Определение № 3653 от 29.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3653 гр. Варна, 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501696 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е образувано след разделяне на производството от в.гр.дело № 1546/2024 година, по жалба на В. Я. Т. чрез адв. Ш. против Определение № 6408 от 06.06.2024 година, постановено по гр.дело № 1660/2023 година по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за допълване на Решение № 1596 от 08.05.2024 година.

В жалбата се сочи, че извода на решаващия съд е неправилен, т.к. според молителката е редно да е налице отделно произнасяне по искането за законната лихва. Излага се още, че определението следва да бъде отменено.

За да се произнесе по спора ВОС, намери за установено следното:

С искова молба от 13.02.2023 година ищцовата страна в лицето на В. Т. е насочила претенция против Я. С. Т. за осъждането по повод претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 7000 лева – в резултат от наложената обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ по изпълнителни дела № № 2803 и 2804, ведно със законната лихва от депозиране на молбата – 13.02.2023 година, до окончателното изплащане на сумата.

Извършването на съдо – производствените действия и произнасянето на Решение № 1596 от 08.05.2024 година са дали основание на решаващия съд да отхвърли иска.

С молба Вх.№ 38519 от 14.05.2024 година адв. Ш. е настояла решението да бъде допълнено, като се произнесе нарочен диспозитив, досежно законната лихва.

С атакуваното Определение № 6408 от 06.06.2024 година ВРС отказал да уважи молбата, като е изложил и нарочни мотиви в тази насока.

Виждането на въззивния съд е следното:

1

Съобразно закона ищеца сам избира в какъв обем да предяви правото си и този обем се очертава с исковата молба, или чрез изменение на петитума на предявения иск. Той не е длъжен да поиска цялото вземане от ответника, включително когато за това вземане е издадена в негова полза заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК постановява, че не се смята за изменение на иска прибавянето на лихви, изтекли след предявяването му, не преди този момент. Действително преобладаващата практика на ВКС е в смисъл, че законът не създава ограничения относно крайния момент на предявяване на искането за присъждане на законна лихва, следователно то може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, разглеждащ спора по същество, като тези изводи следват и от акцесорния характер на вземането за лихва. Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг, лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява заедно с него, а защитата срещу искането за присъждане законната лихва, е защита срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата. Същевременно обаче се приема, че претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба, макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане, като това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва единствено от ответника /арг. от забраната за влошаване на неговото положение/. В случая, искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба е направено със самата искова молба и също по него коректно се е произнесъл съдът, както е видно от Решение № 1596 от 08.05.2024 година.С нормата на чл. 214, ал. 2 ГПК е въведено изключение от изискванията за формиране предмета на спора. Когато предмет на спора е парично вземане, дължимостта на законната лихва от датата на исковата молба не съставлява отделен негов елемент и законодателят е изключил по отношение на нея изискването за размер. Като последица от евентуалното уважаване на иска тя е заявена своевременно, а и в тази насока е формирана задължителна съдебна практика, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 418 от 04.12.2008 г. по т. д. № 464/2008 г. на II т. о. на ВКС.

Ето защо, на база изложеното ВОС приема, че атакуваното Определение № 6408 от 06.06.2024 година, постановено по гр.дело № 1660/2023 година по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за допълване на Решение № 1596 от 08.05.2024 година, е правилно.

На основание изложеното, ВОС,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6408 от 06.06.2024 година, постановено по гр.дело № 1660/2023 година по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането за допълване на Решение № 1596 от 08.05.2024 година, постановено по гр.дело № 1660/2023 година, по описа на ВРС.

Определението, което следва да се съобщи на страните подлежи на обжалване пред състав на ВКС на Р България в едноседмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3