Решение № 285 от 14.07.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Русе, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виржиния Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Гражданско дело № 20264500100162 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.

Ищцата А. С. М. твърди, че с влязло в сила решение по гр.дело № 2894/2025 г. по описа на Районен съд-Русе ответната страна била осъдена да й заплати сумата от 5 000 лв., частично предявена от общ размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на инцидент на 10.10.2024 г., изразяващи се в преживян стрес, влошено здравословно състояние, силни болки, безсъние и страх от бъдещо подобно събитие, със законната лихва върху главницата от 15.05.2025 г.

Твърди, че на 10.10.2024 г. се разхождала в района на читалище “****** *.“, гр.Русе. Движила се нормално, без помощни средства. Била в добро здравословно състояние.Вървейки се спънала в изпъкнала (повредена и деформирана) плочка на пешеходната настилка. Изгубила равновесие и паднала с цялото тяло по лице на лявата си страна. Вследствие удара получила силен кръвоизлив от носа. Изпитала уплаха и притеснение, тъй като имала имплантиран пейсмейкър в лявата част на тялото. Усетила силна болка в лицето, главата и лявата ръка. Не могла да се изправи сама, което наложило нейни познати да й помогнат. С тяхна помощ се прибрала в дома си, намиращ се в непосредствена близост до мястото на инцидента. Силните болки не отшумявали, а лявата й ръка се подула в областта на китката. На следващата сутрин, придружена от дъщеря си, посетила „Спешна помощ“ при УМБАЛ “Канев“ - Русе. След преглед и образно изследване, лекарите констатирали, че има мозъчно сътресение, фрактура на долния край на лъчевата кост и на костите на носа. Извършили гипсово протезиране на лявата ръка, с което А. М.

1 престояла 30 дни. Била приета за наблюдение в Отделение по неврохирургия.

До отстраняването на гипса ищцата била придружавана при посещенията си при лекар от своята дъщеря. Твърди, че не напуска дома си и понастоящем, като го прави само в случай, че се наложи да отиде на преглед или лечение.

Инцидентът я лишил от възможността да се грижи сама за себе си и я превърнал в ангажимент и грижи за близките й, тъй като изпитва страх, че може да пострада пак. Сочи, че първоначално семейството й се ангажирало изцяло с битовото обслужване. Инцидентът създал у нея емоционални притеснения и страх. Затворила се в дома си. Сега, когато излиза навън, желае да е придружена от близък човек. Предвид поставеният пейсмейкър не могла да проведе физиотерапия за по-бързо възстановяване на ръката, поради което продължава да търпи болки там, както и в носа.

След инцидента до премахване на гипсовата превръзка страданията били много силни и нетърпими, което наложило да приема болкоуспокояващи лекарства. С течение на времето интензитетът на болките намалял, но те се засилват чувствително при промяна на времето. Ръката й продължава да е подута и да отича. Твърди, че не може да си служи нормално с нея. При опит да я използва в ежедневието изпитва болка. Не може да свива пръстите на лявата ръка. От болките нощем не може да спи. Не се е възстановила и психически от инцидента.

Твърди, че на 24.02.2026 г., поради силните болки и невъзможността да си служи с лявата ръка пълноценно, посетила ортопед травматолог. Основната диагноза, поставена от доктора, била счупване на долния край на лъчевата кост с придружаващи заболявания и усложнение- алгоневродистрофия. Била констатирана промяна и в психичното й състояние.

Счита, че са налице законовите предпоставки да бъде ангажирана отговорността на ответника за понесените от нея неимуществени вреди, поради проявеното бездействие от страна на Община-Русе по вменените в чл.

11, ал. 1 ЗОС, чл. 30 ал. 4 ЗП и чл. 48, т. 2 б.“б“ от ППЗП задължения да управлява и поддържа своята собственост в интерес на населението-в случая на тротоарната настилка в района на инцидента, за да бъде годна за ползване от пешеходците. Иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 13 293 евро /26 000 лв./, частично предявен остатък от дължимото обезщетение в размер на 20 451 евро / 40 000 лв./ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане следствие на инцидент, настъпил в района на читалище „****** *.“ в кв.“*******“ в гр.Русе, със законната лихва върху нея от 10.10.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски за производството.

Ответната страна-Община Русе, ************** от ***** П.М., чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Я. М., оспорват претенцията.

Претендира се отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност-присъждане на обезщетение в по-нисък от заявения от ищцата размер. Търсят се разноски за производството.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор относно наличието на настъпил за ищцата деликт на 10.10.2024 г., поради виновно допуснато от служители на ответника противоправно бездействие. Инцидентът възникнал в района на читалище “****** *.“ в гр.Русе. На нея дата жената се спънала в изпъкнала (повредена и деформирана) плочка на пешеходната настилка, изгубила равновесие и паднала по лице на лявата си страна. Вследствие удара получила силен кръвоизлив от носа, усетила болка в лицето, главата и лявата ръка.

С влязло в сила решение, постановено по гр.дело № 2894/2025 г. по описа на Районен съд–Русе, приложено в настоящото производство, ОбщинаРусе били осъдени да заплатят на А. С. М. претендираната от нея сума от 5 000 лв.,частично предявена от общ размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на инцидент от 10.10.2024 г., изразяващи се в преживян стрес, влошено здравословно състояние, силни болки, безсъние и страх от бъдещ подобен случай, ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2025 г.В мотивите на акта съдът приел, че следващият се на ищцата справедлив размер на обезщетението възлиза общо на 15 000 лв.

Освен представените в него производство Лист за преглед на пациент в KДБ/СО №020219/11.10.2024 г., Направление за хоспитализация № 24285001750А / 11.10.2024 г., Епикриза изх.№21554/13.10.2024 г., издадена от УMБAЛ „КАНЕВ“ АД, издадени от УМБАЛ „Канев“ АД, 2 бр. искане за образно изследване, по настоящото дело са приложени още 3 бр. амбулаторни листи от 12.06.2025 г., 09.10.2025 г. и от 24.02.2026 г., издадени от д-р С.А..

Според Епикриза изх.№ № 21554/ 2024 г., ищцата постъпила на 11.10.2024 г. за лечение в отделение „Неврохирургия“ на УМБАЛ “КАНЕВ“ АД. След извършена рентгенография били констатирани фрактури на носните кости и фрактура на ляв радиус в дистален край. Отразено е, че страданието датира от сутринта на 10.10.2024 г., когато лицето пада и получава фрактура на ляв дистален радиус. На ищцата била направена репозиция и гипсова имобилизация. Видно от Амбулаторен лист № 2528240А1620/09.10.2025 г., издаден от д-р С.А., обективното състояние на А. М. към 09.10.2025 г. , година след инцидента, е с данни за алгоневродистрофия на лява длан и пръсти като усложнение от травмата, оток в дланта и пръстите, липса на пълен захват с пръстите на ръката и наличие на постоянна болка. Тези оплаквания били налични и при извършения на лицето преглед на 24.02.2026 г.

Разпитаната по делото св.Я.И.П., приятелка и съседка на ищцата, установява, че знае за инцидента с А. от 10.10.2024 г. Тогава двете заедно отивали към пощенския клон в кв.“*******“. Спрели на детската площадка, за да може внучето на свидетелката да се полюлее. Тогава ищцата паднала по лице, тъй като се спънала в неравност на тротоара. Свидетелката не успяла да я обърне да седне. А. не можела да се съвземе, започнала да плаче, че я болят 3 ръката и носът, имало много кръв. Свидетелката и още две познати, намиращи се случайно в района, придружили ищцата до дома й, след което се обадили на дъщеря й. На Я.П. е известно, че последната завела майка си в Спешно отделение на УМБАЛ “Канев“, там я приели в болница, където стояла няколко дни и гипсирали лявата й ръка. Последната останала подута и с нея жената не може да хваща абсолютно нищо. Свидетелката уточнява, че ищцата е десничар. Сочи, че понякога А. да я моли да отиде да й помогне в домакинството. Оплаквала се, че ръката й е постоянно подута и я боли. Я.П. установява, че откакто паднала, А. вече не е същата като човек. Не искала никъде да излиза, само плачела. Свидетелката я молела да излизат, но ищцата отказвала, защото я било страх, че пак ще падне. Преди инцидента жената била много жизнена и дейна, имала къща на село, където работела, но сега не искала никъде да излиза и стояла само в апартамента. Свидетелката обещавала, че ще я държи за ръка, за да излезе да се разходят, но А. не можела да преодолее страха си. Оплаквала се от безсъние. На Я.П. е известно, че ищцата приема медикаменти във връзка със депресивното си състояние, както и ползва мазила за ръката. Свидетелката изнася данни за случай, когато придружила А. за преглед при ортопед. До там отишли с такси.Ищцата се хващала за Я.П. и вървели бавно, тъй като първата трудно пазила равновесие.

Св.Л.Л.П., внук на ищцата, установява, че често контактува с баба си, чуват се всекидневно по телефон. Видял я в болницата непосредствено след инцидента . Баба му плачела, била уплашена и разстроена, мислела, че ще умре.Била със счупен нос и лява ръка, имала охлузвания на коляното и силни болки в главата.До него момент свидетелят не я бил виждал такава. Сочи, че по принцип баба му била здрава, активна жена. Ищцата изпаднала в отчаяние, че вече не може да се обслужва себе си домакинството пълноценно. Според свидетеля, баба му не можела да ходи на рехабилитации, защото имала пейсмейкър от няколко години. Обяснили й да опитва да се раздвижва вкъщи, но толкова я боляло, че се налагало да взема болкоуспокояващи, за да може да спи. Когато отминел ефектът на лекарствата, се събуждала. Обаждала се на внука си рано сутрин, за да каже колко много я боли. С течение на времето състоянието й се подобрило, но според Л.Петров ищцата вече не може пълноценно да използва наранената ръка / да хване вилица, да си сготви/.

Боляло я и крайникът бил все още подут. Това затруднявало захващането на предмети с тази ръка. Свидетелят сочи, че майка му продължава да се грижи за баба му, съседки и приятелки също ходели да й помагат. Ищцата не можела да си наготви, да изпере. Не искала да излиза повече извън дома.След инцидента се наложило да продадат къщата на село, защото баба му спряла да ходи там. Преди инцидента тя нямала проблеми с равновесието, била напълно здрава и активна жена въпреки възрастта си. След случая от 10.10.2024 г. ищцата била засегната физически и емоционално.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и кореспондиращи с доказателствата по делото.

4

Назначената в производството съдебномедицинска експертиза, след запознаване с представената медицинска документация и извършен преглед на ищцата, се е произнесла, че А. М. е получила следните увреждания при процесния инцидент: счупване на лявата лъчева кост в долната трета и счупване на носните кости, като травмите са резултат на действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при падане на терена по очи от собствен ръст. Експертът е посочил, че при такива увреждания болките са изразени след получаване на травмата, след манипулации и след раздвижването крайника и намаляват до отзвучаването им в рамките на възстановителния период. Уточнява, че обикновено след това може да продължи да има болки при пренатоварване и преохлаждане на крайника, както при промяна на времето. Сочи, че при установеното счупване възстановителният период е два и половина – три месеца, като липсват данни за усложнения довели до удължаване на това време по отношение на основната функция на ръката. Съгласно заключението, към момента на прегледа-14.10.2025 г., основната функция на крайника е възстановена, но била установена алгоневродистрофия / комплексен регионален болков синдром, развиващ се обикновено след травма, каквато в случая е счупването на лъчевата кост, характеризиращ се с продължаваща болка, вегетативни, съдови и трофични нарушения, както и с функционално ограничение на засегнатия крайник, несъразмерни на степента на първичното увреждане.