същия съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание, въззивникът се представлява от управителя П.П. и процесуалния представител – адв. А.. Последният поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата съображения. Излага становище, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на граждански правоотношения между дружеството-жалбоподател и лицето С. А. предвид предмета на същия, а именно престирането на определен трудов резултат и липса на периодичност на престацията.

Навежда доводи за необоснованост на визираните в НП изводи и предвид ниския размер на уговореното възнаграждение, визирано в попълнената от А. декларация по чл. 402 ал.1 от КТ. Пледира да се кредитират изцяло показанията на св. А. и св. А. като обективни и депозирани от лица, възприели лично релевантните факти. Възразява срещу доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че обвинението се подкрепя от обективирания в декларацията 10 дневен срок за полагане на трудова дейност, като формира извод, че същият съответства на срока за изпълнение на гражданския договор, определен в чл. 4 от последния. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят сторените от въззивника разноски съобразно представените в хода на съдебното производство доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк О., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество оспорва доводите за наличие на гражданско правоотношение между дружеството-жалбоподател и лицето С.

А. с оглед обстоятелството, че от доказателствата по делото се установява, че материалите за извършване на трудовата дейност са предоставени от „Инвест Дом П.“ЕООД. Излага се становище, че в попълнената от А. декларация се съдържат данни, сочещи елементи на трудово правоотношение с дружеството. Навежда доводи, че обвинението се доказва и от констатираното разминаване между декларирания срок за извършване на трудова дейност от А. в полза на въззиваемата страна и приобщените по делото свидетелски показания, видно от които последният е полагал труд на обекта в рамките на два дни. Като аргумент в подкрепа на обосноваността на обжалваното НП се сочи и фактът, че с А. е сключен трудов договор в деня след проверката. Излага се становище, че сключения с А. граждански договор е имал елементите на трудово правоотношение, поради което е би прикрит трудов такъв. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и в полза на АНО да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – С.И. и свидетелят по акта – М.Д.. По искане на процесуалния 2 представител на въззивника, в качеството на свидетели са допуснати ангажираното с трудова дейност в обекта лице С. А., както и присъствалите в хода на проверката трудово ангажирани лица – О.Д. и А. А.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и копие на граждански договор от 09.12.2020 г. между „Инвест Дом П.“ ЕООД и С.Д.А..

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 09.12.2020 г., около 14.30 ч. служители при ДИТ-Варна – св. С.И. и св. М.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в строителен обект – „жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХХI – 217/ПИ ***/, кв.47, по плана на 18-ти м.р., ***, гр. Варна.

По време на проверката в обекта били установени да полагат труд лица, едно от които – св. С. А.. Последният заедно със св. А. А. подлепял с клинкер фасадата на изградената сграда. А. попълнил декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ , в която посочил, че извършва посочената дейност в полза на „Инвест Дом П.“ЕООД от 09.12.2020 г. , въз основа на сключен граждански договор, няма трудов договор с дружеството и работи на строителния обект от 11.00 ч. до 15.00 ч. В т. 10 от декларацията А. посочил, че работи срещу уговорка за заплащане от 100 лева на ден.

На контролните органи било представено копие от сключения между „Инвест Дом П.“ООД и С. А. граждански договор от 09.12.2020 г. с предмет -подлепяне на партер от жилищна сграда в строеж на *** с уговорено възнаграждение в размер на 100 лева и срок за изпълнение до 19.12.2020 г.

Проверяващите разяснили на представляващ дружеството, че с работещите на обекта лица следва да са налични сключени трудови договори и връчили на същия призовка на основание чл. 45 ал.1 от АПК да се представят трудовите досиета със същите до 14.12.2020 г. в ДИТ-Варна.

С оглед указанията на проверяващите, на 10.12.2020 г. между дружествотожалбоподател и св. А. бил сключен трудов договор № 004/10.12.2020 г. , с който последният бил назначен на длъжност „общ работник“ с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева.

След като въз основа на представения трудов договор и извършена справка в НАП за датата на регистрация на същия било установено, че към момента на извършване на проверката, по отношение на св. А. не бил наличен писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател, св. С.И. съставила на „Инвест Дом П.“ООД АУАН за нарушение на чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ за това, че на 09.12.2020 г. в гр. Варна в качеството на работодател е допуснал до работа С.Д.А. да престира труд в полза на дружеството като изпълнява трудовите функции по монтаж на клинкер, с работно място – строителен обект „жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХХI -217, ПИ 3

10135.256-.217, кв.17 по плана на 18-ти м.р., в гр. Варна, ***.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на „Инвест Дом П.“ООД, като на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и о т гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление

НП 03-013013/23.12.2020 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна съгласно заверено копие на Заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи, че въз основа на така установената фактическа обстановка неправилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като е приел, че отношенията между св. А. и дружеството-жалбоподател са трудово-правни такива.

Видно от показанията на св. А., св. Добрев и св. А., които се потвърждават от приобщените към материалите по делото копия на граждански договор между първия и дружеството-жалбоподател и копие на декларация по чл. 402 ал. 1 от КТ, А. се е ангажирал да осъществява трудова дейност не във връзка с периодично повтаряща се престация на работна сила, с оглед обслужване дейността на предприятието на работодателя, а с оглед реализиране на определен трудов резултат , а именно подлепяне с клинкер на фасадата на строящата се жилищна сграда на ул. Феликс 4

Каниц № 9 с площ от 9 кв.м. Видно от цитираните доказателства, посоченият резултат е следвало да се реализира в съответен времеви период – от 09.12.2020 до 19.12.2020 г.

, без да е съществувало задължение за престиране на труда с оглед постигане на трудовия резултат в конкретно работно време.

В тази връзка, отразеният в декларацията времеви интервал от 11.00 ч. до 15.00 ч. не отговаря на условията за регламентирано работно време, доколкото не се характеризира съобразно съдържанието на посочения документ с траен характер, съотв. според настоящия състав отразява времето, през което св. А. е извършвал трудова дейност в рамките на деня на проверката. Същевременно от показанията на св.

А. е видно, че този времеви интервал не е бил регламентиран от работодателя, а е подбран въз основа на самостоятелната му преценка с оглед изпълнение на възложения му трудов резултат, като доказателства оборващи твърденията на свидетеля в тази връзка не са събрани, поради което съдът ги кредитира.

Съдът намира, че от доказателствата по делото не бе установено и наличието на уговорено трудово възнаграждение във връзка с престиране на работна сила от А. при условията на изплащане за периодично и системно изпълнение на трудовите функции.

Видно от показанията на св. А. и съдържанието на представеното по делото копие на граждански договор, между страните е постигнато съглашение за заплащане на възнаграждение за реализиране на определен трудов резултат, а не месечно такова.

Посоченото обстоятелство се установява и от съдържанието на приложената към преписката декларация, в която А. не е посочил в пункт 5 от същата конкретен размер на трудово възнаграждение, което е уговорено с дружеството, съотв. вписаното под пункт 10 в графата „други обстоятелства“ уточнение сочи, че уговореното възнаграждение не се изплаща периодично, а еднократно – след престиране на определен трудов резултат.