Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9050 от 21.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10406/2025
Вид
Определение № 9050
Подписан
21.02.2025
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 395, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 181 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9050 гр. София, 21.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110110406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 389 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. В. Ч., с която срещу С. Р. П. е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на сумите по изпълнително дело № 20207900400430 по описа на ЧСИ М., надлежно индивидуализирани в исковата молба, по което взискател е ответника П.. С исковата молба ищцата е поискала допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по посоченото изпълнително дело.

Софийският районен съд, след като прецени искането на ищеца и обсъди представените писмени доказателства, намира следното:

Допускането на обезпечение на предявен иск по реда на чл. 389 ГПК се предпоставя от кумулативната даденост на предвидените в чл. 391, ал. 1 ГПК условия, както следва: 1) искът да е допустим при изложените в исковата молба твърдения, като молбата следва да отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК; 2) искът да е вероятно основателен с оглед подкрепянето му с убедителни писмени доказателства или от ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД в определен от съда размер; 3) да е налице обезпечителна нужда, обуславяща правния интерес от обезпечаването, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение; и 4) обезпечителната мярка да е подходяща – съответна на обезпечителната нужда.

Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. За да се допусне обезпечение на иска, последният следва да бъде допустим. За да е възможна проверката за допустимост на иска, исковата молба следва да е редовна, т.е. да има съдържанието посочено в чл. 127 и приложенията по чл. 128 ГПК.

В настоящия случай исковата молба е нередовна, на първо място не е внесена дължимата държавна такса – 349,92 лв. Наред с това има и нередовен петитум – отправено е искане за установяване недължимостта на сумата от 700 лв. – адвокатски хонорар в изпълнително производство, както и сумата от 1148,74 лв., представляваща 1 такси и разноски по ТТРЗЧСИ. В допълнение следва да се посочи, че ищецът не индивидуализира и изпълнителното основание, след издаването на което основава претенцията си по чл. 439 ГПК, доколкото индивидуализира сумите, чиято недължимост претендира въз основа на връчената му покана за доброволно изпълнение, в която връзка ищецът следва да уточни правният интерес от заявеното искане, съответно дали го поддържа, в която насока следва да се дадат съответните указания. Настоящият съдебен състав намира, че горните нередовности, възпрепятстват съда да извърши надлежно индивидуализация на предмета на делото, поради което е недопустимо произнасяне по направеното искане за допускане на обезпечение.

Следователно, към постановяване на определението исковата молба се явява нередовна, а това налага искането за допускане на обезпечение към настоящия момент да се отхвърли, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 2 ГПК съдът дължи произнасяне по молбата в деня на постъпването й, а такова произнасяне е невъзможно в случай, че първо не бъдат отстранени констатираните нередовности.

Воден от горното, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Л. В. Ч., ЕГН ********** за допускане по реда на чл.

389 ГПК на обезпечение на предявения срещу С. Р. П., ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Л. Ч. не дължи на ответника сумите по изпълнително дело № 20257900400430 по описа на ЧСИ М., които съгласно връчената й покана за доброволно изпълнение са в размер на 8747,88 лв., от които главница в размер на 3520,49 лв., главница в размер на 218,08 лв., главница в размер на 70,60 лв., главница в размер на 350 лв., главница в размер на 262,67 лв., главница в размер на 401,81 лв., главница в размер на 18 лв., ведно със законна лихва към 19.02.2025 г. за всяка една главница, 256,26 лв. неолихвяеми вземания, 700 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело, както и такси и разноски в размер на 1148,74 лв. съгласно ТТРЗЧСИ, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп. дело № 20257900400430 по описа на ЧСИ М..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2