Решение № 16315 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16315 гр. С, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110116115 по описа за 2023 година

Предявени са искове от А. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М-3 бл...., чрез адв.Н., със съдебен адрес гр.С, ул.“П П“ № 14, партер, против „С В“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, Б П № 1, сграда 2А, с за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 2770.28 лв., представляваща главница за доставена и потребена вода за периода от 23.06.2011 г. до 24.08.2015 г., сумата от 149.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.06.2011 г. до 24.08.2015 г.

Претендират се извършените в хода на производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партида № ..., открита в ответното дружество за предоставяне на ВиК услуги в имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр.С, ж.к.М 3 бл.....

Отбелязва се, че ищецът е получил некоркократно обаждания от лица, представящи се за служители на ответника, които претендират заплащане на дължими суми с начален момент 28.01.2006 г. в общ размер на около 7000 лв.

С оглед на това ищецът е изпратил към ответника писмо с възражение за изтекла погасителна давност за начислените ВиК услуги за периода до 31.12.2019 г. и лихвата върху тях. Според ищеца, ответното дружество в отговор на неговото искане, е посочило, че за периода от 23.06.2011 г. до 24.08.2015 г. дължи сума от 2919.67 лв., като отказва прилагане на института на погасителната давност.

С оглед на това се обоснова наличието на правен интерес от завеждане на дело за установяване, че ищецът не дължи на ответника процесните начислени задължения за главница и лихва през исковия период. Аргументира се становище, че приложима е кратката 1 тригодишва давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който признава иска по основание и размер. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Исковете имат за предмет установяване недължимостта на претендирани от ответника вземания за доставяне, отвеждане и пречистване на вода и обезщетение за забавеното им плащане.

Предявеният иск се явява процесуално допустим, доколкото предявяването му не е обвързано със срок и ищецът е установил интереса си от водене на делото.

По основателността на иска, съдът намира следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, в ответното дружество се води партида на името на ищеца, открита за доставка на ВиК услуги по клиентски № ... за имот, находящ се в гр.С, ж.к.М 3 бл...., ап.37. Видно от справката, изготвена от ответника, за исковия период са начислени задължения за предоставени ВиК услуги и за лихва за забавено плащане, като не се спори, че те са в ръзмер съответно на 2770.28 лв. и 149.39 лв.

Ищецът основа претенцията си на настъпила погасителна давност. Тук следва да се посочи, че досежно характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на ВиК операторът, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

Предвид обстоятелството, че с исковата молба е предявен отрицателен установителен иск, тежестта за доказване дължимостта на претендираните от ответника извънсъдебно вземания, оспорени от ищеца по настоящето дело, е изцяло за ответника.

Ответникът не ангажира доказателства, че е предприел действия, които са в състояние за прекъснат започналата да тече погасителна давност, респ. че ищецът е признал процесните задължения. Нещо повече – с отговора на исковата молба той признава исковете.

Признанието на ответника, съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право, с което той не може да се разпорежда.

С оглед събраните по делото доказателства и извършеното от ответника признание, съдът намира исковете за основателни, поради което следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, като на основание чл. 237, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за 2 това.

По отношение искането за присъждане на разноски следва да се отбележи, че предвид изхода на спора, само ищеца има право на такива, каквото искане е направил още в исковата молба.

Претендира се адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца, като видно от пълномощното, приложено на л.11 от делото, ищецът е упълномощил адв.Н. да го представлява в процеса, а с договора за правна помощ и съдействие е уговорена безплатна правна помощ. Съобразно предвиденото в чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Н. се следва възнаграждение в размер на 591.97 лв., каквото е посочено и в представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът пък следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати държавна такса в размер на 160.81 лв., съобразно материалния интерес по делото и обстоятелството, че с окончателно определение 14.07.2023 г. ищецът е освободен от внасянето на държавна такса по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б П С" 1, сгр.2А, че А. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М-3 бл...., не му дължи следните суми: сумата от 2770.28 лв., представляваща главница за доставена отведена и пречистена вода за имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр.С, ж.к.М 3 бл...., абонатен № ..., начислена за периода от 23.06.2011 г. до 24.08.2015 г., и сумата от 149.39 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.06.2011 г. до 24.08.2015 г.

ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б П С" 1, сгр.2А да заплати на адвокат В. П. Н., с адрес гр.С, ул.“П.П“ № 14, партер, на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 591.97 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А.

И. Г., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 16115/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М, ул."Б П С" 1, сгр.2А, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, дължимата за производството държавна такса в размер на 160.81 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4